Николай Дялков: „Иска ми се да има повече позитивизъм в човешките отношения“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 23, 2020 15:40

Николай Дялков: „Иска ми се да има повече  позитивизъм в човешките  отношения“

Какъв поет е Николай Дялков? На любовната, гражданската, патриотичната или някаква друга лирика?
Има поети, за които казвам, че не са ориентирани и изпадат в многотемие. Като погледна реално, аз също съм един пишещ човек, който изпада в многотемие.
Пиша и имам издадена книга с любовна лирика, имам издадена книга с гражданска поезия, имам книги за родния край, за близки и любими хора. Така че не мога да определя себе си като еднотипен поет – само на любовна, гражданска или друг вид поезия.

Да разбираме ли, че пишете това, което Ви идва на момента като вдъхновение, това което иска душата и сърцето, това което е в съзвучие с настроението и възприятията Ви? Кога се раждат най-хубавите стихове?
Разбира се, разбира се. Ако тръгнеш да правиш нещо насила, то не се получава, почти на деветдесет процента не се получава.
Правил съм и неща по поръчка, като например текста на песента за Кара Кольо, а също и музиката й почти, с малки промени и корекции, нанесени от Стойчо Чобанов. Доволен съм от резултата, от това което се получи. Имам и други такива, така да се каже постижения, като химна на ДГ „Щастливо детство“.
Но са много малко нещата, за които да ти дадат поръчка и да си доволен след това – независимо за кой автор става дума. Общо взето аз не мога да работя така или поне не ме задоволява. Най-добре става това, което дойде според настроението, според момента, според импулса.
А то, настроението, идва различно. То може да дойде от една приятелска среща, от отношенията в къщи, от радостта или тъгата на близки и познати и т.н.
Гражданската поезия е заложена във всеки един от нас, свързана с настоящото ни ежедневие, но не всеки може да го напише и изрази като поезия. Но и тя като настроение идва сама, според обществената или житейската ситуация. Ако тръгна предварително да мисля какво и как до го напиша, със сигурност трябва да си играя много време, за да ми хареса накрая.
Когато нещо идва ей така внезапно, неочаквано в главата ми, са се получавали най-хубавите стихотворения, включително и тези, с които съм печелил конкурси. Почти винаги, когато видя обявени конкурси и видя темата, изпращам стихотворения, които са близко до темата, но не мога да седна и да напиша такива, които да са пряко свързани с нея и точно за самия конкурс.

Случвало ли се е да напишете нещо, което първоначално изглежда добре, а впоследствие да го преработвате многократно, „да късаш листа“, докато Ви хареса?
Случвало се е, а мисля, че и много от пишещите в един момент пишат нещо, което харесват, а като го погледнат след месец, два и повече, виждат, че е могло и по-добре, не го приемат по първоначалния начин и започват преработките. По рано, когато пишех на листове, много пъти съм зачерквал, задрасквал по тях, докато дойде момента на харесването.
От 2 – 3 години се изхитрих и вече не пиша на лист. Това колкото е хубаво, толкова и не е, защото във Фейсбук си губиш авторското право. Там има много незащитени авторски права. Но така ми хареса и сега пиша директно там. Когато ми дойде идеята, вдъхновението, я реализирам директно там.
Възползвам се от опцията „Редактиране“ и препрочитайки, го си ги поправям без да драскам по листа. Мисля, че има много пишещи хора, които правят така, малко са тези, които пишат и край – каквото станало, станало.

Видях една впечатляваща сбирка на грамоти, дипломи и други отличия от Ваше участие в различни и многобройни конкурси, на които сте се представили чудесно. Това участие – в конкурсите, за Вас самоцел ли е или предизвикателство и потребност?
Беше предизвикателство, когато започнах да участвам в различни конкурси през 2012 г. Две години по-рано, през 2010 г., за пръв път влязох във поетични сайтове и започнах да публикувам. Стана ми любопитно, че хората, които следят тези сайтове, почнаха да харесват това, което публикувам. Това ми подразни егото и в един момент си казах, че това е добре и защо да не продължавам.
И вече през 2012 г. потърсих ново предизвикателство, като реших да участвам и в различни поетични и литературни конкурси и да видя как ще ме оценят и специалистите. Защото хората в поетичните сайтове са повечето като мен – те не са специалисти.
Така лека-полека започнах де участвам и да печеля призови места и награди. Това продължи около четири години и може би ми бе и самоцел. Да видя къде е моето място, да видя стойността си като пишещ човек.

