Когато си играехме на прелъстителки

Жанета Дановска
От Жанета Дановска август 1, 2018 18:55

Когато си играехме на прелъстителки

Акценти

  • Целият живот на прелъстителката е подчинен на правила и строг контрол.
  • Ежедневна грижа за външността (не, съвсем не бе задължително да е скъпа, авторите на учебниците хуманно ни предлагаха огромно количество народни рецепти). После – репетиции на жестовете (онези, като на пантера, нали помните), погледи и царствена походка пред огледалото. Ежедневно.

Свързани публикации

Олга Зиненко | Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

В един прекрасен ден с моите приятелки решихме да се променим. Завинаги. Окончателно и безвъзвратно. Защото имахме проблеми в личен план. Нека си призная, аз просто нямах личен живот. Лена беше пред развод, Таня вече две години излизаше с един младеж, но предложение за брак нямаше и нямаше. Марина беше изос­тавена за трети път. Валентина… Даже вече не искам да си спомням. По темата: „Какво е личен живот?“ можехме да изнесем цял цикъл от лекции.

И така, по време на поредната ни среща, след като хубавичко се наплакахме, решихме, че трябва да пристъпим към кардинална промяна. Нямахме и капчица съмнение, че проблемът е у нас. Притаили дъх, гледахме холивудски филми за коварни красавици, които въртят мъжете на малкия си пръст. Лъскавите списания станаха настолното ни четиво. Изводът ни се струваше ясен – ние сме някакви такива неправилни, несъвременни, недостатъчно… фатални! Даже намерихме и кодовата дума „фатални“! Само трябва да станем такива и току-виж, всичко се оправило.

Тогава в книжарниците, впрочем, както и днес, беше пълно с четива от сорта: „Как да стана прелъстителка“, „Уроците на прелъстителката“, „Правилата на истинската прелъстителка“… Върху тези страници прелъстителката бе описана като идеал за жена, в която по равно са съчетани нежност, коварство, кокетс­тво, умение да се представи и здрав цинизъм.

Ако вярвахме на книгите, мъжете трябваше задължително да се влюбят в тях, а след това да не могат да ги забравят, защото са единствени и неповторими.

Самата прелъстителка винаги постига целта си – дали съпруг мечта или прекрасна кариера с фантастична заплата, няма значение.

Освен всичко друго, прелъстителката изглежда чудесно, независимо дали в 3 часа през нощта след купон, когато боледува или след 18-часов полет и денонощие без сън… Винаги е свежа, бодра, гримирана и фризирана. На лицето и играе лукава полуусмивка, в очите – огънчета, а от устата и излизат ту точна забележка, ту изящ­на шега, ту думи за поддръжка или, напротив, хаплив упрек. Нейните жес­тове са бавни, походката е като на царица, пластиката като на пантера преди скок. Как ли успява?

Веднага изкупихме всички тези пособия и с готовност да изпълним всичко там написано, се потопихме в чудния свят на прелъстителките.

Правило първо. Контрол, пластичност, флирт и… отново контрол

Така. Целият живот на прелъстителката е подчинен на правила и строг контрол. Ежедневна грижа за външността (не, съвсем не бе задължително да е скъпа, авторите на учебниците хуманно ни предлагаха огромно количество народни рецепти). После – репетиции на жестовете (онези, като на пантера, нали помните), погледи и царствена походка пред огледалото. Ежедневно. Дотогава, докато не ни стане втора природа.

Препоръчваха ни да работим върху гласа, за да постигнем кадифен тембър. Задължително трябваше да се отучим да говорим празни приказки и да говорим силно („Говорейки тихо, вие принуждавате събеседника да ви слуша без да се отвлича, така той през цялото време е ваш“).

За да се контролираме и да проверяваме дали усвояваме правилните навици, често се срещахме след работа в някое кафе и се държахме като прелъстителки. Говорехме тихо, плавно замятахме крак върху крак, демонстрирайки оголени китки (нашите гуру ни съветваха, че това тайно послание се чете от всички мъже и те лесно ще паднат в капана), стреляхме с погледи по околните и загадъчно се усмихвахме.

