Открито писмо до ветераните на танцов ансамбъл „Хорищенци“, читалищни дейци и културни деятели

Сакар нюз
От Сакар нюз май 10, 2017 08:46

Открито писмо до ветераните на танцов  ансамбъл „Хорищенци“, читалищни дейци  и културни деятели

Атанас Николов

Скъпи приятели от танцовият ансамбъл „Хорищенци“, ветерани възпитаници на Харманлийската танцова школа по народни танци. Себеотрицанието на хора като вас има изключително значение в днешното време на разделение и прахосване на насилие. Пак за вас ще кажа, че закърмени в богатите традиции на своя роден край вие още от детско-юношеските си години се посветихте на едно от най- чудните творения на човешкия дух. Магията на българския танц ви грабна за да стане Ваше вдъхновение, ваша философия, ваша съдба. в Харманли Вие бяхте едни от първомайсторите и създателите на истинско движение за възраждане на вечните стойности на едно изкуство, което народния гений бе сътворил и съхранил. Това е обединяващото начало, което превръщаше разнородните елементи на сложното сценично танцово изкуство във факт на художествен синтез.
Името на танцовият ансамбъл „Хорищенци“ не е прищявка. То идва много отдалече и дай Боже да пребъде до безкрая. Ами аз самия тръгнах от хорището, и обучавайки Ви в този дух Вие от ритмичното ходене преминахте през сложния хореографски стипъл-чейз, за да стигнете до подножието на хореографския „Еверест“.
Нашето хорище притихнало денем и избухнало с цялата си пъстрота от багри и движения вечер, е определение на приятелят ми Павел Атанасов – кръстник на ансамбъл „Хорищенци“, човек вкоренен във всичко българско.
Духът на хорището витае в онези прекрасни вечери на делника и пищното тържество на празника, с великолепните си песни, с кръшното тракийско хоро – тази сложна и многоцветна, приливаща от възторг, от тъга и мъка от издигната в култ красота, родена от грациозните движения и ритмика на човешките тела, сплотени от един порив и една мечта. Така хорището се с превърнало в своеобразна еманация на българщината на огнище и оброг едновременно, където магията и изящното сплотява и обединява. Думи, споени с обич помежду си даде името на едно прекрасно музикално-танцово образование, наречено ансамбъл за народни песни и танци – 1980 г. – превърнало се в естетическа емблема на град Харманли заедно с „Извора на Белоногата“ и легендата за нея.
Уважаеми приятели на танцовият състав преди да направя моят реверанс на признателност към дългогодишният Ви безвъзмезден труд искам да отбележа нещо много важно, отнасящо се до вашата артистичност. За периода 1955 г. – 1989 г. вие се превърнахте в художествена мярка за поколения танцьори, които ще ви следват. Вие вдигахте летвата на художественост, по която ще се равняват и оценяват всички следващи формации.
Много ми се иска да видя в скоро време да се изпълняват на сцената стойностни хореографски произведения като: „Запей земя“, „Върви народе възродени“, „Момински празник в шотлука“, „Танц на младостта“, „Овчари“, „Комитско либе“, „Либеле“, „Мадро“, „Пробуждане“, „Вгаждане“, „Срещи“, „Празнични танци“, „Хорищенски игри“, „Хорищенци“.
„Робство и хайдути от четирологията бунтовен дух”, „Варненски танци”, „Край рибарското селище”, „Еркечлийки”, „Пеперуда”, „Джунгурица”, „Коледари” и екзотичните танци „Кукери” и „Нестинарка”, „Тракийска копаница”, „Тракийско сборище” и „Харманджии”. Към тази колекция от стойностни хореографски произведения можем да прибавим още „Украйнски танц” и „Приялица” на народната артистка на Съветския съюз Татяна Устинова, главен художествен ръководител на Московския ансамбъл „Пятниски”, в който Атанас Николов изучаваше хореографската режисура. Искам да прибавя още към изброената хореографска броеница и нереализираните хореографски произведения „Женска копаница”, „Из Тракийската равнина” и „Харманлийски мераци”, свързани с името на Харманли и неговите богати традиции.
Скъпи приятели, благодаря Ви, че Вие издържахте на много тежки репетиции за този качествен репертоар, за изграждането не само на колектива, но и за неговото надграждане. Тежки бяха репетициите и за придобиване на професионална танцовалност и артистичност, обагрена от емоционалност, която превръщаше ансамбъл „Хорищенци” в магнетичен колектив за подрастващото поколение.
Успехите на танцов ансамбъл „Хорищенци” не се дължат единствено на мен, а преди всичко на Вас и моите отлични и предани помощници, хореографите Андрей Михайлов, Дорка Чанкова, Галина Христова, Велю Велев и Стефан Николов; На творческите ми връзки с първоешалонните хореографи на България, на първо място с народнияартист Кирил Харалампиев, нар.артист проф. Кирил Дженев, нар.артист Методи Кутев, нар.артист Димитър Димитров (Палаврата), засл.артист Борис Вълков, засл.артист Петър Ангелов, засл.артист Белчо Станев, Трендафил Димитров, Мария Евтимова, Любов Стоянова, старши преподаватели в хореографското училище в София. Големи заслуги имат композиторите Стефан Мутафчиев, Стефан Кънев, Борис Воденичаров, Христо Урумов и още много други, които пишеха музика и за моите танцови произведения, станали хореографска литература. Списъкът е още много дълъг, но аз спирам до тук, защото от тук нататък бих продължил с имената на либретисти, музиковеди и художници, които работят с българско везмо.
Скъпи приятели, ние от „Хорищенци” взаимно си повярвахме, че сме избрали верния път и вярната посока за развитие „От Хорището през сценичното танцово изкуство към върха”. Благодаря ви, че ми повярвахте за пътя, по който ви водех, защото този, който не знае закъде върви, стига винаги другаде.
Уважаеми почитатели на фолклорното танцово изкуство, аз бях и съм щастлив художествен ръководител с танцов ансамбъл „Хорищенци”, който представяше Харманли не само в България, но и в чужбина. Хората в него бяха моето безсъние и моята гордост. Кажете ми как да не се гордее човек, че след толкова много задгранични турнета да не загубиш нито един човек. А стъпили на харманлийска земя много от тях прегръщаха колоните на читалището с умиление.