Коя е най-силната Ви година като поет. Какво можахте или не да постигнете през миналата 2019 г.?
Коя е най-силната ми година не мога да кажа, не мога да преценя. Що се отнася до миналата година на едно от награждаванията ми през нея го казах дори и на журито. За мен 2019 г. бе като годината за големия ни тенисист Григор Димитров, който не спечели никакъв турнир и изпадна много надолу в Ранг листата.
В същото време стигна до два големи полуфинала в Мастърсите и от няма нищо все пак завърши годината добре.
Та и аз, след три години прекъсване реших да участвам в конкурси и спечелих три конкурса: Шести Национален поетичен конкурс „Горчиво вино” – Петрич, 2019, организиран някога и провеждан сега в памет на класика Евтим Евтимов; Националния поетичен конкурс с международно участие „Есенни щурци” -2019, провеждан в памет на големия Иван Николов; Традиционния поетичен конкурс „Доброглед” – 2019.
Имам и едно второ място – в „Първи Национален литературен конкурс, посветен на Вапцаров” в рамките на Пети Национални поетични празници „Вапцарови дни” – Варна и едно трето място – от Националния поетичен конкурс „Свищовски лозници 2019”.
Имам спечелени две специални награди – от Русия и от гр. Лом. Така че, докъм месец септември, преди да пусна стихотворения за участие в конкурси си мислех, че годината ми е много слаба. Някак си музата ме напусна, това, което пишех, сам не си го харесвах, но ето, че в края на годината нещата се промениха и с тези награди си позволих да направя паралел с Гришо.

Наскоро представихте една чудесна Антология на тополовградски творци на словото. Как се породи идеята за това?
Идеята за тази Антология е много стара. Още когато учредихме клуба, лека му пръст на Илко Карайчев, това винаги е било мечта на нас творците от Тополовград. Така се случиха нещата, че реализацията на тази наша мечта се проточи във времето. А и за съжаление издаването на една книга е свързано с пари, със спонсори и намирането им не е никак лесна работа.
Но както и да е, дойде и времето и на Антологията. Бяхме поканили на творческа среща двама наши добри приятели и поети – Балчо Балчев и Димитър Никифоров, тук в Тополовград. След срещата, вече в свободна, другарска атмосфера, по една негласна традиция, всеки от нас прочете или представи свои произведения.
Тогава, в един момент, Балчо Балчев, който е един наистина много добър поет, каза: „Абе хора, вие сте много добри, какво чакате, вие трябва да издадете книга!“. Когато външен човек ни каза това, ние още повече се амбицирахме и ето че Антологията стана факт и мисля, че като първа по рода си книга стана добра.
Направихме и едно хубаво представяне, което за мен бе добро и дай боже да има и още такива на други места.

Един традиционен въпрос. Прави ли Николай Дялков творчески планове за бъдещето, пък и настоящето. Или всичко е свързано с вдъхновението, идеите, настроението?
Не, не правя планове, за разлика от много мои приятели, не търся сам изяви. Там, където са ми правили представяния, винаги е било по покана на читалища, литературни клубове, библиотеки и др. подобни институции.
В последните няколко години направихме според мен интересни представяния заедно с моите приятели Димитър Тодоров и Росен Пурлантов – с музика и стих. Мисля, че хората добре възприеха тези прояви.
Що се отнася да книгите, това е по-скоро не като планиране, а като един момент, когато назрява тази потребност и възможност за реализирането й. Сега, тия дни, излиза от печат седмата ми книга „Последният идалго“. Чакам и нещо, което изобщо не бях планирал. От спечеления поетичен конкурс „Горчиво вино“ имам награда издаване на книга с любовна лирика. Тя ще се нарича „Вино от дива къпина“ с редактор Маргарита Петкова.
И разбира се, годината сега започва, до края й могат да възникнат още много неща – изяви, книги и т.н. Живот и здраве.
И понеже сме все още сме в началото на 2020 г., да пожелая една здрава и успешна година на всички жители на Тополовград и общината, на всички мои приятели, на всички хора.
Да има повече творчески срещи и успехи и най-вече да има повече позитивизъм в хората в човешките взаимоотношения, защото негативизма ни убива като личности, като творци и най-вече като хора.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 23, 2020 15:40
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.