Петър Шаков – един млад талант, една гордост за Тополовград

Иван Кукучев
От Иван Кукучев април 4, 2019 14:32

Петър Шаков – един млад талант,  една гордост за Тополовград

„Талантливият и можещ човек никога не се предава.
Той остава на сцената, а не зад кулисите.”
Уинстън Чърчил

“Не си представям живота си без песните и музиката. Те извират от сърцето ми.” Това е кредото на родения на 29 ноември 1997 г. талантлив млад кавалджия и певец, гордост за Тополовград и общината – Петър Шаков.
Споменът за изнесения миналата година концерт от Петър Шаков с негови състудентки в с. Орешник по случай Деня на народните будители ще остане за дълго в съзнанието на жителите на това село. За този концерт младият изпълнител сподели: „Искам от сърце да благодаря на младежите от селото, в което започва живота ми, които активно се включиха в организацията за провеждането на това културно събитие, което зарадва хората там. Благодаря за бурните аплодисменти и овации!” Той продължи: „Израснах, слушайки песните на знатни певци и асове на кавала. Подкрепата на родителите ми – голямата любов към песента и този вълшебен инструмент кавала, всичко това оформи отношението ми към нашето родно песенно богатство и музика.”
По-възрастните хора, които са били по-близо до него и чули тази изповед, не криели сълзите си от радост. Та това е тяхно момче, познават родителите му, познават рода му.
Непринудено срещнах майката и бащата на Петър, които бяха поласкани от проявения от мен интерес към сина им.
Възрастните хора от общината помнят онази миловидна жена, обслужваща телефонната централа на нашата болница. Помнят и баща му. Осемнадесет години той е бил военен в поделението на Вишеград. Известно време е работил и като секретар на читалището в с. Орешник, където освен пряката си дейност, е открил и събрал много автентични носии. Той умее да свири на китара и акордеон. Сега активно участва в мъжката вокална група „Авролева”.

Синът им Петър е млад, красив, висок българин.

Когато се срещнахме сякаш пред мен стоеше Стефан Данаилов.
Музикалните наклонности на Петър се проявяват от рано и изявите му започват още от детската градина. В Тополовград е забелязан и силно насърчаван от учителките му.
След завършване на трети клас кандидатства в СОУ „Любен Каравелов”, Пловдив. В това училище за таланти не приемат само по документи, а с прослушване, което не е никак лесно. „Спомням си – споделя Петър, че съм направил силно впечатление на Бисерка Начева и Жени Бураджиева, които вследствие ми станаха преподавателки по пиано в продължение на четири години.”
Още когато е на единадесет, момчето се среща с големия български виртуоз на кавала Теодоси Спасов, който му дава много ценни напътствия и по-късно следи развитието му.
През 2016 г. завършва средното си образование, специалност „кавал и народно пеене“. Още в училището Петър се докосва до големите музиканти – Недялко Недялков и Бинка Добрева, които му преподават три години в лятната академия.
Петър е изявен солист на училищния ансамбъл. Любимите му фолклорни области са Странджа и Тракия, учи се от познатите и обичани певици Жечка Сланинкова и Динка Русева. На техен конкурс той печели първа награда, но за това по-късно.

Сега Петър Шаков е студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/, Пловдив,

трети курс, същата специалност. Преподавател му е проф. Любен Досев, а по народно пеене – Галя Петрова-Киркова.
По време на разговора ни, сякаш по сценарий, Петър променя темата на разговора. „Искам да използвам случая да благодаря на моите родители, които са били и все още са така настоятелни и ме насочваха към тайните на изкуството, музиката и народната песен. Възпитавали са ме да бъда прилежен и скромен. Желая да допълня, че на концерта в Орешник, в който участваха мои колежки от училището, се надявам да сме постигнали искреност, вяра в родната традиция и сме предали обичта си към българското.”
По време на разговора размишлявах наистина ли този талантлив млад човек повече разчита на положения труд, но съм убеден, че Петър отлично разбира, че талантът е страст плюс интелект.
Мислите му следваха една след друга, той говори за преподаватели, как сега като студент набляга на солфежи и теоретически елементи от музиката. Стараех се дипломатично да го насоча да говори за получените награди от многобройните си изяви, но той тактично ми отклонява въпроса.
Въпреки ранното си излизане от Тополовград /само на 9 години/, никога не е отказвал да участва на концерти, провеждани от читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894”. Той е имал и продължава да има много изяви, но тръпката и вълнението на сцената са винаги негови спътници. „Обичам да пея и свиря – споделя Петър – музиката е най-голямата ми любов и не си представям живота без нея.”

Петър слуша разнообразна по стил музика

и негови любими певици са Жечка Сланинкова, Динка Русева и великата Вълкана Стоянова. Усилено изучава песни от техния репертоар през годините, стреми се да се доближава до тяхното съвършенство. Относно кавала, той обича да слуша старите кавалджии Никола Ганчев и Стоян Величков. От тях са се учили всички днешни майстори на този музикален инструмент. Имал е щастието да се докосне до големите Теодоси Спасов и Недялко Недялков на летните академии „Огънят на Орфей” – 2010, 2011, 2012 години. Цял живот ще помни техните напътствия.
Към края на разговора сме, а той още нищо не е казал за наградите си. На следващия ден бащата на Петър – Митко Шаков, ме покани да ги видя. Реалността се оказа по-красива, по-слънчева от очакванията ми. С голямо внимание и с още по-голямо вълнение разгледах грижливо подредените и съхранявани от родителите му награди: изящно изработените статуетки, дипломи, грамоти и медали. Още когато Петър е на 10 години, активно участва на конкурси, фестивали и други форуми, провеждани в много селища на нашата страна. През 2009 година получава диплом за завършен майсторски клас по кавал от Лятната академия за изкуство „Огънят на Орфей” в Широка лъка. През 2010 г. му е присъдена „Сребърната лира на Орфей” от “Орфеево изворче” в Стара Загора за пеене и кавал. През 2015 г. получава диплом за ІІ място в Национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев”, а през 2016-та – за І награда от “Орфеево изворче”, също и за индивидуални изпълнители в конкурса „Тракийски славеи” с песните на Динка Русева. Красиво изработените медали са 14 на брой, които съответстват на получените дипломи и статуетки.
И днес нашето момче обича, уважава и поддържа връзки с преподавателите от училището. Цял живот ще бъде благодарен на преподавателя си по кавал Пламен Добрев. Той е първият учител, който му намества пръстите на кавала.
Винаги ми е било трудно как да завърша подобни материали, но сега ми е още по-трудно, но не мога да пропусна да споделя една мисъл на Менделеев:
„Без упорит труд няма нито таланти, нито гении.”
Все пак краят ще бъде с последния стих на песента „Овчари чукат кърмило”:
Трай що трай Сяро да доди,
много му й болно булчето
Глава я боли не ляга,
треска я тресе не сяда
от свекървеви срамове
от свекърови тъкази.

Снимка: Личен архив Петър Шаков

Иван Кукучев
От Иван Кукучев април 4, 2019 14:32
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.