„Коприна“ анулира търг за италиански долапи

Иван Чончев
От Иван Чончев август 16, 2019 10:03

„Коприна“ анулира търг за  италиански долапи

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #31/160, 16 август – 5 септември 2019 г.

Свързани публикации

Историята на Свиленградската кооперация

I част – „Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

II част – „Коприна“подпомага финансово производителите на пашкули

III част Коприна анулира търг за италиански долапи

IV част Коприна излиза на търговската борса в Милано

V част Христо Дянков спасява кооперацията от фалит, но комунистите я одържавяват

Голямата депресия поставя въпроса какво да се направи за постигане на задоволителна цена на пашкулите, за да не се отчаят производителите и се откажат от отглеждането на буби. След обстойни проучвания управата на кооперация „Коприна” излиза със становище, че изходът от кризата e създаване на филатура – фабрика за естествена коприна. Ръководството на кооперацията смята, като затвори веригата с производство на копринени изделия, да получи по-добра цена за продукцията. Логиката е: добра цена за пашкулите ще има, ако им е осигурен пласмент. А сигурен пласмент на пашкулите може да се очаква чрез създаване на собствено копринено предприятие.

От своя страна общинският съвет намира, че „въпросът е от крупен характер“ и го внася за разглеждане на две поредни заседания с участието на специалисти от бранша. „По производство на пашкули Свиленград държи първенство. Ще бъде истинско престъпление, ако ние – съветниците в общината, представляваща най-големия бубарски център у нас, допуснем филатурата да се построи в Харманлий или другаде“, заявяват представители от мнозинството. Директорът на „Коприна“ – Тодор Петков, изтъква, че целта на кооперацията не се ограничава само с прибиране и продажба на пашкули, а се простира по-нататък – да инсталира линии за точене на копринените нишки. Същото мнение изразява дългогодишният председател на управителния съвет – Христо Дянков. Според него „за насърчаване на бубарството е необходимо да се стабилизират цените на пашкулите, а това може да стане чрез организиране на износа и строителство на филатура“.

На 3 април 1932 г. предложението за изграждане на копринена фабрика е поставено на редовно общо събрание. Управата иска мандат за ипотечен безлихвен заем в размер на 2.5 млн. лв. В отговор кооператорите заявяват, че одобряват инициативата, но препоръчват да не се бърза и въпросът е отложен. Междувременно Българската земеделска банка декларира готовност да подкрепи кооперацията за „едно толкова полезно дело“. Тя отпуска 2 млн. лв. през април 1933 г., с което е дадена зелена светлина на проекта.

За ръководител на бъдещата филатура е назначен Кирил Майсторски, а строителството на сградата е възложено на местния предприемач Васил Шомов. „Коприна“ обявява обществена поръчка за доставка на 48 басейна (долапи) и необходимото техническо оборудване с условие кандидатите да внесат предложенията си най-късно до 10 юни. В определения срок документи подават пет дружества: италианските компании „Giovanni Battaglia“ (Луино), „Societa Anonima C.E.R.M.I.“ (Бреша), „Aldo Parravicini Albavilla“ (Комо), „Giovanni Cigardi“ (Вила Албезе) и френската „J. Berthaud Fils“ (Лион).

Офертите са разгледани в Свиленград, но до избор на изпълнител не се достига. Управляващият директор Тодор Петков се обръща към Българската земеделска банка с молба за консултанти, които да дадат нужните осветления и упътвания. Без излишно забавяне банката изпраща Т. Душев – директор на Държавната опитна бубарска станция, във Враца. Той идва през август и в присъствието на членовете на управителния и контролния съвет дава своето компетентно мнение – да се предпочете фирмата „Giovanni Battaglia“. След неговото заминаване „Коприна“ получава предложения и от други италиански фирми извън конкурса.

По същото време българският консул в Рим д-р Христо Манов пре- дупреждава да не се бърза, защото заради световната икономическа криза много италиански компании са преустановили производство, а други се намират в тежко състояние. Всичко това заставя ръководството на свиленградското предприятие да бъде много внимателно и предпазливо. Управителният съвет командирова Кирил Майсторски в Италия с цел да проучи на място всички кандидати и да прецени кои от тях стават за филатурата. Не след дълго специалният пратеник на „Коприна“ докладва, че спечелилата търга фирма „Giovanni Battaglia“ е в ликвидация, а другите две фирми – „Aldo Parravicini Albavilla“ и „Giovanni Cigardi“, са обикновени работилници за медни части. Въз основа на получената информация ръководството на кооперацията взима решениe да отхвърли офертата на „Giovanni Bataglia“ и предлага на C.E.R.M.I. да изпълни поръчката, въпреки заявените от нея по-високи цени.

През юни 1934 г. „Коприна“ изнася първата партида от 10 000 кг пашкули в Италия, за да изплати на компенсационни начала коритата за филатурата. Те са доставени и пуснати да работят в началото на декември 1935 г. От Италия пристигат специалисти, които заедно с местни техници извършват пробни изпитания на басейните, парния котел и помощните съоръжения. Във фабриката се наемат близо 100 работнички. При постъпване на работа те получават по чифт копринени чорапи. Макар да виждат модерни машини за първи път, младите свиленградчанки успяват да усвоят тънкостите на свилоточенето. Първоначално за обучението на персонала отговаря италианецът Джовани Болдони, който е назначен за технически директор, и две италианки, специалистки в производството на естествена коприна. За машинист е назначен Илия Пюсюзев, за огняр – Михаил Марашев, а за негов помощник – Димитър Маргаритов.

В годишния отчет на „Коприна“ за 1935 г. е отбелязано, че в новото промишлено предприятие са вложени 2.8 млн. лв. – за строителство на филатурно помещение, техническо оборудване, 30-метров комин, анализи на водата и командиро-въчни до Италия и в България. През следващата 1936 г. във филатурата се инвестират допълнително 1.1 млн. лв. Отчита се, че след двегодишни усилия, труд и грижи най-после фабриката е пусната в пълно движение, като са взети всички нужни мерки за осигуряване на редовното и правилно функциониране на машините. Същата година са произведени 8 576 кг коприна, 3 674 кг фризон и 2 763 кг копринен дреб. Добрите резултати дават основание за пресукване на коприната да се закупят от Италия мулинажни машини със 144 вретена. Купуват се и два механични стана със сновило. Свиленград се превръща в сърце на българската копринена индустрия.
продължава

Иван Чончев
От Иван Чончев август 16, 2019 10:03
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.