Милю Шеката: „Занаят не се учи, занаят се краде, но трябва да имаш и душа за него“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев август 6, 2020 10:20

Милю Шеката: „Занаят не се учи, занаят се краде, но трябва да имаш  и душа за него“

Михаил Йорданов Михалев, наричат го Милю Шеката, на името на фамилията на майка му – Шекови, е роден през 1953 г. в Тополовград. Завършил ПТУ в Сливен, но по-скоро като майстор стругар, монтьор и заварчик се е самоквалифицирал. Работил на много места, а след пенсионирането си през 2014 г. работи изключително и само в работилничката си у дома. Със съпругата си Дочка са родители на три деца и горди дядо и баба на 5 внуци. Девизът му е: „Животът е такъв, какъвто си го направиш!“.

Господин Михалев, разкажи ни как започна всичко и как се превърна в най-търсения и уважаван стругар в Тополовград и целия район?
След 8. клас, който завърших тук в Тополовград, учих в ПТУ (Професионално техническо училище) в Сливен. Такива училища по това време имаше много и в тях подготвяха работници – кадри за производството.
В случая – стругари. Преди казармата работех известно време по разпределение в ЗММ – Сливен, но много исках да се върна в Тополовград и го направих. Тук започнах работа в бившето предприятие „Комсомолец“ като стругар. Тогава правихме фуражомелки по линията на завод „Сила“ – Ямбол.
Освен стругарството тогава започнах да опитвам и монтьорска работа. След казармата започнах работа в ЗМИ (Завода за медицински инструменти) в отдела за поддръжката. По-късно отидох в „Борбата с ерозията“ и след закриването на базата се прехвърлих в СМП (Строително-монтажното предприятие) – все като стругар, поддръжка, а вече усилено се занимавах с монтьорска работа и усвоявах заваряването.

На коя месторабота ти беше най-интересно и предизвикателството бе най-голямо. Като нови неща, непознати в практиката ти до този момент?
Струва ми се, че това беше във времето, когато започнах работа във „Верижни машини“ към ТЕЦ 3, където беше работилницата. Тогава имаше внос на нови машини „Катерпилcр“ и докато бяха гаранционни, нещата вървяха добре.
Като мина този период и машините се поизносиха, често аварираха и започнахме да теглим ние. Правихме рационализации, пригаждания, за да могат да работят тия трактори. Там изкарах 12 години и мога да кажа, че тогава придобих добри монтьорски умения.
През 1989 г. бях отличен и с Почетна значка на Министерството на енергетиката.
Когато започнаха приватизациите, работата вече стана съвсем друга, не можеше да се работи нормално и напуснах през 1997 г. Имах категория за пенсиониране, но точно тогава смениха системата на пенсионирането и в един момент се оказа, че нямам необходимата възраст, а в следващия, че не ми достигат точките.
И така още 13 – 14 години лутане насам –натам, където каквото намеря – на частно, с поръчки и заявки, хванах се и осем от тези години в „Енергоремонт“ и успях чак през 2014 г. да се пенсионирам.

Вече 6 години работиш само тук вкъщи от своята фирма. Търсят ли те много хора за услуги и ремонти и кои най-често са твоите клиенти. Млади хора интересуват ли се от занаята?
Клиентите са най-различни, но като че ли най-много са тези, които се занимават със селско стопанство. Трактори, сеялки, балирачки, плугове и всякаква друга машинария, макар и да са от желязо, се чупят и повреждат и хората идват тук за помощ. Болтове, оси, лостове, други приспособления, всички което може – изработвам на струг, а когато трябва, заварям или монтирам.
Идват всякакви хора с различни проблеми и потребности. Стремя се никого да не връщам и да помагам на всеки, който дойде. Разбира се, има и някои неща, които въпреки голямото ми желание и старание просто не могат да станат. Радвам се, че хората ме търсят, пък и такива като мен остават все по-малко. На времето имаше много стругари и фрезисти – ЗМИ, „Комсомолец“, „Сакар“ (“Авролева“), а и във всяко друго предприятие, не можеше без тях. Имаше ги също и в МТС-та, ТКЗС-та, навсякъде.
Сега има в заводите в Устрем и Хлябово, но са далеч по-малко, отколкото преди. А и младите, като че ли, не ги влече много този занаят.
Макар че в нашата Гимназия има все още такава паралелка, то завършилите няма къде да я работят, дори и да имат желание. Преди години идваха при мен на практика, сега – само да им помагам за дипломните работи, но всичко е без желание някак си.
Аз и такива като мен вероятно ще караме докато можем и имаме сили, но по важно е да има кой да ни наследи, да дойде след нас. А занаят, както казваха и старите майстори, не се учи, той се краде, малко по-малко, всеки ден, но трябва да имаш и душа за него. Тогава можеш да си мислиш и хората да кажат, че си станал майстор в занаята – дали стругар, заварчик автомонтьор и т.н.

От многобройната ти челяд – деца и внуци, има ли някой, който да проявява интерес към твоя занаят, да се опитва да научи, „да краде“, както ти каза нещо от тебе?
За мое съжаление, засега няма. Единствено внукът Данимир, който бе абитуриент тази година – син на големия ми син Йордан, от време на време проявява интерес и любопитство, но не с постоянството, което се иска за да се развиваш в даден занаят. Вярно, млади са, а някои са и малки още – внуците имам предвид, но знае ли се, годините и меракът са пред тях. Дали този занаят или някой друг – трябва да се работи, нищо на този свят, за обикновения човек най-вече, не идва даром.

За твоя девиз разбрахме, окачил си го на видно място в работилницата. Гледам обаче, че имаш и някакви правила в живота. Кои са те?
Моите правила в живота са осем и се стремя да ги спазвам. Изброявам ги така, както съм ги подредил: „
1. Не вярвай на всичко, което чуеш!
2. Не пожелавай всичко, което видиш!
3. Не казвай всичко, което знаеш.
4. Не прави всичко, което можеш!
5. С политика и земеделие не се занимавай!
6. На хорската работа не се изпотявай!
7. Със свои пари не се напивай!
8. Не смесвай работата с приятелството!
Това са моите разбирания за живота и дано съм жив и здрав да работя още дълги години, за да помагам както на семейството си, така и на хората, които идват при мен.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев август 6, 2020 10:20
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.