Пестил

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 17, 2016 11:35

Пестил

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 6/1, 17-23 юни 2016

Свързани публикации

/Един спомен за събора край манастира „Света Троица”/

Беше време, когато съборът край манастира „Света троица” се наричаше Събор /или Празник/ на тютюнопроизводителя. Така беше преди около 50 години и тогава винаги се правеше в дните между 15 и 20 юни, когато в Кооперативните стопанства приключваше разсаждането на тютюна. После беше спиран, пак възстановяван, докато стигне до сегашния си вид и провеждан на Петдесятница.
Тогава преди пет десетилетия и малко преди и след това общината и селата в нея бяха пълни с народ, а тютюнът, масово гледана култура, с която хората, макар и с тежък труд, малко по-малко се възмогнаха. Този събор хората от общината чакаха с нетърпение, да отидат да си починат и разнообразят за ден-два от изморителния труд и да се стягат за брането на тютюна.
В моето родно село Планиново пращаха от Тополовград няколко камиона „Зил” и още толкова „Газ”/по известни като „Молотовки”/ , оборудвани с пейки да извозят планиновци до събора.
Ние, дечурлигата, се събирахме на площада и гледахме как пременените ни родители се качваха усмихнати и щастливи, че отиват на събора и се надвиквахме през рева на камионите и гълчавата на хората да заръчаме да ни донесат нещо от панаира /такъв бе съборът в детските ни представи/.
Аз бях опитал веднъж и много харесах пестила – едно сушено, след изваряване до сгъстяване сладко от сини сливи, без захар, което обикновено носеха балканджиите от Троянско. Това и поръчах, сигурно десетина пъти.
Докато нашите родители, щастливи и пременени се друсаха в Зиловете и Молотовките по чакъления път през Сакара, та чак до манастира, ние вече с нетърпение чакахме завръщането и армагана, който ще ни донесат от там. Така през целия ден улисани в игрите и домашните задължения, за които ни бе заръчано надвечер, ние от Горната махала, изкарвахме шилетата на паша в една местност „Пещерата” над село. Час по час се ослушвахме и все ни се струваше, че камионите идват. Да ама те все не идваха, закъсняха този ден. Щем не щем, понеже се мръкна, забрахме стоката, която ни беше поверена от родителите за цяло лято и се прибрахме, уморени от чакане. Заспал съм и хич не усетих кога нашите са се прибрали.
Рано сутринта ококорих очи и гледам до възглавницата ми оставено нещо завито в хартия. Грабвам го и какво да видя – пестил. Скочих и едвам ме накараха да закуся. Подбрах шилетата за паша, бързам да се похваля на другарите в детството и игрите и да видим на кого какво са донесли.
Събираме се един по един, още кажи–речи в тъмни зори и всеки си показва армагана. Рекох и аз да покажа моя лелеян пестил и какво правих, какво струвах изпуснах го, че като се плесна в едни редки шилешки изпражнения, стана на пестил с гарнитура. Ударих, както си му е реда, един рев, ама рева пестил не чисти и не връща.
Така си и останах с мерака тази година да опитам тази вкусотия, та чак до следващата, когато си го хапнах в къщи и чак тогава се похвалих.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 17, 2016 11:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.