Моите първи учители

Сакар нюз
От Сакар нюз май 18, 2020 18:43

Моите първи учители

Акценти

  • Регионален вестник, # 18/902 година XVII, 8 - 14 май 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Николина Гогова Сараколева, Любимец

Когато застанем пред родното училище, ние сме само българи и нищо повече. Онова време винаги извиква у мен мили и топли спомени за годините, прекарани в училище „Отец Паисий“ град Харманли.
Първият педагог в моя живот беше детската учителка Нина Желязкова – интелигентна жена, която имаше индивидуален подход към всеки от нас. Беше търпелива и внимателна.
В първи клас на далечната 1959-60 г. ни пое Стефка Минчева – учителка с дълъг стаж и с много обич към децата. Първата ми учителка беше образец във всяко едно отношение – скромна, добра, трудолюбива. Беше всеотдайна и създаде добър колектив от всичките 42 деца. Колко горди бяхме, когато нашата мила учителка бе избрана за делегат на първия конгрес на учителите. Ние бяхме последният й випуск. Раздялата ни беше трогателна. Днес, когато съм наследила нейната професия и вече съм в редиците на пенсионерите, винаги ще си спомням за прекрасните часове и първите уроци.
Поклон, учителко любима!
С безкрайно уважение и обич си спомням за своя учител по български език – Георги Стоянов. Строг и взискателен, при него нямаше проблеми с дисциплината. Благодарна съм му за уроците по родолюбие, анализ и граматика. Тогава пишехме с мастило и перодръжка и си представям колко голямо е било търпението му да поправя писмените ни работи.
Теню Томов беше преподавател по история, математика и музика. Човек с разностранни интереси и много инициативен. Удоволствие бяха неговите часове, защото излизаше извън рамките на учебника по история. Умееше да се шегува, да разведри класа, а с цигулката си правеше часовете по музика весели и много приятни.
Кирил Стайков беше учител по география. Колко много информация поднасяше, за да разшири кръгозора ни. Тогава телевизията все още не беше навлязла в живота на хората и той умело ни пренасяше през морета и океани, държави и континенти с обикновена карта и глобуса. Беше човек с тънко чувство за хумор.
Една от любимите ми учителки беше Кера Петкова. Винаги усмихната, пъргава, човечна и справедлива. Обичахме я с руския език.
За трудовото ни възпитание и навици се грижеше Петка Манолова. Безкрайно добра, търпелива и изключително скромна жена. С нетърпение очаквахме часовете й.
И за още един учител ще си спомням – Емил Димитров – по физическо възпитание.
Той ни научи на ред и дисциплина, на спортсменство. Зареждаше ни с положителна енергия. Благодарна съм му.
В училището, а то беше хубаво и съвременно, кипеше разнообразен живот: състезания, олимпиади, кръжоци, събирания по отряди, благородни надпревари и много незабравими инициативи, начинания и радости. Всяка година имаше кампания за събиране на старо желязо, хартия, а през пролетта – бране на лайка. Родителите ни бяха закупили специални сандъчета, отпред с ламаринен гребен /дарак/, за по-бързо бране. Имаше голяма надпревара между класовете и всеки ден на информационното табло се отбелязваше кой е победител. А когато имаше много сняг и студ събирахме храна за оцеляване на птиците. Когато бях в 7-ми клас /това беше през 1966 г./ беше организирана и подготвена вечер на географията. За целта всяка от 4–те паралелки излъчи своя отбор от 5 състезатели. Изпратени бяха много писма до различни фабрики и заводи в страната, да ни разкажат за историята на предприятието и неговото производство. Започнахме подготовка, като на мен се падна да уча за град Разград, за най-интересното в града, за завода за лекарства и стъкло. Отделно всеки клас изготвяше табла с диаграми за ръста на производството в различните отрасли на икономиката ни.
Самата вечер се състоя в препълнения салон на читалище „Дружба“ в тържествена обстановка.
Много се вълнувахме как ще се представим. Отборът на нашия 7-а клас спечели първото място. За положения труд училищното ръководство ни изпрати да участваме в тържествата, по случай пускането на възстановения кораб „Радецки“ в град Русе. Там еуфорията беше голяма. Наши чудесни ръководители бяха г-жа Мутева и г-н Димов. Когато се върнахме дълго време поздравът ни беше „Радецки“, а отговорът – „плува“. Мили и незабравими спомени, как да ни ги споделиш.
За изграждането ни като личности допринесе и фигурата на младия тогава начален учител – Делчо Делчев. Той ръководеше училищния хор. Жизнен, пълен с идеи и ентусиазъм. Хорът винаги се представяше отлично.
Нашето обучение и възпитание се осъществяваше под строгия контрол на пъргавата директорка – Павлина Митева. Още пазя свидетелствата си с нейния подпис.
Дълбок поклон пред учителя и хореографа Атанас Николов. Под неговото компетентно ръководство, заедно с другите танцьори, дълги години усвоявахме ритмите на българските хора и достойно представяхме град Харманли.
Такива бяха моите първи учители от добрата стара школа. С тях винаги се връщам към отминалите години на безгрижното детство. Благодаря Ви, учители мои! Благодаря за търпението, знанието и любовта, с които ни дарихте!
Чрез страниците на вестника отправям най-мил поздрав към съучениците си, родени през 1952 г. Не се съмнявам, че всеки от тях е намерил достойно място в живота.
Днес, всички ние, наследници на вековна култура съзнаваме, че знанието е магията и чудото, което ни обединява, че пътят ни напред е невъзможен без съвременното училище.
На днешния училищен колектив желая здраве и творчески сили! Да бъде благословен трудът Ви!
В месеца на българската просвета и култура пожелавам на всички да носят и пазят своя младежки дух и устрем!

Сакар нюз
От Сакар нюз май 18, 2020 18:43