„Най-важното и ценно нещо за една жена, освен кариерата, е да даде живот”

Милена Митева
От Милена Митева април 20, 2018 12:03

„Най-важното и ценно  нещо за една жена, освен  кариерата, е да даде живот”

Румяна Тилева – старша и операционна акушерка в АГО към МБАЛ – Харманли. Тя е с 28 годишен стаж. През 1990 година придобива специалност акушерство. През 1992 година завършва курс по анестезиология. През 1998 година завършва висше образование в Медицински университет в Плевен. През 2010-та се дипломира като магистър по здравен мениджмънт в Медицински университет – София. През 2015 година след проведен конкурс е назначена на длъжността старша акушерка. Продължава да работи и като операционна акушерка.

Как решихте да станете акушер?
Още когато бях малка, майка ми е разказвала колко трудно е раждала мен самата и благодарение на акушерката Мария Димова, която неотлъчно е била до нея, всичко е преминало нормално. Когато съм изплакала и когато ме е подала за пръв път в ръцете на майка ми, тя й благодарила и й казала, че иска аз да стана акушерка като нея, която помага на хората. Тази история ми е разказвана многократно.
Аз бях спортист, но винаги ходех в кабинета на леля Аница, за да й помагам. Тя бе медицинската сестра, която се грижеше за нас децата от онова време. Винаги тичах при нея да пиша картони, да меря пулс. Бях в 7-8 клас, но все намирах начин да съм при нея в кабинета.
Когато завърших гимназия, реших да кандидатствам медицина и се подготвях много силно с биология. Омъжих се и не можах да се подготвя за втория изпит по химия, за да завърша като лекар, затова записах за акушер. Благодарение на това, че се дипломирах, и заради обичта ми към професията, наследих всичко, което имам сега. Заслуга имат и моите наставнички – акушер Стоева и акушер Марашева.

Какво е да сте акушер?
За мен е удоволствие да помагам и да се грижа за майките и за бебетата. Тази професия за мен е животът ми, осъзнала съм, че това ми е призванието. Непрекъснато да си до бременната, с ръката на корема. Използваме нови методи, но ръката на акушерката е винаги на корема на бременната, за да усети абсолютно всичко.

Кога проплака първото бебе във Вашите ръце?
Бях стажант. На 3 януари 1990 година. Казва се Ива Маргаритова…, просто беше върхът, защото бе на моя съученичка дъщеря. Това ще го помня цял живот. По време на ражданията имам чувството, че всяко едно дете получава от мен някаква частица. Ива е спортист в момента.

Има ли недостиг на акушерки и каква е причината според Вас?
Причината е комплексна.

Чувствате ли уважение към професията Ви и към Вас лично като към хора, които посрещат новия живот?
Аз се прекланям пред професията на акушерките и наистина чувствам личното уважение на хората. Това е изградено с години.

Вие имате дългогодишен опит. Със сигурност се сблъсквате и с трудности, и с приятни моменти в работата си. Можете ли да споделите някои от тях?
Най-яркият е първият, а другите са толкова много през годините. Мога да напиша книга за тях.

Ценен съвет за бременната?
Винаги съм се стремяла още с приемането на жената да преценя психичното й състояние, дали е стресирана, колко е готова да ми съдейства до самия процес на раждането. Аз работя в посока да я накарам да ми се довери, че дори вече когато е приета и е на леглото аз я хващам за ръка и й обяснявам стъпка по стъпка какво следва от приемането до раждането, как трябва да се държи. Единственото нещо, което ги съветвам, е да се доверят, да слушат гласа ми и съветите, защото раждането е двустранен процес. Ако родилката слуша съветите и ги изпълнява, самият процес завършва положително. Когато аз и екипът не получим съдействие от родилката и тя се откаже, нещата понякога завършват неприятно.

Честа грешка, която правят родилките?
Идват неподготвени или подготвени от сайтове, от близки, които по някакъв начин са преувеличили и са ги стресирали за начина на раждане. Това, което се опитвам да им внуша, е, че болката не е нещо страшно, защото след тази болка идва един прекрасен момент и тя е причината да се роди бебето. Без болка няма как, но въпросът е на търпение и на чувствителност, на подготовка да се изтърпят болките и родилките да се държат адекватно. Не са обучени как да се държат, как да се доверяват. Вземат съвети от други родилки, по друг начин се интерпретират нещата и в интернет, но аз като ги усетя, че са надъхани, се опитвам да ги предразположа и да им стана близка. Повтарям им постоянно да ми позволят да се грижа за тях като мои деца. Нашият стремеж е да запазим живота и здравето на майката и бебето. Нашите сетива са на макс за всяко едно нещо.

