Мариана Ангелова: “Когато идва от сърцето, тогава всичко става най-добре”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев март 19, 2020 07:57 Updated

Мариана Ангелова: “Когато идва от сърцето,  тогава всичко става най-добре”

Поетеса от Хасково представи книгата си „Танц върху жарава“ на 6 март в Тополовград

На коя жарава, казано образно, се стъпва и танцува най-лесно поетически – на житейската, поетичната, човешката? За какво Ви е най-приятно да творите?
На човешката жарава. Когато идва от сърцето, тогава всичко става най-добре. Тогава жаравата е много силна и тя дава вдъхновение, дава сили. Думите излизат, без да ги мисля. В този смисъл думите реди жаравата, която идва от човешката ми съдба. Всичко друго е допълнение към нея.

Какъв поет е Мариана Ангелова? На любовната, романтичната, социалната, патриотичната или някаква друга лирика. Как се самоопределяте като поет?
Преди всичко в мен чувството излиза от душата ми и най-вече чувствата, които изпитвам от всички социални и лични теми в живота. Любовта разбира се е една движеща сила, която първо ми дава този трепет и тази муза, но впоследствие забелязвам, че социалния елемент се вплита в цялата тази картина. Не случайно музиката, която е вътре в мен, която е в моите танци, които ежедневно практикувам, са също едно силно вдъхновение за творчество.

А как успявате да превърнете, така да се каже, поетичния полет в географски? Ето тази вечер тръгнахте, образно казано, от България, минахте през Франция, Испания, Италия, пустинята и стигнахте до Скандинавието.
Щастлива съм, че имам такъв начин на живот, който може да ми позволи такива чести пътувания. Благодаря на семейството ми за това, на съпруга ми, на подкрепата която имам. Тези пътувания са предимно лични, мога и си позволявам кратки, но чести пътувания, които ме зареждат с енергия и разбира се с теми за писане, за поезия.

Как съчетавате всички това, как Ви стига времето? Професията, работата, поезията, танците, житейските задължения.
Всичко това съчетавам със страхотен режим, който съм си съставила и спазвам. На първо място е работата в свободното време първо са танците, житейските задължения и след това вечерта идва вдъхновението, за да отразя или напиша всичко това, което съм го изживяла вече. Вечер, когато остана сама, тогава идва вдъхновението и започвам да пиша.

Кажете, как попадна Вашата книга „Танц върху жарава“ във Вашингтонската библиотека?
Да, това е интересен въпрос. Във Вашингтон книгата попадна чрез мои познати, които живеят в Щатите. Човекът се казва Ангел Колев, който е журналист там и има съответните контакти в САЩ. Бил е поканен в тази библиотека да представи нови български книги. Моята книга беше вече в ръцете му и така наред и с други български книги, той направи и моята достояние на Вашингтонската библиотека. Това до голяма степен беше и една щастлива случайност, благодарение на Ангел, а той стана един вид посланик на българската литература.

Къде другаде, освен днешното Ви чудесно представяне в Тополовград, книгата и спектакъла, който направихте с Диян Дончев и съпруга Ви Христо Ангелов, станаха достояние на любителите на поезията и обществеността на съответните населени места?
Първо това стана в Димитровград, защото аз съм от там, след това в Хасково, където живея и имам най-много познати, после в Кърджали, защото работя там като медицински представител и обикалям различни региони. След това в Златоград, Пловдив, Харманли, Свиленград и сега в Тополовград. Предстои в Ардино, Казанлък и една хубава новина – на 26 март съм в Лондон, по същия повод, представяне пред българската общност, където имам познати благодарение на личните си контакти.

Някакви планови за бъдещи творчески изяви правите ли, нови произведения, нови книги или както всичко дойде по своя ред?
Всичко идва, то не е както дойде. Всичко идва. Понеже живея доста разнообразен живот и от време на време се посвещавам на музата. Химикалката и листа са винаги до мен, даже и под възглавницата и когато дойде някаква идея или хрумване, веднага го записвам, превръща се в един хубав стих и вече редя втората книга.

С какви впечатления останахте от Тополовградската публика? Тук, друго може и да нямаме, но сме един твърде културен, литературен и духовен град и край.
Точно за това ми е приятно да бъда в Тополовград, в един определен момент и то в навечерието на 8 март. Благодарна съм на Община Тополовград, че ме покани и бях подготвена за тази среща много отдавна. Исках да се потопя в тази поетична и духовна общност, да се докосна до хората, които творят. Да, градът е малък, но пълен с творци. Всепризнато е това и аз за това пожелах да дойда тука. Случи се и съм много щастлива, още повече, че и залата бе пълна. Благодаря много на всички – организатори, публика и до нови срещи.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев март 19, 2020 07:57 Updated
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Боряна Влъчкова септември 3, 17:53

    Познаваме се отдавна, но не знаех за тези заложби. Браво!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.