От залеза към изгрева

Сакар нюз
От Сакар нюз март 29, 2018 06:57

От залеза към изгрева

ТОПОЛОВГРАД | Тодор Николов

Една дълга криволичеща улица с няколко завоя, защипана от двата края с една табела, разделя града на две. На табелите пише един и същи надпис – „Тополовград”. Това е главната улица. В нея като малки поточета се вливат улици и улички, идващи от стръмнини на южните покрайнини и задъхано бързащи от ниския север. Те носят различни имена – на реки и планини, на градове и върхове, на герои и събития.

Главната улица започва от запад и завършва на изток към изгрева,

към слънцето, към светлината. Така ще започнем и ние нашата разходка.
Намираме се в западния край на града. Вляво от нас са първите градски постройки. Какво се намира в тях, какво представляват те?
Преди много години тук са били старите гробища. Това значи, че градът е бил още по-навътре, но после пораснал, опнал крака и съборил гробищата. На тяхно място израснали сгради. В по-близкото минало тук някъде беше стопанският двор на кооперативното стопанство. Тук първите с болка се разделяха със своите кравички и кончета, изведени от бащиния двор, за да ги завържат в двора на ТКЗС–то. А после пак те ги запрягаха в каручките и плуговете и отиваха да разорават синурите на малките си нивички, да ги обединят в блокове, за да станат по силни, по богати. И под присмеха на чорбаджиите заораваха първите бразди, прокарваха първите стъпки към новото, към бъдното.
Този двор и това място посрещнаха и първите вестители на селскостопанската механизация – първите яки железни коне – тракторите. То бе радост, то бе чудо! То бе и първата плесница по ехидните усмивки на недоброжелателите на новия строй. И когато за тракторите стана тясно в стопанския двор, трактористите ги възседнаха, отместиха ги малко по-назад и създадоха машино-тракторната станция. Но щом стопаните на кооперативите натрупаха повечко пари, отново се сетиха за тях и си ги купиха заедно с новия си двор.

Сега на това място е аграрно-промишленият комплекс.

Ние стоим в края на града и гледаме в неговите постройки, а погледът ни се рее далече, далече и вижда плодородни житни полета, големи лозови масиви, където наесен зрее кехлибарено десертно и винено грозде, виждаме и едно летище, от където излита самолет. Самолетът на селскостопанската авиация. Някога, когато хората видеха прелитащ самолет, сваляха шапки пред това чудо на науката и техниката и мечтаха да го зърнат по-отблизо. Сега това не им прави почти никакво впечатление. Погледнат нагоре, усмихнат се и кажат: „Нашият самолет”. Наричат го „нашият”, защото тори техните блокове и градини, техните лозя.
Досещаме се, че сме още в началото на града и забързваме. Подминаваме сградите на „Топливо” и бетоновия център, на РПК, на ветеринарната лечебница и спираме пред клон „Тютюнева промишленост”. Преди години тук е била тютюневата кооперация „Каваклийска яка”, символ на зараждащата се промишленост в малкото полубалканско градче. Старите тютюноработнички и сега си спомнят тясното, неудобно и запрашено помещение. Седнали направо върху пода, те разлистват лист по лист и четат върху тях историята на своя нерадостен живот. А в душното помещение, в мъглата на прашния въздух прелита като нощна птица жълтата гостенка и дебне своите жертви.
Но идва един светъл ден, идва Свободата, идва една нова власт, която вдига корава десница и казва: Стига! Така повече не може, така повече не бива! Кооперацията трябва да стане народна! Нейни стопани ще бъдат тютюноработниците!” И я превръща в първото държавно промишлено предприятие в града. Оттогава започва нов летопис. Започва нов етап на развитие. Расте и се разширява материалната база, увеличава се броят на работниците, нараства обемът на продукцията.
Всяка година носи по нещо ново – за хората и за тяхното предприятие.

Продължаваме разходката по главната улица. Минава ме край нови жилищни блокове, новата сграда на БНБ, ДСК и ДЗИ, край производствения клон „Коста Стаматов”, кооперацията, която се роди през първите години на народната власт. Майстори, калфи и чираци-занаятчии от всички браншове – шивачи, обущари, бръснари, сплетоха ръце в едно и решиха: „Ще правим кооперация”. И я направиха. Дълги години работиха заедно, бяха доволни и само в дни на веселие и отмора, когато празнуваха своите трудови победи си спомняха старото. Спомняха го, за да се посмеят, сравнявайки го с новото, създадено с общи усилия. После в кооперацията стана тясно за всички, много от цеховете се отделиха и преминаха към други предприятия. Останаха само шивачките, за да направят една специализирана шивашка кооперация. Но да не се застояваме повече.
Намираме се в центъра на града. Нов хотел, пощенска палата, дом на ГНС, търговска сграда с магазин, супермаркет и ресторант.
Пресичаме центъра на града и отиваме в източния край. Насам градът се е прострял още повече и е изместил старата табела с около 800 метра. Не претендирам за точност. Тези 800 метра може и да са много, може и да са малко, но вляво и вдясно от тях са новият хлебокомбинат, новата автобаза… Не експлоатираме ли много прилагателното „нов”? Но как да наричаме всичко онова, което е действително ново, създадено в годините на народната власт, създадено след Априлския пленум?… Ето и постройките на производствения клон „Георги Дражев” и подстанцията. А ето го и заводът за медицински инструменти с осем етажната административна сграда. И на „Тютюнева промишленост” се възхищавахме на възхода на първото ни промишлено предприятие и на успехите на колектива с най-стари работнически традиции, тук се срещаме с младостта на Тополовград. Навсякъде млади хора – и в производството и в управлението. Колективът на завода мина по трудния път на съзиждането, и утвърждаването. И в този път имаше дни на радостни успехи, имаше и дни на неблагополучия. Преодолените трудности ще се забравят, радостните мигове ще пораждат винаги приятни вълнения.
Време е вече нашата разходка да свърши. Нека не ни се сърдят тези, които не посетихме. А има още толкова много неща, които един гост на града трябва да види. Той трябва да знае, че Тополовград е и миньорски град, че в недрата на Сакара има земни богатства, които нашите миньори изтръгват от земята, за да ги дадат на родината. Той трябва да знае, че в града има три училища, където успешно се прилага реформата в образованието и се осъществява на дело крилатият призив „Учение и труд, труд и учение”. А здравеопазването, грижата за здравето на хората, грижата за децата? Това най-добре може да се види от едно посещение в районната болница, в детските ясли, в целодневната детска градина.
Главната улица започва от запад и върви на изток, към изгрева, към слънцето, към светлината. Има нещо символично в това. Защото в годините на буржоазната власт градът беше пред залеза и трябваше да дойде народната власт, за да го вземе от залеза и да го поведе към изгрева. Вече 35 години продължава пътуването му към светлия изгрев, към слънцето.
11 януари 1979 г.

Сакар нюз
От Сакар нюз март 29, 2018 06:57
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.