Веднъж, в резултат на такива упражнения към нас се залепи компания горещи кавказци, които категорично заявиха, че ще ни почерпят с вино, а след това ще отидем на вилата на Самуел да продължим до сутринта. Как избягахме без да превърнем всичко в „танц със саби“, даже не искам да си спомням.

Правило второ. Театърът започва от гардероба

Следващата точка беше изпипаният до последното копче гардероб – всички вещи трябва да подчертават дос­тойнствата и да скриват недостатъците. Идеалната униформа за прелъстителката е впитата пола-молив (висш пилотаж – с цепка), блузка с деколте, желателно полупрозрачна (или аналогична рокля), токчета („именно токчетата правят походката на жената пленителна и грациозна“) и… чорапи! В краен случай чорапогащи с ръб. „Опитайте веднъж да обуете чорапи и повече никога няма да ги събуете. Защото веднага ще се почувствате желана, страстна и привлекателна. А мъжете моментално ще разгадаят „вашите сигнали“ и ще ви носят на ръце“, – съветваше ни мъдрата книга.

Една от приятелките, впечатлена от щедрите обещания, обу чорапи със силикон на една от срещите си. Имала чувството, че всеки момент ще паднат. През цялото време ситнела като японка (перспективата да застане пред младежа със смъкнати на асфалта чорапи я ужасявала) и броила секундите до края на това унижение. Момчето решило, че нещо не е направило както трябва и бързо, бързо изчезнало.

Правило трето. Гаранции за семейно щастие

Посещавахме и тренинги „за женска енергия“, по съвет от книгата, разбира се. Преподавателката ни уверяваше, че най-важното, което трябва да узнаем от мъжа, когото сме харесали е датата и часа на раждане за да му се направи правилен и максимално точен хороскоп. За да не си губим времето, защото астрологичната съвместимост е гаранция за семейно щастие и въобще е най-важното в отношенията!

Тя самата твърдо вярваше в това и даже ни разказа за един свой поход в планината. Там се харесали с един мъж и тя веднага се обадила на приятелка да му направи хороскоп. Връзката не била съвсем бърза и отговорът пристигнал след няколко дни. През цялото време били заедно и чувствали, че се влюбват един в друг. Но отговорът прекъснал всичко това – пълна несъвместимост на хороскопите! Край.

Дълго след това си спомняла за него и сравнявала всички следващи с него. „Но няма как да излъжеш звездите, – направи извод нашата преподавателка. – Това не беше моят човек“. Впрочем, тя все още беше сама.

Правило четвърто. Изкуството на срещите

Още едно правило на прелъстителките – не се съгласявай на среща през уикенда, ако си получила предложението в сряда или в четвъртък. Графикът на прелъстителката е запълнен още до средата на седмицата. Ако в сряда все още имаш свободни дни, значи не си търсена, а това означава, че губиш своята привлекателност в очите на мъжете.

Така се случи, че младеж, който се харесваше на друга от нас работеше като медик и едновременно подготвяше дисертация. Сложен график. Звънеше й в четвъртък или още по-лошо – в петък. Той нямаше как по-рано да знае графика си. Но той не си и представяше, че си има работа с непопулярна прелъстителка! Получи отказ – един, два, три… Накрая си помисли, че просто не й харесва и престана да звъни. Моята приятелка не можа на си прости това още половин година.

„Срещата (особено първата!) с прелъстителка е едно от най-ярките събития в живота на мъжа. Тя не прилича на никоя друга и той пази в паметта си всеки миг от този прекрасен ден. В никакъв случай не ходете на баналните кафе и кино! Изведете го на нощна разходка, а когато дъждът премине, свалете си обувките и тичайте като малко момиченце“.

