Николай Дялков: „Иска ми се да има повече позитивизъм в човешките отношения“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 23, 2020 15:40

Николай Дялков: „Иска ми се да има повече  позитивизъм в човешките  отношения“

Какъв поет е Николай Дялков? На любовната, гражданската, патриотичната или някаква друга лирика?
Има поети, за които казвам, че не са ориентирани и изпадат в многотемие. Като погледна реално, аз също съм един пишещ човек, който изпада в многотемие.
Пиша и имам издадена книга с любовна лирика, имам издадена книга с гражданска поезия, имам книги за родния край, за близки и любими хора. Така че не мога да определя себе си като еднотипен поет – само на любовна, гражданска или друг вид поезия.

Да разбираме ли, че пишете това, което Ви идва на момента като вдъхновение, това което иска душата и сърцето, това което е в съзвучие с настроението и възприятията Ви? Кога се раждат най-хубавите стихове?
Разбира се, разбира се. Ако тръгнеш да правиш нещо насила, то не се получава, почти на деветдесет процента не се получава.
Правил съм и неща по поръчка, като например текста на песента за Кара Кольо, а също и музиката й почти, с малки промени и корекции, нанесени от Стойчо Чобанов. Доволен съм от резултата, от това което се получи. Имам и други такива, така да се каже постижения, като химна на ДГ „Щастливо детство“.
Но са много малко нещата, за които да ти дадат поръчка и да си доволен след това – независимо за кой автор става дума. Общо взето аз не мога да работя така или поне не ме задоволява. Най-добре става това, което дойде според настроението, според момента, според импулса.
А то, настроението, идва различно. То може да дойде от една приятелска среща, от отношенията в къщи, от радостта или тъгата на близки и познати и т.н.
Гражданската поезия е заложена във всеки един от нас, свързана с настоящото ни ежедневие, но не всеки може да го напише и изрази като поезия. Но и тя като настроение идва сама, според обществената или житейската ситуация. Ако тръгна предварително да мисля какво и как до го напиша, със сигурност трябва да си играя много време, за да ми хареса накрая.
Когато нещо идва ей така внезапно, неочаквано в главата ми, са се получавали най-хубавите стихотворения, включително и тези, с които съм печелил конкурси. Почти винаги, когато видя обявени конкурси и видя темата, изпращам стихотворения, които са близко до темата, но не мога да седна и да напиша такива, които да са пряко свързани с нея и точно за самия конкурс.

Случвало ли се е да напишете нещо, което първоначално изглежда добре, а впоследствие да го преработвате многократно, „да късаш листа“, докато Ви хареса?
Случвало се е, а мисля, че и много от пишещите в един момент пишат нещо, което харесват, а като го погледнат след месец, два и повече, виждат, че е могло и по-добре, не го приемат по първоначалния начин и започват преработките. По рано, когато пишех на листове, много пъти съм зачерквал, задрасквал по тях, докато дойде момента на харесването.
От 2 – 3 години се изхитрих и вече не пиша на лист. Това колкото е хубаво, толкова и не е, защото във Фейсбук си губиш авторското право. Там има много незащитени авторски права. Но така ми хареса и сега пиша директно там. Когато ми дойде идеята, вдъхновението, я реализирам директно там.
Възползвам се от опцията „Редактиране“ и препрочитайки, го си ги поправям без да драскам по листа. Мисля, че има много пишещи хора, които правят така, малко са тези, които пишат и край – каквото станало, станало.

Видях една впечатляваща сбирка на грамоти, дипломи и други отличия от Ваше участие в различни и многобройни конкурси, на които сте се представили чудесно. Това участие – в конкурсите, за Вас самоцел ли е или предизвикателство и потребност?
Беше предизвикателство, когато започнах да участвам в различни конкурси през 2012 г. Две години по-рано, през 2010 г., за пръв път влязох във поетични сайтове и започнах да публикувам. Стана ми любопитно, че хората, които следят тези сайтове, почнаха да харесват това, което публикувам. Това ми подразни егото и в един момент си казах, че това е добре и защо да не продължавам.
И вече през 2012 г. потърсих ново предизвикателство, като реших да участвам и в различни поетични и литературни конкурси и да видя как ще ме оценят и специалистите. Защото хората в поетичните сайтове са повечето като мен – те не са специалисти.
Така лека-полека започнах де участвам и да печеля призови места и награди. Това продължи около четири години и може би ми бе и самоцел. Да видя къде е моето място, да видя стойността си като пишещ човек.

