Кавакли след обявяването му за околийски център

Сакар нюз
От Сакар нюз април 8, 2007 19:09

Кавакли след обявяването му за околийски център

Акценти

  • Откъс от подготвената за печат книга на Веселин Кълвачев ,,История и природа на Тополовградския край”

Свързани публикации

Още преди освобождението Кавакли (Тополовград) е било голямо селище, оформено като значителен търговски, занаятчийски и земеделски център на голям район. След обявяването му за околийски център започнали да се изграждат и административните учреждения, необходими за нормалното функциониране на околията и живота в нея. На 1.VIII.1880 г. била открита пощенска станция, като районът се обслужвал от двама междуселски пощальони, един началник и един чиновник. Телеграфна и телефонна линии били открити през следващата 1881 г. Съдилище в Кавакли било създадено и заработило от 1.II.1880 г. То било от втори разряд със съдия – Матей Хаджипетров, секретар – Атанас Важаров, писар – Желязко Стоянов и разсилен, с адвокати на свободна практика.
През 1879 г. във всички околийски центрове и селища с население над 4000 жители се назначавал полицейски комисар, който е бил помощник на околийския началник по подържането на обществения ред. В граничните райони той се съблюдавал и от жандармерията, която била разположена по границата и в околийския център. При с. Татаркьой (Радовец) е функционирала петокласна митница наречена „Актарма“. Командният пункт бил до самото село, в така наречената „Държавна нива“, която е обслужвала пътя от Ямбол за Одрин.
През 1882 г. в околията е имало 28 български училища, в които се учели 896 момчета и 140 момичета. Тези 1036 ученика са били обучавани от 32 учителя и 3 учителки. В околията е имало и 11 гръцки училища, в които се учили 678 момчета и 7 момичета, обучавани от 19 учители. За здравеопазването на населението в околията се е грижил околийскит лекар. През 1882 г. в Кавакли (Тополовград) е бил създаден клон на благотворителното дружество „Св. Пантелеймон“, което е имало за главна цел да подпомага санитарния персонал, като лекари, милосърдни сестри, фелдшери и баби-акушерки.
Кавакли е имал градски облик и функции още преди освобождението, но официално се споменавал като град в началото на 80-те години на ХIХ век. През 1882 г. има дописка във вестник „Съветник“ от 23-24.V., в която се съобщава за празнуването на деня на „Св. Св. Кирил и Методий“ от българските чиновници в град Кавакли. В същия вестник в бр. 56 от 19.ХII.1882 г. е поместена дописка, в която се разказва за посещението на областния управител на Източна Румелия – княз Александър Богориди, в Кавакли след получаването му на ордена „Османие“. За посрещането му в град Кавакли пише: „… Градът бил осветен като ден с безброй разноцветни фенери. Имало и много триумфални врати с поздравителни надписи. Осветлението било изрядно и представлявало пленителна картина.” Градът е бил управляван от градски кмет и от градски съвет от 9 до 11 души, които били избирани за срок от три години. Разделен е бил на махали. Българската махала се е наричала „Булгария“, другите две са били ,,Беширска“ и ,,Горната махала“. В последствие българската махала е била кръстена „Агиос Георгиос“ (Св. Георги).

***
През есента на 1885 г. за първи околийски началник – българин бил назначен Желязко Петров, до 30.05.1886г. След него от 30.05.1886 г. до 28.02.1890 г. за околийски началник бил назначен Станко поп Атанасов Разбойников. Родът му бил от хайдушко коляно. От техния род бил известният в Сакар планина Стратия войвода. Баща му бил борец срещу гръкоманството в Мустафа паша (Свиленград).
Станко Разбойников бил роден през 1846 г. в Мустафа паша (Свиленград). Учил в родния си град и още на 16 г. станал учител в града при главния учител Христо поп Марков. През есента на 1867 г. напуснал учителската професия и с разрешение на турското правителство отишъл да учи в Одрин в „Мактеби – Идадие“ (медицински колеж). Там той усвоил добре основите на тогавашната медицинска наука, а така също турски, арабски и френски език. През 1869 г. като отличник на випуска бил изпратен да продължи образованието си във висшия военно-медицински лицей в Цариград. През 1871 г. Станко поп Атанасов завършил образованието си и се завърнал в Мустафа паша (Свиленград). Там той се свързал с Димитър Бояджиев, Димитър Новаков и с учителя Стоян поп Марков, четиримата изготвили план за безопасното идване на Васил Левски в Мустафа паша (Свиленград). През август 1871 г. Апостола преминал през Хасково и през селата Главан, Минечево (Орлов дол), Гердеме (Хлябово) и пристигнал в Мустафа паша (Свиленград). В къщата на Димитър Бояджиев той основал таен революционен комитет от 25 души, сред които бил и Станко поп Атанасов, когото избрали за председател .

Станко поп Атанасов се занимавал активно и с литература, като самият той пишел, а владеенето му на френски език му позволявало да прави и преводи. Основно се занимавал с превода на „Вилхелм Тел“ и „Разбойници“ на Шилер. Преводът на последния и хайдушкото му коляно (за официалната османска власт хайдутите били „разбойници“) му донесли и новото му фамилно име Разбойников.
В началото на 1875 г. Станко Разбойников е бил наклеветен пред турската власт в Мустафа паша, бил арестуван и изпратен под стража в Одрин. Успял да избяга и се укривал от турците до избухването на Руско-турската война през 1877-1878 г. По време на войната организирал чета, с която пазил местното население от своеволията на башибозука. Руското главно командване високо оценило тази негова дейност по време на войната и той бил награден лично от Данаил Николаев.
През 1886 г. Станко Разбойников бил назначен за административен (околийски) управител на Кавакли (Тополовград). Почива през 1890 г., погребан бил с големи почести, така, както заслужава всеки достоен син на България.
продължава.

продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз април 8, 2007 19:09
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.