Космонавт разказва спомени в Харманли

Акценти

• Вестник „НОВИНИ“, # 13/422 от 1 – 7 април 2011

Свързани публикации

• Избират доставчик на храна за ученици 2 21.юли
• Цветна, мирна, усмихната и слънчева Европа е изложена в Харманли 1 30.апр.
• Харманлийски полицаи осуетиха опит за грабеж 4 10.мар.

Слънчев ден в Харманли,  петък 25 март. Вторият български космонавт Александър Александров, който през 1988 г. е летял 10 дни в околоземната орбита, гостува при нас. Четири следобед, Културният дом е напълнен с десетки харманлийци, които чакат космонавта да застане пред тях и да разкаже своята „космическа“ история.

Голямата сцена е приготвена с маса, трибуна с микрофон и столове. Знамената на България, Европейския съюз и община Харманли стоят вляво от нея. Зад трибуната,  има голямо платно и приготвено слайдшоу с надпис „За честта и славата на България, което чака да бъда пуснато. Космонавтът закъснява, и хората се ослушват и оглеждат за неговото пристигане.

-Много се извинявам, че закъсняхме, – започна речта си г-н Александров, 40 минути след уговорения час-но, за съжаление, жп прелеза не позволяваше да прелетим с ракетата толкова бързо, за да можем да дойдем навреме, но такива са времената, че има ли бариера трябва да спазваме правилника и да изчакаме.

На масата, до микрофона, на който Александров говореше сега, стоеше съпругата му Благовеста. Тя слушаше с интерес през цялото време.

Близо час и половина гостът разказваше на присъстващите за своята 10-годишна подготовка, която е включвала запазване на килограмите и след това разказа за процедурите, които са се извършвали преди и след влизането в космическия кораб ТМ-5.

-Нашата подготовка включваше обличане и събличане на скафандъра, а скафандъра се облича през корема, той трябва да се облече, да се херметизира и да затвориш шлема отпред-разказваше той, докато камери и фотоапарати запечатваха на лента неговите думи.

Описа подробности за преживяванията си около излитането, в самата ракета и през десетте дни летене около Земята, а през това време на голямото платно зад него се излъчваха архивни кадри от подготовката за полета и излитането, които бяга излъчвани тогава по Българската национална телевизия.

-..Трябва да ви кажа, че нашата планета е пуста, летиш с хиляди километри и просто няма жива душа. Летейки, видях, че само крайбрежна Америка са заселени, Европа от Париж към Черно море… Не знам защо правим тези войни, брат – брата убива, все за земи, а земя има много, трябва само да живеем в мир и разбирателство..

Присъстващите имаха възможност да задават въпроси към космонавта, като повечето бяха от децата в публиката. Едно момиче стана и го попита: Как изглеждаше земята от 400 км? Той се усмихна и отговори: „Красива, много крехка, само нощно време от светлините се разбираше къде живеят хора, виждаха се замърсените реки и морета. Гръмотевиците, които святкаха по време на буря бяха както красиви, така и зловещи и се питах, как ли се чувстват хората там долу…?“

След края на разказа му, Гергана Митева и с музиканти от Музикалната академия-Пловдив отправиха поздрав от народни песни към космонавта, а деца му рецитираха стихотворения, като „Аз съм българче“. Космонавтът и съпругата му получиха много цветя от организаторите и публиката.

Посещението му бе организирано от Военният клуб, с пълното съдействие на община Харманли.