Красимир Милушев: „Само стигайки до върха на планината, разбирате колко нисък е той“

Милена Митева
От Милена Митева октомври 24, 2016 09:10

Красимир Милушев: „Само стигайки до върха на планината, разбирате колко нисък е той“

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 22/ 21-27 октомври 2016 година

Свързани публикации

Представете се на читателите ни, откъде сте, на колко години сте?

Казвам се Красимир Милушев. Отраснал съм в Харманли, но вече от десет години живея в София. На 29 години съм.

С какво се занимавате?
Работя в първото българско студио за видео игри, положило началото и на много други независими студия, създаващи видео игри у нас. Заниманията ми в работа са свързани с различни странични дейности, например контактуване с играчи или чуждестранни сътрудници. Конкретната ми длъжност e “Quality Assurance”, което няма точен превод на български. Най-опростено казано, тя е свързана с намирането и предотвратяването на дефекти, преди те да са се появили и да доведат до по-големи грешки в сложните системи, които работят, взаимодействайки си една с друга, във видео игрите.

Любимото Ви мото?
Няма мото, което да ми е най-любимо, не обичам да се ограничавам или поставям в някакви рамки. Известни мисли, които ми идват на ум в момента, са:
„Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат“ – Айнщайн.
„Единственият начин, да открием границите на възможното, е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното“ – Сър Артър Чарлс Кларк.
„Провалът просто е възможност, да започнеш отново, този път по-ра-зумно“ – Хенри Форд.

Какво е хобито Ви?
Имам доста хобита, едно от тях е бягането.

Откога се занимавате с него?
По-сериозно – от около 5 години. Преди това също бягах, но само през топлите месеци, за обща физическа подготовка.

Споделете на читателите ни как с малката крачка започнахте към дългите и стръмни походи?
Първото ми, по-дълго и голямо бягане, беше малко на шега, когато просто реших да пробягам пътя от Харманли до Хасково, но през Александрово. Беше с един приятел, който караше колело до мен и ми помогна с носенето на водата.

Каква бе подготовката Ви?
Единствената ми (недостатъчна, от сегашна гледна точка) подготовка бяха много кратките бягания. Около 30-40 мин. по 3-4 пъти седмично в предишните 2 месеца. Не бях правил друга специална, защото реших да го направя на момента. Тогава все още нямах представа колко важни са техниката на движение и правилните обувки за бягане, което ми докара доста дълго възстановяване от натоварването в идните зимни месеци.

Разкажете как и защо решихте да посещавате маратони?
След като се възстанових и започнах да тренирам отново, реших да пробвам и да направя по-дълга дистанция. Така направих първия си импровизиран маратон и ултрамаратон в едно. Пробягах 50 км от Харманли до Александрово и обратно, през Симеоновград. Видях, че няма нищо особено в това да направиш маратон и е въпрос на желание. Първоначално не бях мислил да ходя на истински маратони и си правех импровизирани, където сам си избирах пътя. Някъде сред природата, на спокойствие и за разпускане от ежедневието.

Здрава психика или здрава физика се изисква, за да бъдеш сред планинските състезатели?
Определено се изискват и двете. Също трябва да си упорит и малко луд, в хубав смисъл.

В колко маратона сте участвали? Къде са били те?
Тази година участвах за пръв път на състезания, понеже реших, че е време да си премеря силите с други хора и да се мотивирам, за по-хубави лични резултати. През пролетта участвах на планинския маратон в Панчарево, където изпробвах възможностите си в полумаратона, като за начало. След това, през лятото участвах в два планински ултрамаратона. При тях по-специалното е, че обикновено са около десет часа или повече, с много голяма положителна денивелация (изкачвания от по няколко хиляди метра) и голяма част от времето се бяга през нощта, на тъмно, в гората. Първият беше обиколката на Витоша 100 км, а вторият беше Персенк ултра, в Родопите, където участвах в средната дистанция на 110 км. За да се подготвя за ултрамаратоните, отделно от другите тренировки бягах всяка седмица и по един маратон в планината, с по 1500 м положителна денивелация, така че ми се насъбират доста повече импровизирани маратони. През есента взех участие и в софийския маратон, който беше първият ми официален.

Кой за Вас е най-запомнящият се и защо?
Може би първият, в Панчарево. Беше ново преживяването да участвам в състезание с други хора, а и защото замалко да вляза в челната тройка. Обаче нямах представа, че съм бил толкова напред, не се напънах достатъчно и финиширах на осмо място.

Какви награди имате?
За момента имам само медали, които се дават за участието в състезанията, на успешно финиширалите в контролното време на състезанието. Много от участниците не успяват да завършат, прекъсват и се отказват поради всевъзможни причини, особено на ултрамаратоните и тези медали са заслужени спомени от събитието.

Какви предизвикателства приема човек, когато се изкачва?
Много са. Трябва да балансираш ежедневие, тренировки, пълноценно хранене и почивка. Постоянство, да можеш да отделяш достатъчно време, за да работиш за целите, които искаш да постигнеш.

Смятате ли, че мечтите на човек се свързват по някакъв начин със смелостта и стремежа на изкачването?
Ако искаш да изпълниш някоя мечта, то няма как да не си смел и да поемаш предизвикателства, за да вървиш нагоре и напред. Понякога трябва и да се рискува.

Как се чувства човек, когато стигне до върха?
Имаше една мисъл – да не се измерва върха на планината преди да сте стигнали до него, само тогава ще видите колко нисък е той всъщност.

А по пътя на обратно?
Обратният път е път за размисъл, за виждане на грешките и преосмислянето на решенията, които са довели до тях. Анализиране на придобития опит, подобряване и развитие.

Кой от двата пътя е по-труден?
Равнопоставени са.

Кой е вашият връх в живота?
Не смятам, че съм стигнал до такъв все още.

Губили ли сте се в планината?
Само на ултрамаратона в Родопите, понеже имаше лоша маркировка, която не се виждаше хубаво през нощта. Случваше се да объркам някоя пътека или завой на седем-осем пъти. Но това беше за кратко и си намирах пътя до десетина минути.

Изпадали ли сте в ситуацията в която сте се имали нужда от помощ?
Засега не, надявам се и занапред да не ми се случва. За бягането в Родопите имахме задължително в екипировката си звънчета, за да ни чуват мечките отдалече.

Не смятате ли, че това хоби е доста рисковано?
Зависи от опита на човек и къде се намира. Определено не смятам, че е рисковано.

Разкажете за някое интересно предизвикателство?
Възстановяването и адаптацията понякога могат да бъдат такива. На два пъти през една година си спуквах кост на един и същ пръст на крака, травмата не беше свързана с бягане. Веднъж в планината ме ухапа куче, докато правех 50 км и бях на 25-ти км все пак си довърших бягането до края.

Какво споделяте на хората около Вас за това, което правите?
Ако им е интересно – доста. Как се подготвям и тренирам, тактика. Как е преминало някое събитие и какво не се е получило или се е получило хубаво.

Как бихте обяснили на друг какъв е Вашият спор и защо той е интересен и значим?
Това е начин да преоткриеш себе си, да опознаеш тялото си и да видиш на какво всъщност е способно то. Хората са еволюирали да бягат, това е в гените ни.

Какво пропускат тези, които нямат смелост да практикуват това, което Вие правите?
Определено пропускат активния и балансиран начин на живот. В днешно време никой не се движи достатъчно и дори ходенето над един час изглежда много, което води до здравословни проблеми в бъдеще.

Какви са бъдещите Ви планове?
Да подобря скоростта и техниката си в лекоатлетическите дистанции на 5 и 10 км понеже там тренировките са по-различни и се търси повече скорост. Също смятам да участвам и на някои от другите ултрамаратони, маратони и планински състезания, които се провеждат из страната.

Милена Митева
От Милена Митева октомври 24, 2016 09:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.