Лястовича песен /За лястовичките и за хората/

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 26, 2019 14:42

Лястовича песен  /За лястовичките и за хората/

Павлина Панова

С мен това се случва всяка пролет, всяко лято, всяка есен. Сега искам да го споделя с вас. Още с пукването на пролетта с трепет и вълнение дебна пристигането на първите лястовички – моите приятелки, както ги наричам аз. Боже, колко съм щастлива, когато видя първата! И после цяла пролет, цяло лято и чак докато отлетят наесен наблюдавам полета им, слушам сладкото им чуруликане, питам ги какво си казват, питам ги какво ми казват. Гледам как се гмуркат в простора, как се реят високо, високо, как се стрелкат една покрай друга, как се носят ниско над земята преди дъжд…
Наслада – прекрасна – и за очите, и за душата… Устрем, свобода, смелост и невинност!
И в края на лятото започват съвещанията по жиците – в безкрайни, красиви броеници. Как се разбират кога и как и накъде да тръгнат?
Разбират се. Всеки път. И аз всеки път си казвам, че няма да тъгувам, колкото и да ми липсват. И се радвам за тях. Че успяват да изминат целия този път. И че ще им бъде по-добре там, където отиват. Тук наистина е студено през зимата.
Радвам се, докато се сетя – всяка година, неизменно – за един тъжен аналог между лястовичките и хората. Младите хора от нашия град, които с децата си са зад граница. Хората, които просто не са в Тополовград, а някъде в България. Хората, които си идват веднъж в годината /понякога и много по-рядко/, за да видят родителите си, в чиито очи трайно се е настанила тъгата. Да видят родния си дом, да видят родния си град. Приятелите. Ако са останали.
Боже, колко се разхубавява тогава малкото ни градче! То става шарено и шумно, многобройно! И пъстър е светът наоколо с пеперудените дрешки на малките момиченца, с босите краченца на малките момченца! И усмихнатите им и ведри личица. Те също като лястовичета чуруликат и аз ги питам, както питам лястовичетата, какво ми казват, защото някои от тях не знаят Български език. През лятото настава истинско оживление! Очите се радват! Душата се радва!
Минават горди баби и дядовци с внучетата за ръка, млади хора с красиви бебешки колички. От заведенията се лее музика. И много, много смях. Красота! И жизнерадост!
Само че преди няколко дни лястовичетата отлетяха. Без билети. Даже знам точно кога. Защото нали ви казах, че дебна тяхното пристигане и заминаване.
А веселите гости на града – преди тях, с предварително резервирани билети.
Родителите тъгуват. Градчето тъгува. Какво ни остава тогава? Как какво? Радостта и гордостта от гледката на разперените им криле. Молитвата ни да са живи и здрави. Надеждата и силната ни вяра, че ще се върнат отново. И лястовичките, и хората. Догодина. По същото време.

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 26, 2019 14:42
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама