Общински исторически музей – Ивайловград

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2020 10:31

Общински исторически музей –  Ивайловград

Общински исторически музей – Ивайловград е открит официално на 30 юни 2009 година.
В него са подредени три експозиции – “Археология”, “История на града и района преди Освобождението” и “История след 1878 г.”. В музея могат да се видят керамика от античната вила “Армира”, монети, части от тракийска погребална колесница и от разкопките на могилата край село Свирачи, артефакти от крепостта “Лютица”
В момента в музея са експонирани частите от едната колесница четириколка открита пред могилата при с. Свирачи при археологическите разкопки през 2002 г.
Археологическите проучвания на Голямата могила край това село дадоха отговор на много въпроси, свързани с антична вила “Армира”, включително за произхода на нейните собственици и точната датировка на издигането й. Ситуирането на надгробната могила, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита потвърдиха предположенията на експертите и научно доказаха безспорната връзка между двата обекта. Самата тя е уникален паметник на културно-историческото наследство със своята оригинална каменна конструкция и атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вилата и се намира на най-високото място в околността – специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете. Могилата е строена като могила-мавзолей за един от първите собственици на вила “Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница за друг член на този аристократичен тракийски род “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и представлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят. Освен култови функции, крепидата е имала и чисто техническо предназначение да поддържа самия насип. Това монументално по своя характер съоръжение – единственото по рода си на Балканите, е сложна стъпаловидна конструкция от големи каменни блокове с дължина до 3,70 м, дъговидно изрязани по външната си страна и свързани един с друг чрез метални скоби, като образуват огромен кръг от прецизно напаснати елементи върху масивна основа. Каменният градеж на могилата е бил частично разрушен още в древността. При археологическите разкопки на и около могилния насип са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките. Намерени са останки от гроб на знатна тракийка и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче, както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата от мрамор, който е ограбен.
Погребението на тракийската аристократка е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите и животни, свързани с вярата в задгробния живот. С множество глинени и стъклени балсамарии тя е бил изпратен от своите близки в отвъдното. Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Специален интерес представляват 2 дървени сандъчета с дребни лични вещи на починалата, едното от които е с изящна украса от бронзови апликации – маски на Дионис. Особена научна стойност имат намерените 3 миниатюрни фрагмента от тънка златна пластина – част от изгорял красив златен накит, както и малка стъклена камея с Медуза-Горгона – основния образ в декорацията на вила“Армира”. Едната погребална колесница също е била богато украсена с ажурно изработени бронзови и сребърни апликации, чиито останки дават нови сведения за развитието на тракийската религия и изкуство през периода на римското владичество в Тракия. Те са свързани главно с култа към Дионис и то почитан в този край като бог на вечно възраждащата се природа. Понастоящем на терен може да се види само част от могилния насип с каменната крепида около него, а находките от археологическите разкопки са в процес на консервация и реставрация.
Източник: Общински исторически музей – Ивайловград

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 7, 2020 10:31
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 753 161 преглеждания