Песните на хор „Славей“ вече 120 години на сцена

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 23/ 28 октомври- 3 ноември 2016 година

Свързани публикации

• След скандал, половината съветници напуснаха сесия 1 08.мар.
• Дискриминирана ли е Тополовградска община, пита съветник 0 08.дек.
• Общо 11 фирми искат да доставят оборудване за стадион „Хеброс” 0 03.юни

Историята им е описана в книга

Хор „Славей“ – Харманли, навърши 120 години. От 1896 г. досега в своята възходяща история той бележи редица успехи на българска и международни сцени. За техните изяви има написани многобройни статии по различни медии. Те са обобщени в книгата на Генчо Дончев „Песента покорява света”. Нейното официално представяне ще бъде на 29 октомври 2016 г. в централното фоайе на читалище „Дружба” – Харманли. Представяме ви кратък откъс от нея:
…малко по-късно – на 1 март, 38 хористи празнуваха своя „професионален” празник – Деня на самодееца в престижния харманлийски ресторант „Гергана”. Не зная кой и кога е предложил този ден, но безспорно за нас, самодейците, това е важна дата. Малка признателност за безкористния труд и времето, посветено на изкуството. На същото тържество отбелязахме 70-годишния юбилей на Тодор Стефанов. Бай Тотю – както всички фамилиарно го наричахме, беше един от хората –символи на хор „Славей”. Беше хорист откакто се помнеше – един от онова славно поколение, родено между 1923 – 1933 г. Марко Попов, Петко Гогов, Нейчо Павлов, Сийка Янакиева, Любомир Василев, Надка Хаджибанева, Йордан Кирчев, Васка Ходжева, Васил Мидов, Тончо Бояджиев, Георги Братанов, Пенчо Овчаров, отец Климент Иванов, Георги Попов, Жана Лечева. За всеки от тях може да се говори много. Всеки от тях е дал на хоровото изкуство поне 40 години от своя живот. Всеки от тях е не само добър певец. Те бяха ярки личности и помнеха голяма част от историята на хоровото пеене в Харманли. И с течение на времето приемаха съдбата на хора като част от своята лична съдба. Имах възможността и бих казал честта да бъда заедно с тези хора в първите си години като хорист на „Славей” до времето, когато един по един започнаха да напущат самодейната сцена. Правеха го с огромната тъга на хора съзнаващи, че част от живота им, най-хубавата част от живота им, безвъзвратно е отминала. А ние, дошлите след тях, ги изпращахме с малко тъга и с вътрешното убеждение, че никога няма да можем дори да доближим тяхното певческо дълголетие. С тях си отиваше един дълъг и по моему красив период. Сякаш това беше „романтичния” период на „Славей”. Естествено за тези хористи „напущане” означаваше само прекъсване на репетициите и неучастие в концерти. Дълги години след това те останаха близо до нас. Бяха наша неизменна и компетентна публика, идваха понякога като гости на репетициите, канехме ги на наши сбирки. Никога няма да забравя една моя случайна среща с Марко Попов. От години той вече не пееше. Срещнахме се на стълбите пред „Енергоснабдяване” в един дъждовен ден. Бай Марко беше се поболял и не бяхме се виждали отдавна. И там, на стълбите, под дъжда той ме заразпитва за репертоара, за работата на диригента, за новите хористи. Не обръщаше внимание на студения дъждовен ден. Два дни по-късно бай Марко напусна този свят…

Благодарствено писмо от Париж след визита на хор „Одисей” в Харманли

Уважаеми Стелия, Генчo, скъпи приятели,
Думите не могат да изразят това, което преживяхме по време на престоя ни във вашата компания в Харманли и България. Хор „Odisseys” намери държава, приятелски настроени хора, певци и домакини, особено внимателни и на разположение от сутрин до вечер. Организацията на тази среща е била тежка за вас, защото не е само да се подготви съвместен концерт, но и за всичко – чудесната церемония в Кметството, в Дома на културата с двете млади момичета в традиционни носии, националните химни, даващи официална страна на церемонията, посещението на изба “Castra Rubra”.
Посещението на някои места наистина впечатли умовете ни, особено на тракийските гробници и светилището Перперикон. Изкачването до върха беше трудно, но ние бяхме възнаградени при откриването на спиращата дъха панорама. Символиката на мястото между небето и земята беше силна. Ние няма да забравим и селата, и щъркелите, които хранят своето потомство, и каруците, срещнати по пътя – не ни се смейте, български приятели, защото това е и чарът на нашето пътуване.
Но преди всичко ние няма да забравим перлата на нашата екскурзия, чудото на чудесата, каквото е Рилският манастир.
Да, скъпи приятели, ние няма да забравим нищо от това: усмивките, разменените разговори на френски, български, английски, последните прегръдки и сълзите, течащи от вълнение.
И накрая, благодарим ви за онази последна сутрин, преди нашето заминаване, когато слънцето изгряваше, а ние всички вървяхме по една цветна пътека, изненадани да чуем песента на славей /името на вашия хор/.
„Колко е красив животът” – пее нашият певец Жан Фера. За една седмица ние открихме България, благодарение на вас и заедно с вас. Благодаря!
Prof. Marie- Helene Caspar – Paris
P.S Това благодарствено писмо е получено от Париж след визитата на хор „Одисей”- 62 души, в Харманли, през май 2013 година

