На кафе с компанията на Гошо Тежкия

Иван Кукучев
От Иван Кукучев ноември 27, 2018 20:22

На кафе с компанията на Гошо Тежкия

„Дърво с дълбоки корени не се бои дори от най-силния вятър”
Конфуций

Георги Кирилов Деведжиев е роден на 28 декември 1949 г. в Тополовград. Има средно образование. Голяма част от живота му преминава на работа в органите на сигурността. Семеен, с една дъщеря и двама внука.

Не зная защо го наричат Гошо Тежкия, но това име му е прилегнало изключително сполучливо за неговия характер, държание и поведение. Никога не бърза, винаги обмисля преди да говори, особено по важен въпрос. Търпеливо изчаква да чуе мнението на другите, като понякога дипломатично слага ред в разговорите.
Със своята съпруга Маринка сякаш взаимно се допълват. Тя е дългогодишна служителка в банка, а сега в тази банкова институция работи дъщеря им Катя, винаги усмихната и готова да помогне на всеки клиент. Тежкият и съпругата му се радват на двама внука. Единият вече е завършил средното си образование, а другият тази година ще бъде абитуриент и дядото, и бабата са готови още от сега за този празник.
Разговорът с Георги започна с въпроса: „Защо хората казват: “Компанията на Гошо Тежкия?”. Той не очакваше този въпрос, но бързо реагира и ми отговори: „Не знам защо, прекрасните отношения между осем семейства, още от 1968 година се преписват на мен. Заслуга за това има всеки един измежду Матьо, Петър, Киро, Тодор, Павел и по новите при нас Иван и Димо. Най-възрастният между нас е Павел и ние винаги се съобразяваме с неговото мнение.
Трябва да отбележа, че и нашите съпруги много си допаднаха. Много са внимателни една с друга и по този начин категорично опровергават мнението, че там където има жени, има и кавга”. С тези думи Тежкия напълно охарактеризира компанията им и отношенията в нея. Разбрах, че всеки един от тях търси общуване със свестни хора и това е един отдушник от самотата, която тежи на всички. Всеки един от тях притежава едно не много често срещано човешко качество да се общува с обикновените, но достойни хора.
На тази компания много хора от Тополовград благородно им завиждат. Разбирателството и взаимопомощта е функция на техните благородни характери и обичта между тях. Истинско богатство е в този труден живот да има кой да ти помогне безкористно.
Компанията на Тежкия няма как да я наричам „групата”, защото тази дума има и други измерения. Тези работливи и честни хора аз наблюдавам от много години, много пъти съм сядал на кафе с тях, внимателно съм слушал техните разговори, удивлявал съм се от високия им дух и чувството им за хумор, от това как се смеят от сърце на всяка сочна и смислена шега. Да пиша обаче за тях се реших, след като разговарях с всеки поотделно.
Те не планират живота си, защото шансът е винаги на тяхна страна. Да, това е много точно и наистина е изпълнено със съдържание. Да знаеш, че винаги при особени обстоятелства можеш да разчиташ на приятеля си, да се опреш на неговото здраво рамо, това няма как да не ти даде сила и висок дух. Те ми разказаха много случаи и да знаете как се радват, че са успели да помогнат на приятеля си.
Ако на някой при пътуване му се случи беда, независимо в кой край на България се намира, веднага някой от компанията – един, двама или трима заминават с всичко необходимо и оказват необходимата помощ до напълно решаване на проблема. Те, нашите герои, приемат това като достойнство на характерите си, а и го вършат с удоволствие без да търсят някаква лична облага. За тях тези, които търсят и очакват някаква изгода, са некачествени хора и нямат място в компанията им.
А компанията, много често и в пълен състав, помага на някой от тях, който строи или прави ремонт на жилището си. Когато започне пък работата по лозята, всички се включват в рязането, пръскането, гроздобера, даже и във варенето на ракията. Както колективно ги обработват, така и колективно в компания се веселят, но за тях е закон гръцката максима: „Отличното и в мярката”.
Всички от обкръжението им с голяма любов говорят за децата си, а когато стане дума за внуците, очите им светят, сякаш излъчват светлина, която в този труден живот е твърде дефицитна. Всички изглеждат по-млади и жизнени, всеки от тях си има и свои правила в живота, които строго спазват. Те искрено и от сърце, като достойни хора, се радват на успехите на своите приятели. Празнуват заедно имени, рождени дни и много други празници. Ежедневно са заедно в едно от заведенията на Тополовград, да си пият кафето, да разговарят спокойно и тихо. Човешките слабости, като завист, клевета, клюки, подмазване, са чужди за тях. Те не само ненавиждат тези долни явления в нашия живот, но остро и компетентно пресичат всеки опит в зародиша и носителят на тези отрицания бива поставен в безпомощно и смешно състояние.
Много често ще видите компанията на Тежкия да заема голяма част от някой автобус, поел на екскурзия из България или чужбина. Те са потомци на бежанци от Източна и Западна Тракия и с голям интерес посетиха земите на своите деди. Те са интелигентни хора, със средно образование, всички имат собствени жилища, построени с техния труд и средства, които поддържат грижовно. Казано образно тази компания не само оре, но и сее и жъне, нищо при тях не е напразно и без смисъл. „Сговорна дружина планина повдига” – това точно отразява тяхното положение и състоянието на взаимоотношенията им.
Разговорите с тях са много непринудени. Ето Матьо и Стоянка. Те имат дъщеря Тоня, която със семейството си живее в Монреал – Канада. Те са дарили двама внука – 10-годишната Тереза и 3-годишният Самуел, който в деня на разговора имаше рожден ден. Разговорът се прехвърли върху тях, Стоянка и Матьо с голяма любов говореха за децата и внуците си, но не беше трудно да забележа и несполучливо прикритата тъга по тях, все пак бяхме сред много хора. Внимателно се заслушах в техния разказ. Колко български деца са се родили в Канада и не само там от млади, образовани българи – тополовградчани. Но това си заслужава цял материал, който надявам се да четете в скоро време.
Павел и Жана, други двама от компанията, също пенсионери от доста време. Много знания и спокойствие са се изисквали от Павел да направлява полетите на самолетите от Гражданската авиация, а Жана с търпение и внимание е прекарала много години над счетоводните книги. Техните двама сина са пръснати – единият от 20 години живее в Америка, а другият живее и работи в София като компютърен специалист. Връзките на двамата с децата им е редовна – по телефона и компютъра. Внучката Маргарита, която е на 11 години, с нетърпение очаква всяка ваканция, за да е при баба и дядо в Тополовград, а малката Краси ги радва цяло лято.
Петър и Сийка имат две деца – дъщеря и син. Дъщеря им Ефтимия ръководеше като кмет община Тополовград през мандата 2007/2011 г. и тогава Градския парк беше нацяло обновен. Внучката Теодора ще бъде абитуриентка през 2019 г. и баба, и дядо с нетърпение очакват това събитие. От сина си Спасин имат двама внука – Сиянка на 12 и Петър на 6 години. Като малка Сиянка е задавала много труден и актуален въпрос: „Защо сме в Англия, а не в Тополовград?”. До тригодишната си възраст тя живяла при баба си и дядо си в Тополовград, а след това като много български деца, някъде по света.
Киро и Елка – и двамата пенсионери. Киро е работил като електро и хладилен техник. Бил е 3 години на работа в Коми. Елка все още работи като търговски работник и е добре позната на тополовградчани. Те имат две дъщери – Ваня и Мариана. От Ваня имат внучка Елица, която е завършила Българска филология, а от внука Константин имат правнук Павел, който е на 2 години. Когато Киро започна да говори за правнука си, стана прав и много развълнуван продължи разговора, не смеех да го прекъсна. Другата им дъщеря има син Кристиян, който е ученик в 10 клас.
Тодор и Грозданка също са пенсионери и са родители на две дъщери – Галя и Милена. И двете са семейни и живеят в България – в Тополовград. От Галя имат двама внука – на 20 и на 18 години, Иван и Тодор. От Милена се радват на две внучки – Пепа и Габриела. С дядо Тодор сме работили в едно предприятие и беше много добър стругар.
Иван Господинов е от по-новите в компанията на Тежкия – от 2002 година. Пенсионер е от ТЕЦ 2 в Марица – Изток, като шлосер. Съпругата му е починала пред 17 години. За майката на децата си Ленко и Сашо той говори с голяма мъка, като търсеше най-милите думи за съпругата си. Той и на двамата си сина е помагал при строежа на жилищата им. От тях той има 4 внучки и той се гордее с това, че е помагал при отглеждането им. Има вече и правнук от една от дъщерите на Сашо, който е на година и половина.
Димо Стефанов е от три години в тази компания. Пенсиониран е в Рудник 3, където основната му работа е била като машинист на кран и не веднъж е изпадал в трудни ситуации и както казва той: „Благодаря на бог, който ме е опазил”. Подготвил е и много млади машинисти на кранове. Приет е много радушно от останалите членове на компанията. Семеен, съпругата му Милка работи като магазинерка.
Съдбата е отредила, хората от компанията на Гошо Тежкия много години да са заедно и те ще продължават така занапред. Те прекрасно разбират и чувстват, че така се живее по-пълноценно, че трудностите се преодоляват по-лесно. Те знаят, че всеки пази другия от плевелите на живота, интересуват се от живота на децата, внуците и правнуците, на които всички се радват. Всеки един от тях винаги е готов безкористно да помогне на другаря си.
Задружният живот на тези хора действа възпитателно на много тополовградчани, дано това го забележат и по-младите. Нека девизът: „Човещина, човещина и пак човещина” бъде за всички.
От подготвяната за печат пета книга

Иван Кукучев
От Иван Кукучев ноември 27, 2018 20:22
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Teodora Foteva ноември 29, 21:19

    Браво да са живи и здрави дълги години, пълни с пътешествия,усмивки и положителни емоции

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.