Писатели и художници възпяват Бориславци на среща

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 27, 2007 04:39

Писатели и художници възпяват Бориславци на среща

Акценти

  • Интеренет издание бр. 7(14), година ІІ, 27 юли - 30 август 2007г

Свързани публикации

Ако гледате картата на България, няма да го намерите. Ако търсите язовир „Ивайловград“ на р. Арда, ще го намерите. И там накрая, на левия му бряг, си представете малката точица, обозначаваща селото – „живописно селце, съчетало в един малък образ моменти от българската история и дивната родна красота“ – Бориславци.
„Тебе възпявам Бориславци“
Това бе мотото на така очакваната творческа литературно-музикална среща на 7 юли, която събра повече от 20 местни творци, „пръснали се по широкия свят“ и завърнали се „повикани от кръвта на дедите“. Здравка Сертева-Йорданова от Пловдив, Никола и Иван Попови, Димитър Караиванов, племеницата на Капитан Петко войвода – Пенка Чакалова-Генева, Димо Чанков от Ивайловград, учителят по музика в Маджарово – Стефан Милев, Димитър Барбов, Драган Барбов, Еленка Янева и много други. Специален гост на срещата беше писателят и художник – Петър Ангелов.
Това уникално и единствено по рода си събитие стана факт благодарение усилията на неуморимата Христина Делиева, както и с помощта и съдействието на кметовете на с. Бориславци – г-н Христо Николов и на община Маджарово – г-н Атанас Димитров. „Когато има такива сърцати и енергични хора като Делиева, не може да не се получи!“, сподели Румяна Ангелова, участничка в срещата.
Прекалено скромни, без претенции да са „истински“ поети, намерили собствен оригинален изказ, всеки от участниците представи нещо свое. Пенка Чакалова, автор на книгата „Отключена обич“, прочете свое стихотворение, посветено на Бориславци. Здравка Сертева представи откъс от своята книга “Бориславци – Пътуване в миналото“. Димитър Караиванов, Иван Попов, Драган Барбов също четоха авторски стихове, посветени на селото. Дискусия предизвика аргументираната теза за името на селото, представена от историка Никола Попов. С Указ на царя от 1934 г. Адачалъ се преименува в Бориславци. На тема „Бориславци през погледа на поколенията“ есе прочетоха Румяна Йорданова – „Живите корени“ и талантливата осмокласничка Надежда Живкова. Стефан Милев пък изпя свои песни, които завладяха цялата аудитория. Не остана незабелязан и самобитният талант на Ангел Георгиев и неговата народна песен „Ой, село, село, село Бориславци, като тебе, село, никъде няма“.
По време на срещата възникна идеята да се съберат и издадат в една книга всички представени творби, посветени на селото. А за да не остане тази творческа среща първа и последна, творците си избраха инициативна група. Нейна ще бъде грижата да организира следващите събирания, които, надяват се участниците, да станат традиционни.

Петър Ангелов: ,,Преоткрих красотата на този край”

 

Петър Ангелов

Петър Ангелов

Господин Ангелов, какво мислите за тази среща?
Тука видях един голям живец, подплатен с позитивна вътрешна енергия, вяра в бъдещето, тясно свързана с историческите корени на населението, което живее тук – тракийското население. То поначало има този имунитет и тази нагласа да се сражава. Ако не присъствах на тази среща, щях да си мисля за селата от моята книга (става дума за „Чеда на Бога“).
– Не Ви ли смущава липсата на повече млади хора?
– Лошо е, че връзката между поколенията е почти прекъсната във всякакъв план – от старите ценности и обърканите нови ценности, където напълно е изхвърлено духовното, в дъното стои стремежът към материалното. И това е много естествен стремеж, защото е една от формите на прогрес, т.е. на създаване. Такава неадекватна ситуация, при която става преразпределение, и то очевидно манипулирано и дирижирано, създава големи психически катаклизми. А приятното тук на тази среща, и на мен ми е трудно да повярвам, е, че се събират двадесет и пет човека и най-малко петнадесет пишат нещо, било поезия, било история. Значи те поддържат в себе си натрупания духовен капитал или потенциал да го нарека, а светлината в дъното е малката Надя.

Последната Ви книга „Чеда на Бога“ е една гротеска на българското село през последните 10-15 години. Има ли надежда, виждате ли изход?
Светът като цяло е в нестабилно материално и духовно състояние, след като тъпи и комерсиални произведения, и най-вече филмите, обезпаметяват нашите деца или ги превръщат в ограничени и праволинейно мислещи хора.
В своята многовековна история, без да сравняваме отделните периоди, България винаги е възкръсвала и е запазвала името си. Това, което става, е наистина тревожно от гледна точка на обезбългаряването, обедняването, обезпаметяването, оглупяването… За голямо съжаление социалните експерименти капитализъм-социализъм и социализъм – някакъв мутирал капитализъм не са като химичесните експерименти, а имат продължителен цикъл на ферментация. Трудно ми е да предположа, щото младите и умни хора не са в България, че тези от Америка ще се върнат, или че тези от Испания и Португалия ще се върнат в България. Но има една истина и тя е следната: там, където тече река – се строят къщи, там, където има път – се върти търговия, там, където има пари – има живот.

Вие не само пишете, но и рисувате, правил сте една изложба. Перото или четката, писател или художник?
Моята детска мечта беше да стана художник, но не успях да влезна в академията и да се занимавам професионално. Като студент по агрономия в София се отдадох на карикатури и отпечатах над хиляда.
След завършването си се върнах на работа в Хасково. По това време издадох романа „Жарава“, който беше награден на конкурса „Южна пролет“. Последва работа в София в издателства „Земиздат“ и „Български писател“ като директор. В скоро време се отказах от всякаква работа и сега се отдавам на рисуване. След написването на „Чеда на Бога“, който също беше награден, все си мислех, че ще дойде време да се върна към нещо, но не ми е дошла идея, която да ме завладее напълно. А и писането ми отнема повече време. Аз преоткрих красотата на този край и така се роди идеята да направя няколко платна.

Мария Ангелова

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 27, 2007 04:39
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.