Имате ли ритуал, суеверие, навик, който извършвате преди процедурата по раждането?
Когато подготвям жената за родилното легло това, което правя е да си измия ръцете и да сложа стерилни ръкавици. След това с чисти пръски напръсквам родилката, което за мене е нещо като наричане всичко да върви по вода. През това време, когато подготвяме бъдещата майка на родилното легло, обичам да ми е светло, абсолютно всички лампи да са включени и другото нещо, което си казвам наум и на глас понякога е „Господ напред и ние след него”.
Искам тишина, не позволявам в родилна зала, когато аз водя раждането и докторът стои, да има шум. Искам тишина, защото родилката е свикнала с мен и моя глас през времето, през което тече раждането. Когато тя е изморена от напъни, трябва да чува как аз я съветвам да затвори очите и да слуша моя глас, както и да изпълнява това, което сме говорили през целия период до започването на раждането. Най-важното е дишането и напъването, но ако тя не го прави правилно и адекватно, аз я насочвам като я напътствам, като ми слуша гласа. За това държа на тишината.

Кое е най-трудното във вашата професия?
Най-трудно е, че непрекъснато си на макс, то не е толкова трудно, но е много отговорно. Не трябва да губиш концентрация, трябва много смелост.

Какво Ви помага да оставате спокойна и концентрирана по време на ражданията?
Знанията и опитът, това че съм го правила и пак ще го направя. Това е нещо, което ми идва отвътре. Човек може да се справи с всичко. В мен сякаш извира някаква сила и това е заради това, което се следва – да изплаче бебето, да го чуя, така сякаш поемам въздух заедно с него. Аз затова искам и тишина, когато прерязвам пъпната връв, след като е проплакало, и си го наричам вътрешно да стане добър човек.

Какво Ви впечатлява по време на работата Ви?
Абсолютно всичко. Уникално е. Едно раждане е уникално за всяка жена. Организмът на жената е уникален. Ние сме единствени, които продължаваме живота. Най-добрият кувьоз за бебето е майчината утроба. Много е важно то да бъде родено доносено.
Впечатляваме и това, че много често се случва родилка да дойде и да ти каже благодаря ти, че беше до мен, ако не беше ти.., Благодаря, че ми помогна детето ми да се роди живо и здраво.

Какво е усещането да държите новия живот в ръцете си толкова често?
Когато чуя бебето как плаче, за мен това е зора. Все едно пука зората. Денят и животът започват със зората.

С какъв звук бихте сравнили първия плач на новороденото?
За мен бебешкият плач е като камбанен звън за започване на деня, на живота, на всичко ново.

Има ли месеци от годината, през които се раждат повече или по-малко бебета?
Забелязала съм, че по време на пълнолуние най-много раждат, защото и ние в лунарни месеци изчисляваме бременността.

Случвало ли Ви се е родители да кръщават детето си на Вас или на човек от екипа?
Да, на мен има кръстени няколко деца. Последното бе миналата година.

Коя според Вас е причината за това?
Да прилича по характер на мен, по темперамент, по-доброта. Затова, че давам постоянен пример за човечност и доброта.

Най-странната реакция от баща след раждане на дете?
След едно раждане, когато бащата чакаше около 4-5 часа и излязох и му казах „Честито”, така се хвърли да ме прегръща, че щеше да ме събори на земята. Когато хората осъзнаят какво се е случило, по друг начин гледат на теб.

Кои са най-странните вещи, които жени са носили със себе си по време на болничния си престой?
Странни не толкова, колкото такива, в които всеки вярва. Носят икони, други библия. Една от жените ми подари сувенир, който държеше през цялото време на раждането, за да ми носи здраве и късмет да помагам на други раждащи жени. Някои пък носят много излишни неща. Помня една жена от Ивайловград, която дойде с един огромен куфар. След като я приех, видях още един голям сак. Попитах я защо са и толкова неща, след като след 4-5 дни ще бъде изписана. Тя отговори, че това й е кошницата на бебето за кола. След раждането разнасяхме бебето в нея.

Най-небивалите места, на които е започвало раждане преди раждащата да се появи в болницата?
Имала съм случаи на нивата, в колата, която е паркирана в двора на родилно. Много са ситуациите. Имахме момиче, което е било с мъжа си на дискотека и там са й изтекли водите. Той я доведе, но след това я молихме на вратата да влезе, дори я гонихме по алеята в двора в 2:00 часа през нощта, защото я било страх да ражда.

Коя е най-странната реплика, която сте чували от раждаща жена?
Ами и от майки, и от татковци съм чувала. На мен ли прилича? Сестра, в нашия род няма никой със сини очи, а бебето ми е със сини.

Какво ще кажете на онези, които скоро ще станат родители, и на тези, които все още нямат куража?
Да имат сили и да вярват в себе си, да не губят надежда и да вярват в доброто и човещината. А на онези, които нямат куража, да потърсят консултация. Най-важното и ценно нещо за една жена, освен кариерата, е да даде живот и да създаде семейство. Природата е най-уникалният механизъм.

Милена Митева
От Милена Митева април 20, 2018 12:03
Напиши коментар

3 коментара

  1. Никол май 2, 22:54

    Здравейте,може ли някакви координати за д-р Тилева

    Отговори на този коментар
  2. Антонина Василева април 20, 21:57

    Специални благодарности и от мен! Невероятен Човек и професионалист!

    Отговори на този коментар
  3. Живка април 20, 15:35

    Тя е една силна и борбеща жена.Поздравления Руми.

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.