От залеза към изгрева

Сакар нюз
От Сакар нюз март 29, 2018 06:57

От залеза към изгрева

ТОПОЛОВГРАД | Тодор Николов

Една дълга криволичеща улица с няколко завоя, защипана от двата края с една табела, разделя града на две. На табелите пише един и същи надпис – „Тополовград”. Това е главната улица. В нея като малки поточета се вливат улици и улички, идващи от стръмнини на южните покрайнини и задъхано бързащи от ниския север. Те носят различни имена – на реки и планини, на градове и върхове, на герои и събития.

Главната улица започва от запад и завършва на изток към изгрева,

към слънцето, към светлината. Така ще започнем и ние нашата разходка.
Намираме се в западния край на града. Вляво от нас са първите градски постройки. Какво се намира в тях, какво представляват те?
Преди много години тук са били старите гробища. Това значи, че градът е бил още по-навътре, но после пораснал, опнал крака и съборил гробищата. На тяхно място израснали сгради. В по-близкото минало тук някъде беше стопанският двор на кооперативното стопанство. Тук първите с болка се разделяха със своите кравички и кончета, изведени от бащиния двор, за да ги завържат в двора на ТКЗС–то. А после пак те ги запрягаха в каручките и плуговете и отиваха да разорават синурите на малките си нивички, да ги обединят в блокове, за да станат по силни, по богати. И под присмеха на чорбаджиите заораваха първите бразди, прокарваха първите стъпки към новото, към бъдното.
Този двор и това място посрещнаха и първите вестители на селскостопанската механизация – първите яки железни коне – тракторите. То бе радост, то бе чудо! То бе и първата плесница по ехидните усмивки на недоброжелателите на новия строй. И когато за тракторите стана тясно в стопанския двор, трактористите ги възседнаха, отместиха ги малко по-назад и създадоха машино-тракторната станция. Но щом стопаните на кооперативите натрупаха повечко пари, отново се сетиха за тях и си ги купиха заедно с новия си двор.

Сега на това място е аграрно-промишленият комплекс.

Ние стоим в края на града и гледаме в неговите постройки, а погледът ни се рее далече, далече и вижда плодородни житни полета, големи лозови масиви, където наесен зрее кехлибарено десертно и винено грозде, виждаме и едно летище, от където излита самолет. Самолетът на селскостопанската авиация. Някога, когато хората видеха прелитащ самолет, сваляха шапки пред това чудо на науката и техниката и мечтаха да го зърнат по-отблизо. Сега това не им прави почти никакво впечатление. Погледнат нагоре, усмихнат се и кажат: „Нашият самолет”. Наричат го „нашият”, защото тори техните блокове и градини, техните лозя.
Досещаме се, че сме още в началото на града и забързваме. Подминаваме сградите на „Топливо” и бетоновия център, на РПК, на ветеринарната лечебница и спираме пред клон „Тютюнева промишленост”. Преди години тук е била тютюневата кооперация „Каваклийска яка”, символ на зараждащата се промишленост в малкото полубалканско градче. Старите тютюноработнички и сега си спомнят тясното, неудобно и запрашено помещение. Седнали направо върху пода, те разлистват лист по лист и четат върху тях историята на своя нерадостен живот. А в душното помещение, в мъглата на прашния въздух прелита като нощна птица жълтата гостенка и дебне своите жертви.
Но идва един светъл ден, идва Свободата, идва една нова власт, която вдига корава десница и казва: Стига! Така повече не може, така повече не бива! Кооперацията трябва да стане народна! Нейни стопани ще бъдат тютюноработниците!” И я превръща в първото държавно промишлено предприятие в града. Оттогава започва нов летопис. Започва нов етап на развитие. Расте и се разширява материалната база, увеличава се броят на работниците, нараства обемът на продукцията.
Всяка година носи по нещо ново – за хората и за тяхното предприятие.

Продължаваме разходката по главната улица. Минава ме край нови жилищни блокове, новата сграда на БНБ, ДСК и ДЗИ, край производствения клон „Коста Стаматов”, кооперацията, която се роди през първите години на народната власт. Майстори, калфи и чираци-занаятчии от всички браншове – шивачи, обущари, бръснари, сплетоха ръце в едно и решиха: „Ще правим кооперация”. И я направиха. Дълги години работиха заедно, бяха доволни и само в дни на веселие и отмора, когато празнуваха своите трудови победи си спомняха старото. Спомняха го, за да се посмеят, сравнявайки го с новото, създадено с общи усилия. После в кооперацията стана тясно за всички, много от цеховете се отделиха и преминаха към други предприятия. Останаха само шивачките, за да направят една специализирана шивашка кооперация. Но да не се застояваме повече.
Намираме се в центъра на града. Нов хотел, пощенска палата, дом на ГНС, търговска сграда с магазин, супермаркет и ресторант.
Пресичаме центъра на града и отиваме в източния край. Насам градът се е прострял още повече и е изместил старата табела с около 800 метра. Не претендирам за точност. Тези 800 метра може и да са много, може и да са малко, но вляво и вдясно от тях са новият хлебокомбинат, новата автобаза… Не експлоатираме ли много прилагателното „нов”? Но как да наричаме всичко онова, което е действително ново, създадено в годините на народната власт, създадено след Априлския пленум?… Ето и постройките на производствения клон „Георги Дражев” и подстанцията. А ето го и заводът за медицински инструменти с осем етажната административна сграда. И на „Тютюнева промишленост” се възхищавахме на възхода на първото ни промишлено предприятие и на успехите на колектива с най-стари работнически традиции, тук се срещаме с младостта на Тополовград. Навсякъде млади хора – и в производството и в управлението. Колективът на завода мина по трудния път на съзиждането, и утвърждаването. И в този път имаше дни на радостни успехи, имаше и дни на неблагополучия. Преодолените трудности ще се забравят, радостните мигове ще пораждат винаги приятни вълнения.
Време е вече нашата разходка да свърши. Нека не ни се сърдят тези, които не посетихме. А има още толкова много неща, които един гост на града трябва да види. Той трябва да знае, че Тополовград е и миньорски град, че в недрата на Сакара има земни богатства, които нашите миньори изтръгват от земята, за да ги дадат на родината. Той трябва да знае, че в града има три училища, където успешно се прилага реформата в образованието и се осъществява на дело крилатият призив „Учение и труд, труд и учение”. А здравеопазването, грижата за здравето на хората, грижата за децата? Това най-добре може да се види от едно посещение в районната болница, в детските ясли, в целодневната детска градина.
Главната улица започва от запад и върви на изток, към изгрева, към слънцето, към светлината. Има нещо символично в това. Защото в годините на буржоазната власт градът беше пред залеза и трябваше да дойде народната власт, за да го вземе от залеза и да го поведе към изгрева. Вече 35 години продължава пътуването му към светлия изгрев, към слънцето.
11 януари 1979 г.

Сакар нюз
От Сакар нюз март 29, 2018 06:57
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.