Знаците на Харманли – панаирите

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2018 11:35

Знаците на Харманли – панаирите

Харманли | Павел Атанасов

Помня два панаира в града. Единият на 2-ри май (летният Атанасовден), другият – Карабаа – в средата на месец октомври.
Детското ми любопитство ме водеше от единия край на града до другия, за да съм на панаира. А там – в изобилие цветове, миризми (ухания), безумни детски лакомства: червени ябълки, сладолед с повечко вода и по малко мляко, пестил, сусамки и още, и още. Като всяко човешко творение и панаирът се нуждае от съответната организация.
Този панаир се провеждаше на Българския кър, зад Тарабановата мелница. Беше по-известен като Хайван пазар, където се продаваха всякакви животни. И макар да не съм се интересувал много – много от тези неща, още помня атмосферата на пазара, пазарлъците – къде провалени, къде сполучливи, накривените каскети и калпаци (все пак това беше панаир, който изискваше по – бохемски вид, своеобразна разкрепостеност и фриволност в поведението).
Специално място се определяше на панаира за народните борби. Явяваха се борци главно от Харманли и околията, но идваха и от други краища на България. Много беше интересна подготовката на борците за схватката, която траеше много дълго – по ориенталски тертип – то беше намъкване на кюспетите (специално облекло за борба), мазане на цялото тяло със зехтин, шарлан или олио, масажа на мускулите, а от другата страна – същите салтанати. Схватката не беше ограничена по време и затова борците имаха възможност да покажат целия си арсенал от чалъми и лъжливи движения. Борбата се водеше в кръг от насъбралите се зрители с явни пристрастия към единия или другия борец, без тепих – направо на тревата. Победителят биваше определен след туш или с потупване по гърба от страна на победения. Наградата за победителя в борбите беше някакво животно – агне, овца или теле, които победителят, ако можеше, слагаше на раменете си и правеше почетна обиколка пред зрителите и събираше овациите им. Цялото това забавление се огласяваше от монотонната музика на обикновено една или две зурни и тъпан (даул).
Детайлизирам спомените си от онова време, за да могат по – младите харманлийци да усетят атмосферата от празниците тогава. И въпреки всичко панаирите се провеждаха всяка година и винаги беше много интересно, любопитно и вълнуващо.
Другият панаир – Карабаа – се провеждаше в средата на октомври или втората половина на месеца. Тогава и времето е подходящо, и усилната земеделска работа е на привършване, та човек можеше да си даде ден – два почивка. От цялата околия се изсипват хора – хем да погостуват на свои близки и роднини, хем да се позабавляват.
На мястото, където е направен панаирът, е стълпотворение от хора. Всеки иска да види, всеки иска да пипне или да опита от главозамайващото пиршество от вкусотии, от разноцветни багри, от непрекъснатите покани, от миризмите… И навсякъде музика, за която не можем да кажем, че се лее; тя огласяваше всичко на километри разстояние. Навсякъде чудеса, невиждани чудеса! Тука няма тихо говорене, спокойна реч, тук всеки вика, вика с цяло гърло. Такива са правилата!
Странни, но интересни са срещите – внезапните, ненадейните, между стари познати или набори от казармата. След ръкостисканията и прегръдките по мъжки, сядат в някой салаш да си поговорят, където певиците пеят за рози и любов и се напиват безумно.
А сервитьорите само това чакат!
В този главозамайващ водовъртеж от високодецибелни звуци и светлини привидно човечецът е господарят – него канят или ухажват. Ако около него само чудесии: на едно място гледа едни как едни мускулести мъже разкъсват цяла колода карти без видимо усилие, други разкъсват вериги, трети вървят на високи двуметрови кокили, сякаш са на разходка из алеите на парка.
Да не говорим за онези атлети в Кълбото на Смъртта или в Бъчвата. Само слагането на ръкавиците, нагласяването на очилата, последна проверка на каската, паленето на двигателя на мотора са си чиста атракция.
На панаира като на панаир!
И чак тогава човечецът разбира колко е малък и несъвършен. И му трябват много време, за да се отърси тия бумтящи звуци, от тия заслепяващи светлини, от тия изкривени клоунски усмивки и да заживее нормалния си живот, в който той е сигурен и истински господар.
Само от време – навреме изпуска неволно въздишка по недостижимия лъскав живот. И чак когато времето изчегърта шлаката от спомените, започва да копнее по тези дни, където го канят и ухажват. Макар и само за един ден.
До следващия панаир!

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2018 11:35
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Dimitar Petrov (@Jambo5008) февруари 7, 18:02

    Чудесно написано! Докато четях се потопих нацяло във атмосферата на панаира,та чак и мириса усетих! Браво!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.