Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #28/157, 26 юли – 1 август 2019 г.

Свързани публикации

• Спряха делото за наводнението в село Бисер 0 29.ян.
• „Герганин извор” зимува на върха 0 25.ное.
• Как да се докоснеш до съвършенството ни показва Атанас от Ивайловград 0 24.ное.

Историята на Свиленградската кооперация

I част – „Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

II част – „Коприна“подпомага финансово производителите на пашкули

III част – Коприна анулира търг за италиански долапи

IV част – Коприна излиза на търговската борса в Милано

V част – Христо Дянков спасява кооперацията от фалит, но комунистите я одържавяват

Бубарството изживява истински разцвет след войните. С присъединяването на Свиленград към България и настъпването на дълго чакания мир стопаните успяват да възстановят унищожените бубарници и черничеви градини. Производството на пашкули се увеличава, подкрепено от протекционистични мерки. За продукцията не се плаща вече десятък и не се удържат данъци и общински берии, както през турско време. С цел да регулира пазара през 1920г. Българската земеделска банка се появява на пашкулното тържище и купува на твърди цени. Срещу известен аванс банката прибира пашкулите, изпраща ги за сушене, складиране и сортиране в свои складове и след като ги продава, изплаща стойността им на производителите. Това тя прави и през следващите две години.

Намесата на държавата в защита на бубарството и естествената коприна вдъхва големи надежди в гилдията. Добрите цени на пашкулите и сигурният им пласмент стимулира много бубари да засилят производството чрез увеличаване на черничевите насаждения и отхранване на повече унции бубено семе. В същото време се ражда идеята те да бъдат не само производители, но и търговци на стоката, като се групират в кооперативна организация, чрез която да вършат същата работа като земеделската банка. Създават се благоприятни условия за обединяване на пашкулопроизводителите. На инициативата не са чужди и някои чиновници в централното управление на банката, които подкрепят създаването на пашкулна кооперация и дори изработват проектоустав за нея.

Така на 11 декември 1921 г. в гимназиалния салон се събират 44 бубари, които решават да обединят усилията си за развитие на пашкулопроизводството и копринарството в Свиленградско и под председателството на най-възрастния измежду тях учредяват Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна“. Впоследствие името се променя на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна“. На първото общо събрание се приема устав на сдружението и се избира управителен съвет с председател Христо Дянков – учител, завършил греньорска специализация, производител на бубено семе, и членове: Тодор Петков – учител, Александър Фурнаджиев – председател на местния клон на Българската земеделска банка, Станко Разбойников – учител, и Теню Капсамунов – бубар. В контролния съвет влизат учителят Александър Попов и бубарите Михаил Делибозов и Атанас Бояджиев. Основателите внасят по 20 лв. встъпителна такса и по 100 лв. дялов капитал, пише в учредителния протокол.

„Ние сме се нагърбили с високата и отговорна задача да работим върху развитието на бубарството и пашкулопроизводството, което от незапомнени времена е основен поминък и съставлява един от главните доходи за прехрана на населението от околията“. Така формулират своята цел основателите на кооперация „Коприна“ – най-голямата стопанска организация в новата история на Свиленград. Тя е единствената кооперация в страната, която се занимава само с пашкулно и копринено производство.
В преглед на икономиката от първата половина на миналия век се посочва, че „Коприна” е единственото в страната специално обединение, което работи за засилване на количеството на пашкулите, за подобрение на качеството им и прави всичко необходимо, щото благата от това занятие да остават изцяло на тези, които го създават. Само няколко години след основаването си кооперацията успява да разпростре своето влияние, изгражда база за първична обработка на пашкули, а в началото на 30-те години, непосредствено след световната икономическа криза, започва уникално производство на коприна, което я нарежда сред най-добрите европейски дружества в бранша.

Част II – „Коприна“ подпомага финансово производители на пашкули