Болката

След толкова много успехи и радостни моменти се сблъскахме и с другата реалност – смъртта. Много от моите момичета и момчета, част от оркестрантите и певиците от ансамбъла по волята Божия срещнаха преждевременно смъртта. Тежка, много тежка е раздялата с хората, родени да даряват красота, обич и доброта на публиката, които вече не са между нас живите. „Животът е само един миг между две вечности”, казва Плутон. Спирам да пиша. Минута тишина и богочестивото пожелание да почиват в мир. Коленича и целувам кръстта, който ще ни събере в деня на нашето прераждане – Амин.

Абсурд или политическа поръчка

1989 г. След много силно представяне на ансамбъла на 08.12.1988 г. в гр. София на харманлийско землячество, а преди това в Португалия и Испания, Атанас Николов е освободен като главен художествен ръководител на ансамбъла заедно с хореографа на танцовия състав Андрей Михайлов. Малко преди това, през 1984 г. по предложение на сюза на музикалните и танцови дейци на София, Атанас Николов бе удостоен от държавния съвет на Република България със званието заслужен деятел на културата за приноса му в развитието на фоллорното танцово изкуство, а Андрей Михайлов – с орден „Кирил и Методий”. Споделям всичко това, защото става дума за човека, който в продължение на 35 години камъче по камъче е издържал и събирал талантливи деца, превръщайки ги в сценична светлина, за да изгради един великолепен колектив, признат в цялата хореографска общност, която го удостоява със званието „Представителен танцов състав на Република България”.
Това, което споделям с вас, не го смятайте за хореографски плач. Напротив, по времето на новия демократичен период бе израдената от мен Първа частна школа по народни танци „Чапраз” и студия за високо танцовално, сценично и артистично майсторство. А през 1992 г. бе изграден и първият частен професионален ансамбъл „Балканска младост”. Не толкова за мен, колкото за самият град това беше най-високото постижение, макар и само за осем месеца Харманли да притежава професионален танцов ансамбъл.
Уважаеми ръководители на изкуството и културата на град Харманли, ако искате да вървите напред, променете мярката си. Не на дясно равнис, нито на ляво, а да се равняваме по първите, по можещите. „Камъкът става скулптура само тогава, когато се освободиш от непотребните парчета” казва Микел Анджело. Тогава можеш да получиш и желания образ.

