Мостовете на река Марица в Симеоновград

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 12, 2017 16:34

Мостовете на река Марица в Симеоновград

Тодор Пиличев

Мостовете на река Марица в Симеоновград останаха като съкровен носталгичен спомен за миналото.
Те свързват двете селища – село Сеймен и село Тръново, разположени на левия и десния бряг на Марица. Освен това тук като във фокус се събират пътищата от Стара Загора, Нова Загора, Димитровград, Хасково, Харманли /респективно от Одрин и Истанбул/ и Тополовград. Това изисква да се осветли историческият им път. А той е свързан със самото развитие на двете селища – сега квартали на града. Това е било една от основните задачи и най-голям въпрос пред Общинския съвет след 1900 година, когато е била закрита Сейменската околия, а село Сеймен и село Тръново /Търново/ остават като отделни общини. Това се налага още повече от факта, че Баронхиршовата железница от Цариград до Белово, е построена и от нея се изгражда клонът за Ямбол, като крайната цел е той да се построи и до Карнобат – Шумен – Русе и Варна.

До това време преминаването от едното селище до другото е ставало с лодки и салове, а през 1904 година са поставени дъски със солидни подпори за улеснение на движението на населението, а стоката с коли се превозвала с каици.
През този период е открит и постоянен седмичен пазар в центъра на село Сеймен.
Задачата за проектиране и построяване на пътническия мост е възложена на немски инженери. Построяването започва в началото на 1907 година. Това е видно от писмените и снимкови материали до 1944 година. В излизащия в Търново Сеймен вестник „Развитие“, през 1911 година, в брой 2 от 28 април 1911 година, е отпечатана дописка под заглавие „Нямало пари“. В нея се пише : „От три години между Харманли и с. Българин и Тръново и (Търново) – Сеймен се строят мостове на река Марица. Едва в края на 1910 година се свършват окончателно сводовете. Населението очаква с трепет да се свържат тези мостове, като им се постави и желязна конструкция, за да се улеснят съобщенията.

Падналият министър заяви, че няма достатъчно средства. Ако беше доставка на оръжие и припаси за войската или за построяването на нов дворец, демократическото правителство щеше да намери пари. Касае се до задоволяване на вопиющи нужди, улеснение и икономическо повдигане на една околия, най-много занемарена – сега няма средства, няма пари. Обръщаме вниманието на сегашното коалиционно правителство, на министъра на пътищата и съобщенията, да потърси средства и да завърши тези два моста! Не само назначения и уволнения на чиновници, сега му е времето – през летния сезон да се постави желязната конструкция“.
Освен това, от предоставените ми снимки от сина на Генчо Атанасов /брат на учителя Иван Атанасов/, живеещ в Чехия, се доказва, че пътническият мост е построен преди Първата световна война. За изграждането му голяма подкрепа оказва и Георчо Караколев като народен представител. Построеният през 1914 година пътнически мост е ремонтиран няколко пъти до 1944 година. Редовно е боядисван. Основно е проверен през 1928 година след голямото земетресение.

След 1944 година основно бе ремонтиран през 1969 година, като прогнилите вече железни греди бяха подменени и поставени нови, а по цялото пътно платно се поставиха бетонови блокове. През 2015 година бе направено ново трасе по нов начин с пешеходна пътека за улеснение на гражданите. При направата на този ремонт голяма бе ролята на общината, с кмет Пейчо Стайков.
Другият мост, който е построен преди пътническия е този на ж.п. линията за Нова Загора. Първият ж.п. мост е построен през 1875 година от турските власти. Те го построяват за военно стратегически и икономически цели. За това пише Георги Пашев в книгата „От Цариград до Белово“ – „Генералът на дивизията Мехмед паша, който преди два месеца изучи стратегическата страна на пътя, доказал и настоятелно е искал построяването на ж.п. пътя чак до Варна“.
Важността на моста е отбелязана в книгата на Димчо Аладжов и Недялко Димов „Симеоновград от древността до 1885 година“. Те отбелязват, че по време на Априлското въстание, до моста от Нова Загора до Търново Сеймен, са преминали 6 влакови композиции, с войска и оръжие. „Тази военно стратегическа задача още по-добре проличава по време на руско-турската освободителна война.
Турците охраняват моста от един турски табор и една батарея от шест круповски оръдия. Целта е на всяка цена да се задържи от настъпващите войни на генерал Струков.
Голяма пречка за овладяването на моста се явява огромният /около 5000 души/ керван бежанци, които задръстват съоръжението. Освен това те /бежанците/ се охраняват от редовна турска войска.

