Опасен лов

Стоян Тонев
От Стоян Тонев ноември 16, 2016 10:15

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 26/ 18-24 ноември 2016 година

Свързани публикации

Влизайки в различни части на Сакар планина с колеги, горски служители винаги съм ги наблюдавал с интерес, как запалено и компетентно разглеждат и коментират всяка диря оставена от диво животно. Някои от тях, запалени ловци, особено по-младите, толкова се вживяват, че на мен, човек, който никак не се интересува от този уж „ловен спорт” чак ми става смешно.
Ловът наистина е интересно, но и опасно занятие, източник и на различни случки особено когато трябва да ги слушаш, разказвани с плам и вживяване от участници в тях.
Ето една такава случка, разказана от дългогодишния директор на училището в с. Планиново и страстен ловец Пейо Николов /вече покойник/.
Историята се случва в ловния сезон през есента на 1981 година в землището на с. Планиново: „Излизаме на лов, аз /Пейо Николов/ , ловците Неделчо Сарандев, Атанас Колачев, горския Христо Желязков и кандидат ловците Димитър Тонев и Георги Неделчев. Атанас пуска кучето, което се казваше Пирин в местността „Ропановец”. То, което беше едно от най-хубавите тогава, започна да лае на място. Карачите започнаха да викат, от гъсталака изскочи един голям глиган и се насочи право към Неделчо Сарандев, който успя да стреля и го рани. С нас тогава беше и един човек – бай Атанас от Пловдив /така го запомних/, бивш партизанин, който ни беше доведен от Димо Гачев от Любимец.
Бай Атанас е бил ятак и укривал нелегални, попълвал партизанския отряд с нови членове и след като е надушен от полицията и той става партизанин. След девети септември 1944 г. става комендант на Пловдив и дългогодишен служител на МВР. Кучето преследва глигана, който присяда на място и между тях започва жестока борба. Кучето налита, глигана яростно се отбранява.
По едно време раненото животно се изправи и Неделчо извика към бай Атанас да бяга, че прасето иде. Той обаче чул, недочул, разбира точно обратното ,да отива към глигана и в един миг се озова точно пред раненото диво животно. Прасето се обърна към бай Атанас и свирепо се нахвърли върху него. Бившия партизанин успя само да направи две-три крачки назад, спъна се в един дънер и падна на земята, а глигана вече върху него, мачка го здраво и размахва глава с глигите в опит да го разпори. Настана страшна суматоха, чува се яростното грухтене на звяра и немощния глас на бай Атанас: „олеле, олеле майчице, помощ, помощ”. Първи на помощ се притекоха Димитър Тонев и Георги Неделчев, след тях и Неделчо Сарандев.
Не знам как успяха и как не ги беше страх, но двамата бяха млади и здрави, нахвърлиха се върху глигана, повалиха го и направо го заклаха както домашно прасе. Като пристигнахме останалите видяхме бай Атанас целият в кръв, но не от рани по него, а от кръвта на дивото прасе. Целите в кръв бяха и касапите. Когато се поуспокоихме бай Атанас каза: „Брей майка му стара, аз през партизанлъка не съм изпадал в такава страшна ситуация”. Макар и доста уплашени и стреснати, след като отмина зора, доста се посмяхме всички с признанието на бай Атанас. Извода който си направихме за пореден път бе, че с ранено прасе трябва да се внимава много, защото може да си изпатиш здраво. Проявявай предпазливост, за да продължиш да ловуваш дълги години”
Така с тази поука и съвет завършва разказа на Пейо Николов, който известно време беше и председател на някогашната Ловна дружинка в с. Планиново, съставена само от местни жители и хора с планиновски корени и е водил дневник със записани различни ловни случки.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев ноември 16, 2016 10:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 123 513 преглеждания