Мария Сапунджиева: „Влюбих се в Тополовград“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 23, 2016 08:05

Мария Сапунджиева:  „Влюбих се в Тополовград“

Госпожо Сапунджиева, Вие не сте за първи път в Тополовград. Зрителите в нашия град още си спомнят постановките с Ваше участие на сцената на читалището. Колко бяха те?
За трети път участвам в закриването на Театралния фестивал в Тополовград, за който много се радвам, че е получил името на Велко Кънев. Той е човекът, който ме доведе тук, като и двете постановки, с които закривахме фестивала, бяха под негова режисура. Той ме заведе в Бургас, един много театрален град, с прекрасен театър и публика, който аз много обичам, но благодарение на него се влюбих и в Тополовград, който явно се оказа моята втора любов. Велко беше един прекрасен човек, актьор и режисьор и се радвам, че неговото присъствие и принос в развитието на фестивала тук така силно се зачита и уважава.

Играла сте на много сцени в страната, чисто технически как оценявате условията за изява в читалището в Тополовград?
Великолепни, изнена-дана съм приятно от поддръжката на читалището и отношението на хората, които работят в него. Мисля, че съм играла на сцените на почти всички читалища в България. Това обаче, което го има тук като база и условия, не съм срещала. И сцената, и гримьорните, и дори тоалетните, нещо което никак не е маловажно за комфорта на изпълнителите, както и самата сграда, нейната поддръжка, всичко това е на ниво. И хората, които поддържат този духовен храм, наистина заслужават признание. Тази вечер не само спомените за Велко нахлуха в съзнанието ми, но като идвам на фестивала, спомените ме връщат и към моето детство. Аз съм влезнала в театъра от втори клас и съм била в самодейността до влизането ми в НАТФИЗ. Така че, това са най хубавите спомени, които едно дете може да има. Това осмисля и възпитава. А когато завърших и започнах професионално да се занимавам с театър, аз си дадох сметка, че във всичките качества, които са необходими за тази професия, са ме възпитали хората, които са ме занимавали с театъра от дете.

Вие играете постоянно и на различни места. Това не е лесно, но кое е по-вярното – изтощава ли Ви или по-скоро зарежда тази динамика?
Зарежда ме. Не съм от хората, които могат да стоят на едно място. Освен това мисля, че творецът е свободна валенция, вселената го поема и той принадлежи на публиката и хората, за които работи. Работила съм на щат 15 години в театър и разбрах, че това не е моето нещо, от което имам нужда. От 4-5 години съм на свободна практика и дишам спокойно.

Публиката Ви посрещна страхотно тази вечер, постановката „Особености на руската любов” също беше чудесна. Доскоро участвахте в едни популярни и забавни телевизионни предавания. Напоследък, като че ли не е така.
Радвам се наистина, че стана така, че хората са доволни. Това е нашата награда, която ние получаваме всяка вечер. Напоследък все по-малко се снимат такива предавания. Те намаляват, ако забелязвате. Печелившите формати са вече други. Това са предавания с есемеси, с гласувания, въобще формата се сменя. Няма лошо, времето е такова. Ако някой реши и има необходимост от нещо такова, и ме покани и представлява интерес, с удоволствие бих участвала. Но телевизията за мен е допълнителна работа, никога не съм разчитала на нея. За мен театърът е основното и така ще си остане.

Ще Ви задам един въпрос, който винаги задаваме на Ваши колеги. Каква е, има ли я въобще разликата между играта на професионалния актьор и актьора любител?
Много хубаво нещо е това в актьора-любител и аз съм го изпитвала, огъня, който гори в тебе. Той е много истински и много верен. Когато човек стане професионалист, е много опасно да не се умори, да не угасне този огън. Има много фактори, особено в България, които се опитват всячески да го унищожат, но зависи от човека. Според мен професионалният актьор, когато образно си остане любител, там е истината.

Щастлив човек ли е Мария Сапунджиева? Гледахте ли някоя от пиесите и как ги оценявате. Какво ще пожелаете на нашия Фестивал?
Определено. Всяка сутрин се събуждам и благодаря за всичко, което имам. Много неща имам, приятели, семейство, прекрасни деца, родителите ми са живи слава Богу. Това са уж на вид дребни неща, а те всъщност са най-важни. Не съм гледала нищо. Много ми се искаше и се надявам някоя година да ме поканят и мен, да присъствам една седмица и да погледам нещо, ще ми бъде голяма радост фестивала да успява. Независимо от всичко, независимо от това, какво се случва от тия центробежни и интровертни сили, които ни заливат в тази държава. Всичко е въпрос на дух, въпрос на сила и въпрос на желание. Имам една любима приказка, която си казвам: Който иска- търси начин, който не иска-търси причина.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 23, 2016 08:05
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.