Турците започват да рушат моста като изхвърлят траверсите в реката или ги запалват. Благодарение на героизма и саможертвата на братята руси мостът е превзет, а от там и самата гара. Така превземането на моста и самата гара „се явяват важен момент и целия заключителен етап на войната“.
Този мост е бил с девет отвора с по 25 метра дължина – бил е с каменни устои и с желязна конструкция. Използван е 40 години.

През 1915 година се построява друг, поставен на дървени пилони с железни греди. Някои специалисти предполагат, че и построеният от турците мост е бил с дървени пилони. Това, според тях, се вижда от останките на предишния, турския. Дори някои са категорични, че щом вторият мост е с дървени пилони, то сигурно и първият е бил такъв.
През 1925 година Българските държавни железници проектират построяването на нов мост – дълъг 245 метра дължина. Устоите и стълбовете са с бетон, а всички останало и железобетон. Проектант е инженер Владимир Табаков. Построяването му обаче започва чак на 29 септември 1935 година и завършва през 1939 г.
Откриването става на 24 юли 1939 година. Голяма част от него е построена по стопански начин. Работят 50 души майстори и 80 работници. Изразходвани са 1 750 тона цимент, 6 800 кубически метра речна баластра, 5 000 кубически метра пясък, 340 тона бетонно желязо.
Построяването му се извършва под контрола на инженер Табаков и с контрола на инженер Петър Ставрев. Лентата е прерязана от главния директор на БДЖ – българския инженер Б. Колчев с думите на НВ Цар Борис: „Дано тоя мост донесе благополучие на целия край и остане за вечен спомен“. Състои се и парад на войниците под командването на генерал Д. Владков.
Посочват се имена – инженер Владимир Табаков, инженер Петър Ставрев, майсторите Стоян Тенев, С. Рашков, Цветан Василев, Кр. Асенов, П. Георгиев и работниците Йовчо Генев, Атанас Божинов, Ст. Димитров и Г. Кръстев.
Слово произнася кметът на града Евстати Статков, който излага историята на Симеоновград с името на Симеон Велики и посочва, че това е голяма придобивка за града.
Главният директор на БДЖ господин Колчев казва: „Мостът, който днес осветихме и открихме, е най-здравият, най-големият и най-красивият мост на Балканите“. Той е такъв, както следва да бъде бъдеща България. Нека се надяваме, че ще я видим в нашето бъдеще такава каквато я желаем.
Награждават се с ордени от царя инженерите Владимир Табаков и Петър Ставрев, майсторите Стоян Тенев, С. Рашков, Цветан Василев, Кр. Асенов, П. Георгиев и работниците Йовчо Гочев, Атанас Божилов, Ст. Димитров и Г. Кръстев. Провежда се голямо тържество в целия град.
Третият пътнически мост е започнат да се строи през 1976 година и е завършен през септември 1979 година. Дължината му е около 300 метра. Неговото предназначение бе да изведе движението на пътните превозни средства с околовръстен път от Стара Загора за Харманли и от там за Одрин и Истанбул. Такъв бе направен само за първи квартал, а за „Злати дол“ не се построи, защото дойде демократичният преход и се замрази. Ръководител на неговия строеж бе инженер Румен Йовчев.
Изводът от гореказаното е само от полза за младото поколение – да знае за историческото минало на своя роден град, което води до възпитание на любов към него.

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 12, 2017 16:34
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама