Мария Сапунджиева: „Влюбих се в Тополовград“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 23, 2016 08:05

Мария Сапунджиева:  „Влюбих се в Тополовград“

Госпожо Сапунджиева, Вие не сте за първи път в Тополовград. Зрителите в нашия град още си спомнят постановките с Ваше участие на сцената на читалището. Колко бяха те?
За трети път участвам в закриването на Театралния фестивал в Тополовград, за който много се радвам, че е получил името на Велко Кънев. Той е човекът, който ме доведе тук, като и двете постановки, с които закривахме фестивала, бяха под негова режисура. Той ме заведе в Бургас, един много театрален град, с прекрасен театър и публика, който аз много обичам, но благодарение на него се влюбих и в Тополовград, който явно се оказа моята втора любов. Велко беше един прекрасен човек, актьор и режисьор и се радвам, че неговото присъствие и принос в развитието на фестивала тук така силно се зачита и уважава.

Играла сте на много сцени в страната, чисто технически как оценявате условията за изява в читалището в Тополовград?
Великолепни, изнена-дана съм приятно от поддръжката на читалището и отношението на хората, които работят в него. Мисля, че съм играла на сцените на почти всички читалища в България. Това обаче, което го има тук като база и условия, не съм срещала. И сцената, и гримьорните, и дори тоалетните, нещо което никак не е маловажно за комфорта на изпълнителите, както и самата сграда, нейната поддръжка, всичко това е на ниво. И хората, които поддържат този духовен храм, наистина заслужават признание. Тази вечер не само спомените за Велко нахлуха в съзнанието ми, но като идвам на фестивала, спомените ме връщат и към моето детство. Аз съм влезнала в театъра от втори клас и съм била в самодейността до влизането ми в НАТФИЗ. Така че, това са най хубавите спомени, които едно дете може да има. Това осмисля и възпитава. А когато завърших и започнах професионално да се занимавам с театър, аз си дадох сметка, че във всичките качества, които са необходими за тази професия, са ме възпитали хората, които са ме занимавали с театъра от дете.

Вие играете постоянно и на различни места. Това не е лесно, но кое е по-вярното – изтощава ли Ви или по-скоро зарежда тази динамика?
Зарежда ме. Не съм от хората, които могат да стоят на едно място. Освен това мисля, че творецът е свободна валенция, вселената го поема и той принадлежи на публиката и хората, за които работи. Работила съм на щат 15 години в театър и разбрах, че това не е моето нещо, от което имам нужда. От 4-5 години съм на свободна практика и дишам спокойно.

Публиката Ви посрещна страхотно тази вечер, постановката „Особености на руската любов” също беше чудесна. Доскоро участвахте в едни популярни и забавни телевизионни предавания. Напоследък, като че ли не е така.
Радвам се наистина, че стана така, че хората са доволни. Това е нашата награда, която ние получаваме всяка вечер. Напоследък все по-малко се снимат такива предавания. Те намаляват, ако забелязвате. Печелившите формати са вече други. Това са предавания с есемеси, с гласувания, въобще формата се сменя. Няма лошо, времето е такова. Ако някой реши и има необходимост от нещо такова, и ме покани и представлява интерес, с удоволствие бих участвала. Но телевизията за мен е допълнителна работа, никога не съм разчитала на нея. За мен театърът е основното и така ще си остане.

Ще Ви задам един въпрос, който винаги задаваме на Ваши колеги. Каква е, има ли я въобще разликата между играта на професионалния актьор и актьора любител?
Много хубаво нещо е това в актьора-любител и аз съм го изпитвала, огъня, който гори в тебе. Той е много истински и много верен. Когато човек стане професионалист, е много опасно да не се умори, да не угасне този огън. Има много фактори, особено в България, които се опитват всячески да го унищожат, но зависи от човека. Според мен професионалният актьор, когато образно си остане любител, там е истината.

Щастлив човек ли е Мария Сапунджиева? Гледахте ли някоя от пиесите и как ги оценявате. Какво ще пожелаете на нашия Фестивал?
Определено. Всяка сутрин се събуждам и благодаря за всичко, което имам. Много неща имам, приятели, семейство, прекрасни деца, родителите ми са живи слава Богу. Това са уж на вид дребни неща, а те всъщност са най-важни. Не съм гледала нищо. Много ми се искаше и се надявам някоя година да ме поканят и мен, да присъствам една седмица и да погледам нещо, ще ми бъде голяма радост фестивала да успява. Независимо от всичко, независимо от това, какво се случва от тия центробежни и интровертни сили, които ни заливат в тази държава. Всичко е въпрос на дух, въпрос на сила и въпрос на желание. Имам една любима приказка, която си казвам: Който иска- търси начин, който не иска-търси причина.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 23, 2016 08:05
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 867 049 преглеждания