„Крайна станция, моля пътниците да напуснат влака”

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 11, 2017 15:41

„Крайна станция, моля пътниците да напуснат влака”

Акценти

  • Освен четенето, много важни са и практическите занятия
  • Ако вече сте на пътя на осъзнатия изход от кризата, ще са ви нужни помощници, поне в началото

Свързани публикации

Надя Макоева | Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Тя догодина ще стане на 40. Всички „чавки“ в списъка на житейските успехи са на мястото си: уютен дом, три деца, успешен съпруг, отпуск в чужбина два пъти годишно, ипотека. Приятелките завиждат, родителите са доволни, най-малкото дете има бавачка, по-големите ходят на частни уроци. Живот – песен, ще кажете вие. Само че защо ли сутрин трудно става от леглото? Няма сили и желание не да излезе, а въобще да се изкъпе. Мъжът и е безразличен, а в главата и се въртят само тревожни мисли: Нима нищо повече няма да се случи? Защо съм тук и това ли исках?
Или по-друг начин. Тя е на малко повече от 35. Успешна кариера, сериозна длъжност, чести командировки в Цюрих и Сингапур в първа класа, нова кола, годишни бонуси, дизайнерски ремонт, златна кредитна карта, персонален треньор. Само свободно време и липсва, но в социалните мрежи не влиза не защото го няма. Струва и се, че нейните приятели публикуват само детски снимки – розови петички на новородени, червени бузки на прохождащи, букети на първокласници, състезания по гимнастика и бални танци за тийнейджъри. Любими, красиви, талантливи. Всички имат деца, но тя няма. А биологическият часовник тиктака.
Или. Има деца, мъж, работа. Всичко е стабилно, достатъчно за приличен живот. Децата се учат добре, все още има какво да си каже със съпруга преди лягане, но в службата е пълна скръб. Все по често се хваща, че посред бял де гледа в една точка. Преди двадесет години искаше да стане детски фотограф, да издава красиви албуми, картички и календари. Да улавя миговете на щастие и непосредственост, които ще останат в паметта завинаги. Как попадна в този задушен офис за да премества от една папка в друга никому ненужни хартийки? В кой момент предаде своята мечта?
На всяка крачка срещаме проявите на кризата на средната възраст. Не винаги обаче те се изразяват в апатия и униние. Понякога махалото отпраща в другата крайност и започва трескава бурна дейност. «Семейните» поемат върху себе си все повече и повече отговорности, хвърляйки се да решават проблемите дори на най-далечни роднини. Работохолиците се включват във все повече проекти. Някои въобще преминават всички граници, избирайки алкохола или случайните извънбрачни връзки. Безизходица. Крайна спирка, всички пътници да напуснат влака.
Как да разберем, че сме в криза? Как да излезем от задънената улица? Отговори на тези въпроси упорито търси, намира и споделя Лидия Чмел, съосновател на проекта «Лаборатория за женско щастие».
«Кризата на средната възраст за жената е «от ума си тегли». Има жени, които смятат, че целта на живота им е да се омъжат и да родят деца. Щом са изпълнили тези задачи, значи е дошло времето да се наслаждават на живота. Жертви на кризата обикновено са жени интелектуалки, неспокойни, търсещи и рефлексиращи. За мислещия човек изпълнението на репродуктивните функции е недостатъчно, за да нарече живота си пълен и успешен.
От родителите и обществото у нас е заложена един вид програма. Съгласно тази програма омъжената жена с добра работа и деца е достигнала всички базови цели, предвидени в «сценария»: получила е образование, омъжила се е, родила е деца. А след това? Какво да прави в следващите 20-30-40 години не е ясно. Между другото, кризата на средната възраст се подмладява и често настига и хора малко над тридесетте.
В този момент възниква ключов въпрос: А защо ми трябваше всичко това? Каква е целта, мисията и смисъла на моето съществуване на тази земя, защо въобще съм се появила на този свят? Иска ни се да намерим себе си, да оставим следа. Логично е да се обърнем към професията, но тя нерядко е избрана несъзнателно, под влиянието на родителите, които тогава са мислели на първо място за стабилно «топло местенце» за децата си. И каква следа можеш да оставиш ако си стохилядният юрист или финансист?
Внезапно възниква чувството, че всичко наоколо се сгромолясва. След толкова години брак отношенията със съпруга не са същите. Децата имат свои кризи – тежък пубертет, липса на реализация. В професията е достигнат определен предел, по-високо просто няма накъде. Получава се, че при видимо благополучие в душата цари усещане за пълен провал. Започва депресия и апатия. В някои случаи — постоянна раздразнителност, крясъци, скандали.
Най-печалното е, че няма и на кого да се оплачем. Така се получи, че нашето общество много жестоко реагира на проявите на слабост. В социалните мрежи е невъзможно да напишеш за преживяванията си, с близките също е трудно да ги обсъдиш. Всеки един опит да споделиш своите чувства получава твърд отпор: Всичко ти е наред, как смееш да си в депресия? Да, ти просто не знаеш какво искаш!
Какво да се прави?
Първата стъпка за изход от кризата е да признаем наличието на криза. Да седнем и честно да си кажем: Да, имам проблем. След това да се опитаме да оценим «мащаба на катастрофата». В някои случаи е възможно да се справим сами, но в други ще е необходима помощ.
Много от нас се страхуват и избягват психолозите, психотерапевтите и особено „коучите“. Но когато нещо ни боли, отиваме на лекар, а не се самолекуваме. Опитният (ключова дума!) специалист още на първата среща ще определи степента на кризата. Има случаи, когато е невъзможно да се мине без медикаменти. При тежка депресия, например, е нужно първо да се сложи в ред нервната система, а след това да се пристъпи към работа с главата.
Психологът и коучът решават едни и същи проблеми с различни методи. Лично за мен работата с коуч се оказа по-ефективна: тя е насочена към бъдещето, търсенето на цели, решаването на проблеми. Именно коучът ми помогна да определя в какво направление да се отправя оттук нататък.
Ако жената е в ситуация, когато няма възможност да се обърне към специалист (преди всичко поради финансови трудности), — може да опита да се справи в режим «помогни си сам».
Има издадени множество книги за търсенето на цел в живота, те могат да са полезни, защото кризата на средната възраст на първо място е свързана със загубата на целите. За мен идеална книга беше «Пътят на твореца» на Джулия Камерън /https://kibea.net/book/409/. Това е практически курс, разчетен на 12 седмици ежедневни занятия. Четете, изпълнявате упражненията, търсите себе си и стъпка по стъпка, намирате свой собствен път. Спомняте си себе си, своите желания и мечти, какви са били досега, как социалните норми и околните са ви натрапили нещо различно. Има курсове, основани на методиката на тази книга и предполагащи регулярни срещи в група. Понякога колективните занятия са по-ефективни.
Много полезна е и книгата на Барбара Шер «Моделирай мечтите си». https://www.orangecenter.bg/author/barbara-sher.html
Книгата «Никога не е късно» на Лоуел Шепърд също ще помогне да погледнем на живота си от друг ъгъл.
Освен четенето, много важни са и практическите занятия. Намерете в Интернет упражнението «Колело на баланса». То ще ви помогне да оцените състоянието на различните сфери на вашия живот и да изтъкнете тези, в които ситуацията е неустойчива. Определяйки слабите места, ще разберете с какво да започнете.
Ако вече сте на пътя на осъзнатия изход от кризата, ще са ви нужни помощници, поне в началото. Важно е да обясните на близките си, че е назряла потребност от промяна. Открито да ги помолите за помощ и поддръжка. Да, те няма да могат да ви помогнат да разберете себе си, но могат да станат надежден тил и да поемат временно част от вашите задължения.
Често с криза завършва прословутият безкраен «омагьосан ден», когато въобще не отделяте никакво време за себе си. Още от сутринта тичате нанякъде, работите, работите, работите. Вече основна задача ще бъде да отделяте време за себе си, да си осигурявате възможност да оставате насаме със себе си, да се питате: Харесва ли ми това или не? Искам ли го? Ако не искам това, то какво искам?
Много е важно да въвлечете близките в процеса на изход от кризата, защото може да възникне риск от отдалечаване. Често в своето търсене жената се изкачва на друго ниво, а съпругът остава на старото. Тя толкова силно се вглъбява в себе си, че забравя да се интересува какво се случва наоколо. Често се появява нов кръг за общуване и поддръжка и в един момент тя осъзнава, че съпругът и вече не присъства в нейния живот: нямат нито общи интереси, нито разговори, нито съвместно прекарано време, нито секс. За да избегнете това вземете близките си във вашето пътешествие. Разговаряйте, обяснявайте, бъдете честни и не се страхувайте да покажете слабост.
Първата кризисна година винаги е сложна, но след като сте започнали да търсите изход още след няколко седмици започва да се очертава маршрутът, по който трябва да се върви. Решение има винаги: можете да осиновите дете, да намерите друга работа, да преосмислите отношенията с мъжа си. Съществуват много възможности за промяна към по-добро, просто често не ги виждаме заради ограниченията, които сами си поставяме и които съществуват само във въображението ни.в
http://www.matrony.ru/poezd-dalshe-ne-idet-prosba-osvobodit-vagonyi/

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 11, 2017 15:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.