Бумеранг – въртележка или грешка

Кой е казал, че „Разделяй и владей” обединява обществото. Нима не знаем, че тази порочна аномалия ни доведе до парадокса хора, които са работили заедно, които живеят под един покрив в един малък град, стоят от двете страни на улицата един срещу друг раделени от страшните думи на омразата и още по-грозни словосъчетания. Загубихме ли паметта си бе хора? Забравихме ли за снопа пръчки на хана, за пророческия надпис „Съединението прави силата”, изписан на лицевата страна на фасадата на Народното събрание? Защо всички разбираме това, а не можем да прескочим омразата, която се превръща в пепел, когато ни постигне нещастието, както се случи в с. Хитрино, Шуменско, а щастието е само на една крачка от нас дори и още по-близо в самите нас. Нужно е само да събудим у себе си потребността за взаимопомощ, да посегнем един към друг и си хванем заедно ръцете, както го правиха момичетата и момчетата от танцов ансамбъл „Хорищенци”. Тогава „Червонеца” – златната монета, ще ни прави богати и силни, защото раздробиш ли ги на хиляди стотинки, оставаш беден, защото дребните пари се губят лесно и още по-лесно се харчат.
Дами и господа, тази словестна увертюра я написах, защото долавям, че отново започва една акробатична игра с танцовия състав. „Хорищенци” е катедрала и естетична емблема в областта на фолклорното танцово изкуство и на никого няма да бъде простено, ако го разпилее парченце по парченце. Най-напред вината ще бъде потърсена от тези, които оставиха най-хубавите си години за неговото изграждане и извисяване на национално ниво. Затова такова раздробяване не е нужно никому, а и мисля, че на град като нашия не са необходими две читалища, работещи по един и същ закон, с дублиращи дейности.
Обръщам се с болка и надежда към ной-отговорните хора от града – читалищни дейци и деятели на културата, да се огледат в кадровия си потенциал, работещ в областта на изкуството и културата и ако е възможно да поставят на съответните места можещи и знаещи хора, хора с биография в тази област и съответно обра- зование. Например, в харманлийската община имаме 5 човека, които са завършили Полувисш институт за културо – просветни кадри, хореографски клас в гр. Хасково, двама души са завършили Висшата академия за хореографи в гр. Пловдив, един с полувисше образование в гр. София, четири души Хореографско училище гр. София, трима души Националната танцова школа в гр. Пловдив, четири души курсове за Хореографи, от които един Първа хореографска категория. Къде са те? Само двама от тях упражняватпрофесията си. Не знам дали ще бъда разбран, но с най-добри намерения поставям въпроса за вината Кой?
Споделям с вас вярата и надеждата си, че Читалищното настоятелство на читалище „Дружба” под ръководството на господин Никола Зайчев – човек с големи възможности, амбициозен и делови, утвърден бизнесмен, високо интелигентен ще положи усилия танцовото изкуство в читалището да продължи да устоява завоюваните позиции и за постигането на още по-големи успехи.

Благодарност

Уважаеми приятели, възпитаници на харманлийската танцова школа. Позволявам си още веднъж да ви благодаря за всичко, което направихте чрез сцената да дарявате красота и обич на публиката.
Благодаря на вашите родители, които бяха съпричастни на вашите успехи.
Благодаря на читалищните дейци като Лиляна Добрева, Вълчо Андонов и Петър Арнаудов.
Благодаря на деятелите на културата към община Харманли и на окръжния център за художествена самодейност.
Благодаря на Центъра за художествена самодейност – София, и лично на неговото ръковоство в лицето на заслужилия деятел на културата Андрей Коралов и неговите заместици Кирил Портарски и Янаки Русев.
Благодаря на личности като Павел Атанасов, Ангел Стоев, Ангел Бонев, Георги Димов, Борис Раев, Михаил Лисков и неговия екип, Димитър Арнаудов, Господин Пенев, Петър Арнаудов, Стефан Чернев, Марин Митков, Марина Сакалова, Трендафил Димитров, Тодор Попов, Ценка Точева – директори на гимназията по мое време и най-вече на „Зайчев и син“, Славея Янакиева, Димитър Шаламанов и много други приятели, допринесли за развитието на фолклорното танцово изкуство в град Харманли.
Благодаря от сърце и на публиката на Харманли, която пълнеше читалищния салон и която с аплодисментите си подтикваше „Хорищенци” към още по-големи успехи.
Завършвам писмото си, скъпи приятели, с произнесените думи на Христина Димитрова от читалище “Харманли” до кръжока “Млад талант: Не снижавайте изкуството до банална проза. Добър урок за хората, работещи в областта на изкуството и културата.
Благодаря!

10 април 2017 г.
Харманли

Сакар нюз
От Сакар нюз май 10, 2017 08:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.