Друга моя приятелка така се затича през локвите, че пристигна право в белодробната болница. Почти месец не беше във „форма“, както, впрочем би била всяка една на нейно място. Но прелъстителката не е всяка! Мъжът не трябва да я вижда болна, бледа, кашляща, без грим и по пантофи. Затова тя забрани на младежа да я посещава и рядко му вдигаше телефона (все пак гласът и беше прегракнал и нямаше кадифения тембър на прелъстителката). Той реши, че тя не го харесва и прекрати ухажването и обажданията.

Правило пето. Светът на мъжете

Авторът на мъдрата книга твърдеше, че буквално всеки мъж, изпречил се на пътя на прелъстителката трябва да стане неин поклонник, та дори за минута – колега, таксиметров шофьор, лекар, водопроводчик, продавач на риба… Тя трябва да очарова всички. Първо, за да не губи форма, второ, да не й падне рейтингът, и трето, когато той види с какъв успех се ползва, ще започне да я цени още повече…

Може би и да се е получило при някоя и някъде. Но, видимо, при нас не се получи. Една от нас за пореден път беше изоставена след подобни очарователни заигравки с колега. На мен „флиртът с всички“ ми донесе няколко не особено приятни сюрприза – младежи, които дори не забелязвах, след моите „реверанси“ изведнъж решиха, че най-накрая са постигнали целта си… И още повече, решиха, че имат някакви права над мен и видите ли, вече готвим сватба. А когато им намекнах, че истината е друга, се обидиха и се опитаха да ми вгорчат живота, разпространявайки клюки и слухове по мой адрес.

Ето ви още три тезиса, които неизвестно защо много добре запомних.

„По-добре най-лошата на света, отколкото момиче глухарче“.

„Не ми целувайте нозете – не съм горделива… Сама ще ги изтрия с панталона ви…“.

„Не мога дълго да пазя верността, тя бързо се разваля“.

Тези „перли на мисълта“ и още няколко такива намерихме в отделна глава – „Изразите на прелъстителката“. Предлагаше ни се да ги използваме често, настройвайки се на нужния прелъстителски тон. В края на краищата тези фрази трябваше да станат част от нас, да се сраснат с нас и да се четат на лицето ни…

Е, тук вече не издържах. Жена, която си трие краката, независимо с какво и с кого, никога не ме е привличала. А надменното отношение към момичето глухарче и верността, като отживелица, винаги са ми приличали на зле прикрито лицемерие. Никога не съм срещала жени с щастлив брак, които дори на шега да казват: „Не мога да пазя верността“.

Започнахме също да забелязваме, че мъжете упорито се стремят към онзи бряг, където е „по-хубаво и по-спокойно“, независимо от уверенията на гурутата по прелъстяване. Нека обясня. Досега не съм срещала младеж или мъж, който да е твърдял, че иска да има до себе си вместо „вярна, грижлива, нежна, любяща жена“, „лекомислена, избухлива и хойкаща егоистка“. Нито веднъж не съм чула – „с нея ми е толкова добре, толкова спокойно и леко, но аз искам при другата, където ми е зле и неспокойно“.

Бавно, но сигурно нашият „прелъстителски експеримент“ започна да се проваля. Ние се стараехме да сме безупречни, с блестящи коси и грим, носехме обувки с високи токчета и поли-моливи… Но личният ни живот не вървеше. Нак­рая ни писна от това напрежение и отново се превърнахме в обикновени момичета, мечтаещи за семеен уют.

„Навярно все още не сме срещнали своите мъже…“ – възкликнахме почти в хор.

Някак си точно тогава започнаха промените при всяка една от нас. Тази, която отдавна живееше с приятеля си, получи така чаканото предложение. Тази, която беше пред развод, прекара втори меден месец. Трета се избави от зависимостта си от женения мъж и обърна внимание на стар обожател. А аз? Аз преди Рождество се запознах с младеж като мен, който стана мой съпруг.

Знаете ли, нито веднъж за последните осем години не си спомних за фокусите на прелъстителките.

Публикувано в бр. 2/2016 г. на списание „Свет:

Източник: http://www.matrony.ru/kak-myi-s-podrugami-stervami-byili/

Жанета Дановска
От Жанета Дановска август 1, 2018 18:55
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама