На кафе с полковник Новаков

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 10, 2018 11:17

На кафе с полковник Новаков

Полковник Лазар Траев Новаков е роден на 19 юли 1942 г. в Тополовград. Завършил е ВНВУ „Васил Левски” в град Велико Търново през 1965 г. специалност „Танкови войски – строеви. През 1975 г. завършва Военна академия (ВА) „Г .С. Раковски” в София.
Семеен е, има дъщеря, внук, внучка и правнук.

Преди повече от месец бях в Ямбол по работа. Седнахме с Тенко Тенев, председателя на Дружеството на писателите на кафе и той ми каза, че след малко ще дойде един бивш достоен командир на 7-ма бойна мотострелкова дивизия, с който може да ме запознае.
След малко видях към нас да идва Лазар Траев /така съм запомнил името и презимето му/, скочих от стола, поздравихме се, прегърнахме се, за почуда на поета Генко Тенев. „Откъде се познавате?” – попита той учуден. Тогава думата взе полковника и бавно с едва забележимо вълнение разказа за нашето познанство, датиращо от 1948 г., когато те живееха в нашата къща.
По това време – през 1947 г. почина баща ни и майка ни остана сама на 39 години, с две малки деца. За да допълни семейния бюджет, тя даваше едната стая под наем и тогава там живееха семейството на бъдещия военачалник с три малки деца. По късно в нас се роди и четвъртото дете – сестра на полковника.
Семейството, в което израства Лазар, са бежанци от област Македония. През есента на 1952 г., когато бъдещият командир е на 10 години, почива баща им.
Той не е забравил и никога няма да забрави, когато са се прибрали от игра на улицата, как майка им ги посреща, прегръща и съобщава ужасната новина за кончината на баща им. „За нас сякаш щастието отлетя, слънцето се скри, останахме четири деца сираци, а годините все още бяха трудни за всички” – казва полковника.
Въпреки грижите на тогавашното ръководство на града, за майките вдовици, които имаха предимството да бъдат приемани на работа, трудно е да се отглеждат четири деца. След много безсънни нощи и размишления, майка му взема трудното решение да отдели Лазар от семейството и да го изпрати в дом за сираци в гр. Чирпан. „В съзнанието ми е останала и още една трогателна картина – раздялата с брат ми, двете ми сестри и майка ми. Никога няма да забравя сълзите на майка ми, когато ме прегръщаше и се сбогуваше с мен”, развълнуван споделя полковникът.

Лазар приема новата си съдба със смесени чувства,

от една страна трудно изживява раздялата със семейството, но от друга съзнава, че на майка му ще бъде малко по-леко при отглеждането на другите три деца. Годините отминават една след друга и след завършване на VІІ клас той избира да продължи образованието си в Селскостопанския техникум в Садово.
След неговото завършване е изправен пред нова дилема – сега накъде? Бъдещият полковник горещо е желаел да бъде студент и да учи за престижна светска професия, но поради липса на средства младежът търси други решения. Посъветван от вуйчо си – офицер в МВР, и друг роднина – офицер в Армията,

той решава да кандидатства във Военното училище  във Велико Търново.

За по-лесната му адаптация към живота и учението във ВНВУ му помагат по-старите курсанти от Тополовград – Илия Добрев, бъдещ полковник, и бъдещият генерал Люцкан Люцканов. По-късно той ще има съвместна служба и с двамата – с полк. Илия Добрев в Ямбол и с генерал Люцканов, в Сливен в щаба на Трета армия.
През 1965 г. младият офицер прекрачва портала на 42-ри танков полк в гр. Ямбол и още на другия ден е назначен за командир на взвод. Той се учи от по-старите свои колеги, справя се добре със задачите и получава високи оценки.

През 1968 г. е назначен за командир на рота. За този период сегашният запасен полковник казва: „Това бяха първите стъпки по стръмната командирска пътека”. След показани много добри и отлични резултати в бойната подготовка на ротата, която командва, той е определен да кандидатства за слушател във ВА „Г.С. Раковски” в София, което става в периода 1972/75 години. След края на обучението във ВА, той отново се завръща във 42-и Танков полк в Ямбол, но вече ката зам.-началник щаб.
Една година по-късно сам пожелава да бъде назначен за командир на Танков батальон. „На тази гореща длъжност много ясно се виждаха и доказваха професионалните и организаторски качества на командира” – споделя той. Бата- льонът, който командва, е обявен за първенец по бойната подготовка за 1978 г.
Изненадах се, когато той разказа, че е отговарял и ръководел и военно–спортното строителство.
За него няма разлика между Военната материално – техническа база и спортните съоръжения в армията. „И сега тези съоръжения са годни за ползване. Стадионът е строен по мой проект, а целият спортен комплекс тогава бе построен в планираните срокове” – казва полковникът. Следващото стъпало във военната му кариера е привеждането му на служба в щаба на дивизията.
През 1981 г. Новаков е спрян от курс във ВАК „Вьiстрел” край Москва, за да изпълнява задълженията на командир на полка.
До 1988 г. Новаков е заемал отговорни военни длъжности. Не е носил в раницата си маршалския жезъл и затова по-леко е вървял по стръмната командирска пътека. Зад неговата личност е стояла само съвестта му, военните му знания и професионализъм.
През 1988 г. от ген.- полковник Панайотов от командването на Сухопътните войски на Новаков е поставена задача да подготви показно учение с Мотострелковия полк, разположен в Болярово, на тема „Отбрана на планински превал нощем”. За това командването дава висока оценка на действията на личния състав и командването на 53-ти мото стрелкови полк.
В края на учебната година офицерът Новаков е награден с предметна награда лично от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров.
Като зам.-командир на 7–ма мото стрелкова дивизия на полковника възлагат да поеме и нейното командване, поради продължително заболяване на командира ѝ.
През октомври 1989 г. за постигнати високи резултати

генерал Джуров му връчва орден „Червено знаме”.

От 1989 до 1994 г. полковник Новаков е началник на отдел „Кадри” в Трета армия. Освободен е от действително военна служба през април 1995 година.
Вероятно много тополовградчани не знаят, че полковник Новаков е автор на прекрасната книга „7-ма Бойна мотострелкова дивизия” под редакторството на писателя и литературен критик Димитър Бечев, директор на Ямболската библиотека.
В тази книга полковникът пише както за своята военна служба, така и за боеспособността на нашата армия до т. нар „Демократични” промени.
От подготвяната му за печат пета книга.

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 10, 2018 11:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.