Коя е най-силната Ви година като поет. Какво можахте или не да постигнете през миналата 2019 г.?
Коя е най-силната ми година не мога да кажа, не мога да преценя. Що се отнася до миналата година на едно от награждаванията ми през нея го казах дори и на журито. За мен 2019 г. бе като годината за големия ни тенисист Григор Димитров, който не спечели никакъв турнир и изпадна много надолу в Ранг листата.
В същото време стигна до два големи полуфинала в Мастърсите и от няма нищо все пак завърши годината добре.
Та и аз, след три години прекъсване реших да участвам в конкурси и спечелих три конкурса: Шести Национален поетичен конкурс „Горчиво вино” – Петрич, 2019, организиран някога и провеждан сега в памет на класика Евтим Евтимов; Националния поетичен конкурс с международно участие „Есенни щурци” -2019, провеждан в памет на големия Иван Николов; Традиционния поетичен конкурс „Доброглед” – 2019.
Имам и едно второ място – в „Първи Национален литературен конкурс, посветен на Вапцаров” в рамките на Пети Национални поетични празници „Вапцарови дни” – Варна и едно трето място – от Националния поетичен конкурс „Свищовски лозници 2019”.
Имам спечелени две специални награди – от Русия и от гр. Лом. Така че, докъм месец септември, преди да пусна стихотворения за участие в конкурси си мислех, че годината ми е много слаба. Някак си музата ме напусна, това, което пишех, сам не си го харесвах, но ето, че в края на годината нещата се промениха и с тези награди си позволих да направя паралел с Гришо.

Наскоро представихте една чудесна Антология на тополовградски творци на словото. Как се породи идеята за това?
Идеята за тази Антология е много стара. Още когато учредихме клуба, лека му пръст на Илко Карайчев, това винаги е било мечта на нас творците от Тополовград. Така се случиха нещата, че реализацията на тази наша мечта се проточи във времето. А и за съжаление издаването на една книга е свързано с пари, със спонсори и намирането им не е никак лесна работа.
Но както и да е, дойде и времето и на Антологията. Бяхме поканили на творческа среща двама наши добри приятели и поети – Балчо Балчев и Димитър Никифоров, тук в Тополовград. След срещата, вече в свободна, другарска атмосфера, по една негласна традиция, всеки от нас прочете или представи свои произведения.
Тогава, в един момент, Балчо Балчев, който е един наистина много добър поет, каза: „Абе хора, вие сте много добри, какво чакате, вие трябва да издадете книга!“. Когато външен човек ни каза това, ние още повече се амбицирахме и ето че Антологията стана факт и мисля, че като първа по рода си книга стана добра.
Направихме и едно хубаво представяне, което за мен бе добро и дай боже да има и още такива на други места.

Един традиционен въпрос. Прави ли Николай Дялков творчески планове за бъдещето, пък и настоящето. Или всичко е свързано с вдъхновението, идеите, настроението?
Не, не правя планове, за разлика от много мои приятели, не търся сам изяви. Там, където са ми правили представяния, винаги е било по покана на читалища, литературни клубове, библиотеки и др. подобни институции.
В последните няколко години направихме според мен интересни представяния заедно с моите приятели Димитър Тодоров и Росен Пурлантов – с музика и стих. Мисля, че хората добре възприеха тези прояви.
Що се отнася да книгите, това е по-скоро не като планиране, а като един момент, когато назрява тази потребност и възможност за реализирането й. Сега, тия дни, излиза от печат седмата ми книга „Последният идалго“. Чакам и нещо, което изобщо не бях планирал. От спечеления поетичен конкурс „Горчиво вино“ имам награда издаване на книга с любовна лирика. Тя ще се нарича „Вино от дива къпина“ с редактор Маргарита Петкова.
И разбира се, годината сега започва, до края й могат да възникнат още много неща – изяви, книги и т.н. Живот и здраве.
И понеже сме все още сме в началото на 2020 г., да пожелая една здрава и успешна година на всички жители на Тополовград и общината, на всички мои приятели, на всички хора.
Да има повече творчески срещи и успехи и най-вече да има повече позитивизъм в хората в човешките взаимоотношения, защото негативизма ни убива като личности, като творци и най-вече като хора.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 23, 2020 15:40
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама