Мраморноморският край – територия на забравените предци

Сакар нюз
От Сакар нюз май 13, 2019 10:47

Мраморноморският край – територия на забравените предци

Станка Битлиева | taniabit@abv.bg

Родовият център е емоционално усещане, но нашите деди са родени в земите на днешна Турция, родителите ни – в днешна Гърция, ние – в земите на днешна България. Различни сме от общовалидното определение, което ни задължава да поддържаме с дух и дела националната принадлежност и единението на нацията.
Родното село на дедите ни Яйла гюню се намира в исторически български земи, днес в пределите на република Турция – на 8 км от град Малгара, на 70 от Одрин и 60 от Текирдаг.
Данни за него има от 1488 г. Турският учен – османоист Мустафа Гьокбилгин го споменава като Гюнюклю – вакъфско владение, с българско население. Този ойконим е записан от С. Атаниязов в „Словарь тюркменских етнонимов” от 1989 г. Произлиза от gunuk – племе, народ, род и е преосмислено име.
В турската Уикипедия е записано като древно византийско село Елена. Византийска народност няма, вероятно е сред запазените от времето на Второто българско царство. Според джизие-регистрите българи от рода на Кара Иван живеят там през XVI век. В края на XIX и началото на ХХ век Л. Милетич отбелязва наличие на 187 български семейства. През 1913 г. насилствено са прогонени от редовна войска, башибозук и мародери, в първите дни на избухналата Междусъюзническа война.
В езикознанието говорът им се определя като източнорупски диалект. От особена важност са запазените старинни форми, изследвани от видни български учени – Любомир Милетич, Беньо Цонев, Стойко Стойков, Тодор Бояджиев. В лексиката на дедите ни съществуват думи като: желва, кладе, джурапе, матор, минзуфар, чуряши.
Словосъчетания като: ми рука, клавай дървото, лети дъжд, изречения като “Сва дяте млогу плаче, а нва кадга е болну” или “Оглавия мъ за Горгьоват сина Костадина” и други характерни езикови белези на откъснати български поселения. От наличието на чуждо говорящо население са заемките от турски език като: чумбер, кабаат, джумбуш, словосъчетанията: саба карши, гьон сурат, чок гюзел, погърчени имена като: Куменаки, Киряк, Димитра и др.

Песните на гюнювци са плод на изворното, народно творчество.

По съдържание и внушение са нравствено възвисени и чисти. В музикално отношение са напевни – овчарски, жътварски, както и весели, хороводни, с наименованието „търчана”. С тях те увековечават случки и събития, поддържат принадлежността към нацията.
Възрожденецът Арсени Костенцев, учител в селото през 1868-1871 г. в книгата си „Спомени”, София 1917 г., разказва за борбите им срещу фанариотската духовност, за бита, обичта към земята и за трудолюбието. И днес селото е известно с българския сорт пшеница, с отглеждането на ечемик, овес, сусам, едро и дребно просо, наричено „кашоту”. Някога са го търгували изгодно за храна на канарчета. Садят зеленчуци като: бакла, чушки, чесън; подправки като: гьозум, джинджифил, карамфил; плодове като: грозде, сливи, круши, череши, от които приготвят вино, ракия, петмез, рачел. В мерата и в планината Корудаг обстрелват зайци, яребици, кеклици.
Според изследването на Тома Карайовов, търговски агент в Одрин, броя на отглежданите животни в Малгарската каза, достига впечатляващите цифри 491 790 овце и 159 606 кози. Там расте в изобилие зелен панар и има целогодишна паша.
Произвеждат собствена закваска за сирене и кашкавал. И днес селото е известно като млекодаен център на областта Тракиякент, заселено с българи – мюсюлмани, които предават до 4 тона мляко на ден. Славят се с екопроизводство на агнешко и телешко месо, които в цяла Турция са най- търсени и ценени за сватби и тържества.

В пределите на Османската империя, в едно малко българско село, в средата на 19-ти век, населението строи две църкви и две училища.

В едното се води богослужение на гръцки език. Казват им, че са гърци по рождение, че господ не чува молитвите на български. А тяхната истина е друга. Носят българско самосъзнание и милеят за него. Когато властта затвори построеното със собствени средства, пишат жалби до „Баба-Алието”, до министъра на външните работи Али паша. Търсят съдействие от възрожденски просветители като Петко Славейков, Антим Първи, Гаврил Кръстевич. И успяват да наложат волята си да обучават децата си на разбираем език. За потомката от Попсавовия род от Яйла гюню, доктора на педагогическите науки Елена Господинова от Стара Загора, този факт е достоен да влезе в днешните български учебници.
По оживените търговски сборища гюнювци наддават ухо, жадни да чуят как вървят делата на балканите. Руско-турската война не им носи мечтаната свобода. Остават извън пределите дори на Източна Румелия. Султанът не изпълнява приетото задължение да им предостави административна автономия. Живеят в два свята. Единият – светът на хартията и приетата конституция, а другият – светът на безчинствата и не свободата. Неистово жадуват за обединение на нацията.

Записват се и стават доброволци в Балканската война, приемат в къщите си войници, осигуряват подслон, храна и дрехи. През май 1913 г. участникът в обсадата на Одрин, учителя Димитър Корумбашев, умира от скоротечна холера. Селото е поставено под строг санитарен контрол. За кратък миг се сдобиват с мечтаната свобода. Границата Мидия – Енос преминава по средата на селската река, но радостта им трае броени дни. Попадат в центъра на трагични събития и преживяват обрата от междусъюзническата война.
Дедите ни са прогонени голи и боси от домовете си. В топлия юлски ден жънат по нивите, когато усещат миризма на изгорено месо, идваща от съседните села.

В Булгаркьой горят телата на 350 мъже, убити на Бойдиновия мост.

Забелязват облаци дим, които се носят от Лизгар и Теслим. Пламъци се понасят към небето и от Яйла гюню. Бързо се прибират, пълнят каруците с деца, а местата не стигат за всички. Ако не бързат – ще умрат! Посечените са над тридесет в селото.
Посоката е България, а несигурността им – непоносима. По пътя срещат изоставени, разсъблечени, изклани. Принудени са и те да оставят деца. Вървят към неизвестното и търсят изход. Изход! България не е подготвена за бежанци и няма опит. Не ги приема като свои, нарича ги манджури и мохаджири. Следва тежка зима и живот на открито по каруци и платформи. Настъпват глад, болести, смърт, липса на препитание.

Правителството излиза с апел за връщане към Беломорска Тракия, към „новите земи”. Заселват се в селата Бухкьой, Покрован, Елкенджи, Карабунар – Дервент. Ако в този край изявят българския си произход, тупат калпаците им в праха. В Софлу гърците скандрат „Жита Елада, като Бугария”. Преминаването на границата с Турция е забранено. Настъпват военните години, мъжете отиват на фронта През ноември 1916 г. Тодор Караиванов е убит при месомелачката на завоя на река Черна. Такива като него, от бившата Пета Македоно-Одринска опълченска дружина от Балканската война, сега попадат в картечна рота под ръководството на смелия майор Борис Дрангов и оставят следи по скалите „ Аз служа при майор Дрангов”.
Позорният Ньойски договор попарва устрема им. „Убий надеждата и продължи нататък”, пише в поемата си „Бежанка”, потомката от Корумбашевия род, поетесата Стана Димитрова. България премълчава истинската им история. Като деца не разбирахме напълно смисъла на коледния поздрав: ”Тази година тук – догодина в Тракия!”. Неказаното четем при историци и изследователи, които издирват малгарското минало. Между тях са: докторът по история Красимира Узунова, която изследва настаняването на бежанците в Хасковския край, Стоян Райчевски, който описва геноцида над българите в Източна Тракия, Тодор Балкански, който свързва малгарци с таврийските села Гюневка и Гюнiвка в Украйна, Светлозар Елдъров, който внася яснота в униатската идея – пробългарска кауза, прегърната от дедите ни. Със своите изследвания те пробиват дупки в мисловните ни стени. В тях съхраняваме паметта на кръвта, която дават спокойствие за нещата, които не можем да променим, смелост – за тези, които можем и търпение, за да осъзнаем качествата си. Светът е пълен с начини, да живеем достойно.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 13, 2019 10:47
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.