Момичешки истории

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 11, 2017 22:57 Updated

Момичешки истории

Акценти

  • Lсяка жена иска да е красива и да се чувства комфортно, независимо от възрастта
  • Ако тя още от детството се стреми към това, създавайки свой стил, развивайки свой вкус си и имайки относителна свобода при избора на дрехи може да се окаже, че към тридесетте няма какво да облече.

Свързани публикации

Таисия Попова | превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Наскоро моя колежка, многодетна майка ме попита:

— Ти нали имаш дъщеря? Искам да ти дам дрешки, които са носили само двете ми по-малки дъщери.

— Не, благодаря — отговорих, — моето дете носи само нови.

— И защо? — неодобрително кимна с глава колежката. — Глезиш я. Тя не разбира с какво е облечена, когато играе в пясъка. Кой купува нови неща, ако има откъде да вземе носени?

Помислих си, че всички тук са майки и ще ме разберат. Обзе ме онова странно чувство, когато някой е поставил под съмнение истина, която ти смяташ за неоспорима. Изведнъж се оказа, че целият свят прави това по един начин, а само ти по друг.

— Но тя е момиче, — опитах се да възразя, — иска сама да си избира дрехите, които ще носи.

— Да де, но навън тя еднакво ще изцапа и новите и старите, — парира ме колежката.

През целия ден размишлявах дали има смисъл да се купуват само нови дрешки на тригодишно момиченце. Колективът ни е женски, затова реших да поставя въпроса на глас, а само след десет минути имах готов материал за статията.

Нашите дами се разделиха на три неравни групи. Първата група, най-многочислената, закрещя:

— Що за глупост – нови парцалки! Мама цял живот ме обличаше от втора употреба и нищо, даже балната ми рокля беше такава! Икономично и даже симпатично!

Втората група замърмори:

— Разбира се, че трябва да се носят само нови дрехи! За детето си даже употребявани пеленки няма да взема! За децата винаги купуваме най-доброто!

Третата група — най-малобройната, страхливо изказа мнение, че би било добре да попитаме самото дете дали му харесва дрешката, която искат да му подарят и дали ще я носи?

След това всички започнаха да разказват спомени от детството и да показват прилежно сканираните си снимки с 10-, 20- и 30-годишна давност.

Замислих се.

Няма спор, че детските дрехи са скъпи, децата растат и дрешките омаляват за месеци. Да си чист на три години е твърде условно понятие. Не е нужно да си се топнал целият в локвата, достатъчно е да си изцапал лактите и коленете. Нормално е да се вземат носени, но запазени дрешки от приятели, защото това е лесен и достъпен начин да се пести. Но струва ли си на всяка цена да го правим?

Тези, които в детството си са доизносвали вещите на по-големите си братя и сестри и не са имали нищо свое, рискуват да се превърнат в истински шопохолици. Съвсем не е задължително да опустошават кредитната си карта в скъпите бутици. Най-често тези хора купуват дрехи в магазините втора употреба, защото това е сравнително евтино удоволствие. Купеното препълва гардеробите и едва ли не се стеле от тавана до пода. Най-важното за тях е сами да си изберат и купят някаква дреха, защото през периода на формиране на вкуса и стила те напълно са били лишени от възможността за избор. Носили само това, което вече са видели, носено от друг.

Тези, които са били обличани в нови дрехи, но изключително по избор на родителите (Никакви джинси!!! Православните момиченца носят поли!), често към тридесетте си години носят същите дрехи както в училище. Те дори не подозират какви цветове им подхождат, дори не забелязват по-екстравагантните тоалети на витрините, не разбират колко са важни аксесоарите. За тях шалът не е красив аксесоар, а служи да топли врата и ушите. Бижута не носят, защото са били забранени в детството.

Разбира се, удобно е да обличаме децата с гащеризони в детската градина и с джинси в училище. Евтино и сърдито, но топло. Тогава можем ли да очакваме, че детето ще се научи да чувства разликите в стиловете и да разбира смисъла на облеклото като средство за себеизява? Самите ние често обличаме рокля или панталон според настроението си. Има места, в които ходя изключително с джинси, защото с рокля ми е беззащитно и неуютно, даже когато там е топло, светло и предлагат кафе. Но някои мои познати никога не са ме виждали с панталон, защото сред тях ми е комфортно в женствени дрехи.

Ще се научи ли детето да прави разлика или постоянно ще го опаковаме в гащеризон, защото «по-малко се цапа и е топъл»?

Срещаме и друга родителска тактика — постоянно да купуват на децата си по-големи дрехи, които да носят по-дълго.

Една позната не може да си позволи да харчи пари за дрехи. Не, не е бедна, даже е добре обезпечена. Но носи изключително подарени дрехи. Да я убедиш, че има нужда от прилични обувки е невъзможно, тя ще наведе глава и ще твърди, че вече си има, само три сезона ги е носила, защо са и други? Има един шал, който носи постоянно, сезоните нямат значение. Периодично тя моли приятелките си да я канят на шопинг, но никога нищо не си купува.През цялото си детство е слушала суровите думи на баба си, жена на моряк: «Такова нещо вече имаш! Още не си износила палтото си! Това ще го поправим и ще го носиш! Тази пола е с два шева, за какво да я купуваме толкова скъпо, аз ще ти ушия същата!». Днес тя, отчаяна от това, че не може да се отърси от страшните детски спомени, ни моли да и подаряваме ваучери за магазини за облекло, а на детето си купува само това, което то си избере и винаги точно по размер.

Можем ли да се надяваме, че когато порасне, детето ще носи красиви и удобни дрехи, ако днес постоянно му купуваме по-големи с оправданието, че расте бързо?

Иска ми се да обърна специално внимание на дрехите с етикет „за празник“. Широко известно е мнението, че не е нужно в делничен ден да се носи скъпа и красива рокля. Тя трябва да стои в гардероба и да се изважда само преди тържеството за Нова година и веднага да се прибира. Детето отново се облича с клинче и тениска за да не изцапа с торта принцескинската си рокличка.

Веднага си спомням за баба, която държеше в бюфета прекрасен параден сервиз, забранен за използване. Смисълът на сервиза беше да стои във витрината и да украсява стаята. Пиехме чай в различни чашки, често напукани и нащърбени. Когато със сестра ми пристигахме при нея за ваканциите, тя ни подаряваше по една рокличка, която не трябваше да се облича, а да се пази за някое тържество. Естествено, до края на лятото тези роклички ни омаляваха, никога необлечени от нас и никога не показани на нито едно тържество.

В моя гардероб вече 20 години висят две вечерни рокли, с които излизам с приятелки, или седя сама в заведението срещу нашия блок, или понякога ходя с тях на работа, ако съм в настроение. На всеки рожден ден кръстницата подарява на дъщеря ми празнична рокличка, с която тя ходи на детска градина. Разбира се роклята не е с кринолин и панделки на гърба, но е много по-красива от досадните тениски и клинчета. Дъщеря ми се държи по друг начин когато е с нея.

Сигурно всяка жена иска да е красива и да се чувства комфортно, независимо от възрастта. Ако тя още от детството се стреми към това, създавайки свой стил, развивайки свой вкус си и имайки относителна свобода при избора на дрехи може да се окаже, че към тридесетте няма какво да облече. И, о ужас, гардеробът вече е толкова тесен.

Източник: http://www.matrony.ru/ona-zhe-devochka/

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 11, 2017 22:57 Updated
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.