„Коприна“ подпомага финансово производители на пашкули

Иван Чончев
От Иван Чончев август 4, 2019 10:08

„Коприна“ подпомага финансово производители на пашкули

СВИЛЕНГРАД | Иван Чончев | ivanchonchev@abv.bg

Част I – Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

Част II – „Коприна“ подпомага финансово производители на пашкули

Произвежданите в ра-йона пашкули с малки изключения са от бяла багдадска раса. Благоприятните условия по долината на Марица за отглеждане на черници и копринени буби способстват за добив на пашкули с изключително високо качество. Те са със снежнобял цвят, голяма лъскавина и блясък, с конец гладък и равен по цялата му дължина, притежават невероятна еластичност и якост и имат висок рандеман. Затова стоката от свиленградска околия се търси на пазара и получава по-добри цени в сравнение с други райони. По години производството е следното:

– 1923 г. – 210 150 кг;
– 1924 г. – 228 600 кг;
– 1925 г. – 278 550 кг;
– 1926 г. – 295 864 кг;
– 1927 г. – 309 891 кг;
– 1928 г. – 305 308 кг;
– 1929 г. – 312 849 кг;
– 1930 г. – 311 394 кг;
– 1931 г. – 263 143 кг;
– 1932 г. – 336 356 кг.

През последната година от този период в страната са произведени общо 1.3 млн. кг пашкули. Това означава, че близо 1/4 от националната продукция се пада на Свиленград. Според статистиката черничевите градини в околията достигат 16 000 дка. Бубарството дава препитание на около 10 000 души.

За пръв път кооперация „Коприна“ започва да събира стока от местните бубари през 1923 г. Понеже в Свиленград няма изградени складове и сушилни, пашкулите са изпратени в Харманли и са продадени от Българската земеделска банка заедно с партиди, събрани от други бубарски центрове. Изплащането на пашкулите става почти винаги в същата година, когато са прибрани от производителите.

Резултатът от продажбите през първото десетилетие показва, че за 1 кг кооперацията е платила средно 84.20 лв., а пазарните цени са в размер на 74.50 лв., т.е. тя дава близо 10 лв. отгоре. От цифри за общата продукция в периода става ясно, че на бубарите са платени 13,4 млн. лв. повече, отколкото ако същите пашкули биха били продадени на търговци.
Почти всички реколти приключват своевременно с успешни продажби, което дава възможност на кооперацията да укрепне и спечели нужното доверие. Водена от правилото, че силата на една стопанска организация е в нейната финансова мощ, управата се стреми към значително нарастване на ресурсите. Финансовата политика е формулирана така: „С колкото повече пари разполагаме, с толкова по-голям замах ще творим и тогава само ще можем да бъдем по-полезни на членовете си“. Собствените средства на сдружението се набират във формата на дялов капитал и разни фондове. Още през 1925 г. по предложение на управителния съвет общото събрание решава да взема задължително от всички депозанти на пашкули от околията по 10% върху стойността на стоката за дялов капитал и 2% за фондове, а за депозанти от други околии, ако те не желаят да станат членове, да се взема по 3% годишно. Благодарение на тези мерки в края на 10-годишния период кооперация „Коприна“ разполага с 6.1 млн. лв. дялов капитал и 2.3 млн. лв. фондове или всичко 8.4 млн. лв. собствени средства.
Добрите финансови показатели позволяват на кооперацията срещу депозирани пашкули да дава аванс на своите членове. Извън цената на продукцията „Коприна“ отпуща заеми при поръчителство на двама кооператори и с падеж изплащането на пашкулите от предстоящата реколта. Заеми се дават с цел да бъдат подпомогнати бубарите в работата им – за набавяне на необходимия инвентар, ремонт на бубарниците, закупуване на добитък или черничев лист. Въпреки че в околността има достатъчно черничеви градини, с пари на сдружението се засаждат традиционните високостеблени черници, а на отделни места и нискостеблени във формата на т.нар. черничеви лозя. През 1931г. в пашкулопроизводителната кооперация членуват 2387 души – над 50 пъти повече от записалите се при учредяването на дружеството.

Първоначално кооперацията няма помещение за канцелария и постоянни служители. Длъжността касиер изпълнява Александър Фурнаджиев, който е член на управителния съвет и директор на Българската земеделска банка.

За пръв път през 1924 г. в бюджета се предвиждат суми за наем на съвместно представителство с тютюневата кооперация „Тракия“ и за заплати на служебен персонал. Фурнаджиев е назначен за директор, а Христо Димитров става счетоводител. Касиерската дейност се възлага на чиновника Александър Георгиев. По същото време Михаил Катерински е нает за магазинер и книговодител. През 1926 г. двете кооперации се отделят една от друга, в резултат на което Александър Фурнаджиев и Александър Георгиев подават оставка. Управата на „Коприна“ назначава за директор дългогодишния прогимназиален учител Тодор Петков.

Продългава

Иван Чончев
От Иван Чончев август 4, 2019 10:08
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.