Народни традиции – Куркувница

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 22, 2018 15:27

Народни традиции – Куркувница

Във връзка със започващата поредица от пролетни християнски празници, в няколко броя на вестника ще публикуваме изследвания, спомени и разкази за това, как някога са се празнували Великден, Лазаровден, Цветница, Гергьовден в някои от селата на Тополовградска община. В навечерието на Сирни заговезни ви предлагаме разказаното, след направените изследвания от покойната вече Златка Караманова за това как този празник се е празнувал в с. Хлябово в миналото.

Един от празниците, запазил през годините своята автентичност е Куркувница. Така хлябовци наричат Сирни заговезни. В подготовката и провеждането му участват всички – и малки и големи. Жените приготвят много гозби. Готви се кокошка /пиле/ със зеле, слага се на трапезата от всичко, което има в къщата: вити млинове и баници, луканка, свинска пържола, сладки, ябълки, орехи, саралия, бадеми, варени яйца и халва. Всичко се подрежда върху трапезник /двупластова, тъкана покривка/.
И докато жени и моми подготвят яденето, децата и младежите събират дърва за кладата – куркувница. Стремят се тяхната куркувница да е най-голямата. В това време мъжете – бащи и дядовци – правят стрелките. Те се изработват от дървото мекиш. Изрязват се до 20 – сантиметрови парчета, подострят се в единия край като колчета, а в другия се изрязва до 1-2 см. като правоъгълник, в средата на който се дълбае процеп. В него се пъхат „ушите” /една – две лентички от мекиш/. Стрелките са два вида – единични и чифтове. Приготвят се и две дрянови тояги. Едната е шиш, на който се набучват стрелките, а другата се използва за изхвърлянето и с удар.
Всяка махала си приготвя своя клада и се пази през целия ден, за да не може някоя от другите махали да запали огъня. Махалата, която си опази огъня, се счита за победител. Въпрос на чест е огънят да се запали последен. В уреченото време из цялото село лумват огньове. Те са поставени на широки и високи места, та да се виждат от далече. Хората се събират около куркувницата. Носят в торбичка стрелите. Всеки запалва „ушите” на всяка стрела и преди да я изхвърли нависоко, нарича за здраве, дълъг живот на хора и стока, на къщи, кошари, дамове, лозя, ниви, градини, за всичко, което е скъпо на стопаните:
„Куркур, куркур бей! Колкото пой /отиде/ таз стрела, толкова агънца да има в кошарата!”
„Куркур, куркур, бей! Колкото пой таз стрела, толкова жито да се роди!”
„Куркур, куркур, бей! Колкото пой таз стрела, толкова здраве в къщата!”
„Куркур, куркур, бей! Колкото пой таз стрела, толкова да са дълги косите на кака!” и т.н. и т.н
След като свършат стрелите, хората прескачат огъня за здраве, за да се прогонят злите сили, за да не се появяват змии и гущери, за да се изтръскат бълхите… После около огъня се извиват кръшни хора /карлик/, пеят се песни и веселието продължава до късно. Тук се извършва прошка между съседките.
Хората се прибират по домовете и сядат около богато наредените трапези, в очакване на кумицата, която идва да се прощава. Вечерят и чакат.
Кумецът и кумицата идват и носят две бъклици. Кумицата влиза мълчешком и застава до кума. Кумът подава бъклицата на кума с думите: „Хайде куме, пий от нашето вино и прощавай! Хубаво-лошо, хубаво го имай!” Целува му ръка, допира чело до ръката му и пак я целува. Това се повтаря и когато кумът му връща бъклицата, като вече е отпил от нея. Същият ритуал се извършва последователно с кумата и по-младите кумове от семейството, а така също и с децата.
Кумицата мълчешком подава на кума бъклицата и по същия начин му целува ръка. На нея кумът дава пара за прошка. Тя е знак, че отсега нататък кумицата вече може да му говори. От момента на сватбата до Заговезни тя е говяла /мълчала/ на кумовете. Прошка кумицата иска и от кумата и останалите членове на семейството. След прошката кумата кани кумците да седнат на трапезата „ да хапнат от техния хляб”. Набързо хапват от яденето и кумът подава вино на гостите си. Пие първо кумецът. Кумицата поема паницата /кана, бъклица, менче/ и произнася първата си дума пред кумовете:”Наздраве!”
Кумците си тръгват, защото бързат да отидат за прошка при бабалъците /родителите на шафера и шаферката/ и у някои от по-близките, които са присъствали на сватбата им.
След като изпратят гостите, всеки иска прошка от по-стария от него с думите: „Прости ми!”. Отговарят му: „Простено да ти е!”
Свекървата, снахата или дъщерята разтребват трапезата, но не метат. Това ще стане сутринта, като сметта се изхвърли у съседите, за да няма бълхи през годината.
Започват Великденските пости.

От книгата книгата: „Хлябово – от древността до наши дни”

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 22, 2018 15:27
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Nikolay Nikov юли 1, 18:21

    Статията е добра, но има съществена грешка – на трапезата на Сирни заговезни няма месо. Предната неделя хората за последно са заговяли от месо. Прошката, куркувниците, заговяването с млечни храни и улавянето на сладката халва от децата е на Сирница. Пък от следващия ден – песи понеделник, тръгват по къщите и кукерите…

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 910 523 преглеждания