Посетените държави през годините са 25

Държавите, на които са гостували хористите от “Славей”, са: Австрия, Албания, Андора, Ватикана, Германия, Грузия, Гърция, Испания, Италия, Лихтенщайн, Македония, Монако, Полша, Румъния, Русия, Сан Марино, Словакия, Словения, Сърбия, Турция, Украйна, Франция, Хърватия, Чехия и Швейцария.
Концерти са имали в Гърция, Испания, Италия, Македония, Полша, Русия, Словакия, Сърбия, Турция и Франция.
Интересните географски места, посетени от хор „Славей”, са:
Охридско езеро, Балатон, Лаго ди Гарда, Женевско езеро, Черно море, Бяло море, Адриатическо море, Егейско море, Йонийско море, Лигурско море, Тиренско море, Балтийско море, Средиземно море.
Дарданели, Босфор, Месински, Ла Манш, Алпи, Карпати, Апенини, Татри, Олимп, Пиринеи, Вулканите Етна и Везувий, каналите на Вроцлав, каналите на Венеция, по Сена в Париж.
Разхождали са се по:
„Унтер дер линден” – Берлин, „Рамблас”- Барселона, Шан з’Елизе” – Париж, „Виа дей фори империали” – Рим, площад „Синдагма” – Атина, площад „Шарл де Гол” – Париж , пиаца „Венеция„ – Рим , Александерплац – Берлин, „Старе място” – Варшава, Капитолийския площад, писта на Формула 1 в Монако, площад „Сан Марко” – Венеция, Капалъ чарши, Потьомкината стълба – Одеса, Ботаническата градина в Сочи, пиаца де ла Синьория – Флоренция, пиаца дей мираколи – Пиза, пиаца Навона – Рим.

Знаете ли че…

• През месец септември цар Фердинанд, обикаляйки току–що обявеното Царство България, е отседнал в хотел „Адрианопол” в Харманли. Концертът в негова чест е бил от изпълнения на духов оркестър и хор „Славей”.
• За пръв път част от оперна постановка (едно действие от „Аида” на Джузепе Верди) е поставена под диригентството на ротмистър Гъдьо Гъдев около 1920 г.
В 1925 г. Г. Гъдев загива в атентата на църквата „Св. Неделя” и е погребан в двора на църквата „Св. Атанасий” в Харманли.
• В периода 1931-1935 г. хористите на „Славей„ са участвали в четири оперни постановки – „Камен и Цена”, „Гергана”, Скитникът – циганин” и „Кармозинела”.
• Първият концерт на славеите в чужбина е на 21 август 1979 г. в Полша. На сцена са 64 хористи. Най-камерен е бил хорът при посещение в Сърбия през 1998 г. – само 17 хористи.
• Хористката с най-продължително присъствие в хор „Славей” е Божана Стефанова Димитрова – 53 сезона.
• Харманлийските хористи са посетили почти всички държави – джуджета в Европа – Ватикана (3 пъти), Монако (2 пъти), Андора, Лихтенщайн, Сан Марино.
• По време на концертни турнета са посетени 25 европейски държави, включително и едни от крайните точки – на изток – гр. Сухуми (Грузия), на запад Сент Валери (Франция- на Ла манш), на юг – Милацо (Сицилия) и на север Калининград (Русия).
• Хор „Славей” има: свой музей, седем видеофилма, пет аудио диска, свое знаме, Международен фестивал на хоровото изкуство „Хармония”, две специални книги.
• Във фестивал „Хармония” за десет години на харманлийска сцена са гостували 53 хора, от които 20 от чужбина (Италия, Испания, Полша, Гърция, Русия, Израел, Франция, САЩ, Турция, Ирландия, Англия). На сцената на читалище „Дружба” са участвали 1445 хористи.
• Единствената жена диригент е Стелия Георгиева в периода 2005 – 2015 год. Любопитно е, че само за турнето в Русия през 2005 г. диригент е била Жермина Михова.