Кунчо Палазов – достоен родолюбец, уважаван и почитан човек

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 1, 2019 20:28

Кунчо Палазов – достоен родолюбец,  уважаван и почитан човек

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #42/171, 15-21 ноември 2019 г.

Свързани публикации

„Мъдростта не прониква в злонамерен ум“
Франсоа Рабле

„Привет на тебе, роден град!
Пръв символ на Родина и другари.
Тъй легендарен в детския ми свят,
Да знаеш как за теб сърцето пари.“

Идеята да пиша за Кунчо Палазов дойде след разговор с учителката Христама Бургазлиева. Именно тя, педагожката – математик, която подготви отлично много тополовградчани от различни поколения ме насочи как да намеря информация и материал за живота на Кунчо Палазов и неговите научна дейност и постижения.
Сериозно се замислих дали да се захвана с този материал, като допълнително ме подтикна подобен разговор с инж. Красимир Тодоров /Граматиков/. Точно той направи и сравнение между Кунчо, и първият носител на Златен медал от нашата Гимназия проф. д-р Благовест Шишков. И други хора ми обърнаха внимание върху личността и постиженията на Кунчо Палазов, което окончателно ме подтикна да застана пред белия лист и да опитам да напиша това, което вие четете сега.
Трябваше обаче задължително да се срещна и разговарям с брат му Живко Палазов и съпругата му д-р Таня Раева Палазова, като и двамата се отнесоха изключително сериозно и с голямо желание да ми помогнат.
Кунчо Иванов Палазов е роден на 3 февруари 1941 година в Тополовград в семейството на бежанци от Западна Тракия и Македония. Гимназия завършва в родния си град с отличен успех. След казармата е приет във ВМЕИ – София, специалност „Радиотехника“.
Бедността е неизбежен спътник на Кунчо и на семейството му. Баща му неуморно се труди над твърдия камък, а той, камъкът, под здравите ръце на бай Иван сякаш оживява, за да увековечи паметта на починалия човек. За направените паметници опре-делен дял има и Кунчо, който удря здраво с чука там, където го учи баща му. И след това с каруцата заедно с баща си разнасят паметниците из града и околията.
От малък той е закърмен с този нелек труд. Когато е на 12 години, умира майка му, бежанка от Македония. Кунчо помага на баща си, много страда за загубата на обичната си майка, грижи се за братчето си сираче Живко, който е на една година. Той остава най-обичаният човек до края на живота му.
Кунчо е отличен ученик в началното училище, прогимназията и гимназията, изявен математик, литератор, а физиката, заедно с математиката са му любимите предмети. Приет за студент във ВМЕИ, Кунчо е отличник на курса. Много скоро професори и преподаватели оценяват правилно младия човек, а скромният му баща със сълзи на очи чете получените похвални адреси, грамоти и др., изпратени от престижния висш институт.
След дипломирането си през 1967 г. Кунчо започва работа като учител в Техникума по електротехника в гр. Стара Загора. По-късно работи в Териториалния изчислителен център. След спечелен конкурс е назначен в Института за изчислителна техника в София, където участва в създаването на първите български електронни калкулатори и мини електронни машини. Участва в създаването на първите български роботи в Института по роботика към БАН.
От 1980 г. работи в областта на Космическите изследвания. Участва в Международна изследователска програма по изучаване поведението на Халеевата комета при преминаването и близо до земята през 1986 г. Той има честта да посети Космодрума „Байконур“ с група френски специалисти.
Защитава дисертация на тема „Оптико спектрален анализ на космическата плазма“ в БАН – София, под ръководството на професор Мишо Мишев, виден български учен в областта на космическите изследвания.
През 1992 година се отправя на път към град Мурманск за изследвания на Млечния път, по-точно на Северното сияние.
Кунчо е отдал умствения си ресурс на изследователска работа в областта на Космоса.
Безброй са наградите от Института по рационализации, хабилитиран старши научен сътрудник в БАН. През 1993 г. е поканен за гост- професор в Университета по технически науки в град Безансон, Франция. Френските студенти са очаровани от младия български учен. Автор е на 200 научни публикации на български, руски, английски и френски езици, които владее говоримо и писмено.
Въпреки голямата си заетост с научна работа, Кунчо е бил прекрасен съпруг, баща и дядо. Баща на син Майкъл и на дъщеря Светла и дядо на внучките Калина и Виктория.

На 2 януари красивият му ум го предаде. Едно голямо сърце напусна земята. Може би той е там, сред звездите, към които беше насочен погледът му, знанията на учен и мечтите на човек.

Моето послание към Кунчо, бунтар по природа, но винаги приветлив и усмихнат: „Държа в ръцете си твоята стихосбирка „Изповеди“. Това е може би най-хубавата стихосбирка, която съм прочел. Посланието й е голяма сила, до сълзи докосват сърцето и душата на човека. Научната работа те беше изцяло обсебила, обичайки нея, ти обичаше живота и хората, с които работеше, с вниманието към тях и твоята ценна помощ, която им оказваше. Но това не е нещо ново. С това те помнят твоите съученици, с една от тях аз живея вече 60 години. Вие двамата бяхте организатори на вашите ученически срещи, но след твоята загуба това повече не се случи.“

От дадената за печат пета книга на Иван Кукучев

Иван Кукучев
От Иван Кукучев декември 1, 2019 20:28
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.