На кафе с професор Румяна Бакалова

Иван Кукучев
От Иван Кукучев август 1, 2018 10:02

На кафе с професор Румяна Бакалова

Проф. Румяна Атанасова Бакалова е родена през 1963 година в Елхово. През 1981 година завършва с пълно отличие средното си образование в СУ “Д-р П. Берон“ – Тополовград, и получава златен медал. Висшето си образование също завършва с отличен успех. Семейна, с един син. Владее английски, руски и японски език.

“За да полетиш, не ти трябва вяра, а да проумееш какво представлява летенето.“
Ричард Бах

Ето ме над белия лист, но все още не мога да напиша и една дума. Дълго размишлявам как да подреждам мислите си. Все пак ще пиша за учен на България и Япония. Реших, че първо трябва да благодаря на хората, които добронамерено ме насочиха да пиша за проф. Бакалова – доктор на науките. Благодаря на Тодор Стоев и съпругата му, учителката Донка Тодорова, които помогнаха срещата ми с нея да стане реалност.
На кафе с една усмихната, слънчева жена, обръща внимание и поздравява всички, които я познават или тя познава. Сякаш, че е част от нас. До края на разговора ни, а той не беше кратък, усмивката й не залезе. За приятната и творческа обстановка помогна и нейната майка ,учителката Дора Бакалова.
Още в началото на разговора разбрах, че тя е влюбена в науката и тя – науката, е смисълът на нейния живот и не само на нея, а на цялото й семейство. Науката е нейната религия, тя е и нейната партия.
Проф. Румяна Бакалова е дъщеря на учителка и икономист. Би трябвало да има самочувствие, и с пълно основание, че е пораснала и възпитавана в една интелигентна среда, обгрижвана от далновидни и спокойни родители.
Превратностите в живота съпътстват всеки. Този добър човек, който през живота си е вършил само добро се поболя. Румяна, въпреки големите си ангажименти, намираше време по-често да идва в Тополовград да помага и вдъхва надежда на болния си баща и да се грижи за майка си.
Но Господ бе отредил друго, баща й почина. Тези дни и месеци и следващото време са най-трудните дни в живота й. Тя трудно, много трудно понесе смъртта на баща си. Никога няма да забрави как той се е радваше на първите й успехи в училище, в университета, как се радваше на внука си, кръстен на него.

Майка й четиридесет години беше детска учителка, а баща й водеше икономиката на две хиляден колектив, като главен счетоводител.
Професорът от сърце и душа се радваше как грижите и любовта на родителите й бяха фокусирани към внука им Атанас, който неотлъчно следва пътя на своите родители.
Изцяло е отдаден на науката, стреми се да бъде близо в това направление до тях, двамата български и японски учени.
Атанас на скоро се е оженил за рускиня и към езиците, които владее -английски, немски и японски, ще прибави и руски.
На въпроса ми да каже нещо за съпруга си тя кратко отговори: ”Каквото съм учила и завършила аз, това е учил и завършил моят съпруг, в живота взаимно се подкрепяме и помагаме. Някой от нас, който е по-добър в дадена област, помага на другия и резултатите естествено са много по-добри. Той понастоящем е професор, преподавател в “Тракийския университет”.
След завършване на средното си образование Румяна Бакалова с висок бал е приета за редовен студент в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – София, специалност “Молекулярна и функционална биология”.
През 1986 година завършва висше образование с отличен успех, като придобива магистърска специалност “биохимия”. Емоционалният заряд към науката, потенциала на младата българска учена, полагане на труд и постоянство, открива пътя към голямата наука. През 1990 година Румяна Бакалова защитава дисертационен труд в Българската академия на науките и придобива научно-образователната степен „доктор“ /тогава „кандидат на биологическите науки.

Научната кариера на отличничката от Тополовградската гимназия започва през 1986 г.

като специалист-биолог в Институт по физиология, Българската академия на науката. През 1990 г., след спечелен конкурс, е назначена за асистент, а по-късно за главен асистент в Медицинския университет – София, където работи до 2001 година. С широко отворени очи, почувствала със сърцето си пътя към науката, Румяна не спира до тук.

През 1998 г. спечелва двугодишна стипендия от Японската агенция за наука и технологии и заминава със семейството си в Япония. В тази далечна и чудна страна семейството й е изненадано от духовната същност на техните традиции, от древните и ослепително модерни градове, от красотата на техните празници и ритуали.
След изтичане на срока на стипендията е назначена като научен сътрудник в Националния институт за авангардни науки и технологии на Япония, а от 2003 година е старши научен сътрудник в Националния институт за радиологични изследвания на Япония.
През 2010 година се завръща в България и след спечелен конкурс е назначена като доцент в Медицинския факултет на Софийския университет, където работи и понастоящем. През 2011 г. Румяна Бакалова защитава втори докторат, като придобива научната степен „Доктор на науките“, а малко след това е назначена на академичната длъжност „професор“.
Въпреки голямата си ангажираност професор Бакалова намира време да се порадва на внука си Теодор, на въображенията и реалността на проектите на сина си „архитект“.
„Когато човек умее, казва тя, според потенциала си правилно да си разпредели времето има възможност точно да участва и ръководи събитията.”
Двадесет години от живота на професор Бакалова е свързан със Страната на Изгряващото Слънце, това продължава и сега. Съществува двустранно сътрудничество между Софийския Университет и Японски научен институт. Професор Бакалова често посещава Япония, като води млади български докторанти и учени. Тя с гордост заяви, че ученичка от нашата гимназия от с. Хлябово Северина Йорданова скоро е защитила докторска дисертация и спечелва едногодишна стипендия за научно-изследователска работа към Японската агенция за наука и технологии.

Със съпруга си активно участват в преодоляването на щетите от ядрената авария във Фукушима,

като съдействат на Българското посолство и Българската общност в Япония с информация за радиационното замърсяване и измерванията на радиационния фонд на храните и др.
„Ако говорим за Япония, казва тя, мога да кажа като за собствения си дом, все едно, че съм си вкъщи, а за дома си не мога да кажа нищо лошо.
Аз имам офис в Япония и когато съм в България никой не влиза и сяда на бюрото ми. Не зная как на едно летище ми е паднал от ръката масивен златен пръстен, продължава тя, мислех че повече няма да видя този красив златен пръстен, но тук са съвсем други моралните ценности, съвсем скоро пръстенът бе на ръката ми.

Синът ми веднъж също е забравил лаптопа си, но по най-бързия начин лаптопът бе върнат на изненадания собственик.
Кражбата в Япония е позор. Животът в тази страна е твърде динамичен, но хората живеят много здравословно.“
Професорът говори с чувство на преклонение за тази велика нация, за дисциплината, за чистотата и порядъка, за Чайната церемония, за магията на Японския театър, за мъдростта на японските приказки и легенди. За японската точност. „Много предприятия в Китай, казва професорът, работят стоки за Япония, но те са с високо качество, защото се произвеждат за Япония.“
„Държавата похарчи триста милиарда долара за покриване на щетите от аварията на ядрената централа във Фукушима, без нито един японец да роптае, две години се удържат 10% от заплатата на всеки работещ, а те са 60% от сто и двадесет милионното население“, завърши Бакалова.
Средната заплата в Япония е три хиляди и петстотин долара. Цените на основните стоки са много близки като тези в България. А пенсиите са в пъти по-високи от тези у нас.
Научните разработки на професор Румяна Бакалова са в областта на експерименталната образна диагностика и нови диагностични и терапевтични подходи при ракови заболявания. През 2014 година тя е удостоена с Голямата награда за наука на Софийския университет. Автор е на над двеста научни труда и дванадесет японски патента, това значи изобретения със защитени авторски права.
Искрено се радвам, пък може и да съм успял да прибавя към моите книги японския и български учен Професор Румяна Бакалова, завършила и живяла в Тополовград.

От подготвената за печат пета книга на
Иван Кукучев

Иван Кукучев
От Иван Кукучев август 1, 2018 10:02
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.