Карина Русева: „Ние изграждаме елитни спортисти, които се превръщат в успели хора“

Милена Митева
От Милена Митева юли 27, 2020 11:00

Карина Русева: „Ние изграждаме елитни  спортисти, които се  превръщат в успели хора“

Карина Николаева Русева е родена на 3 септември 1991 г. в Пазарджик. От раждането си до 13-годишна възраст е живяла в Харманли. Завършила е НСА, специалност “Треньор по лека атлетика”.
Родителите ѝ са бивши спортисти – Николай Николов е републикански шампион по борба и Мария Николова – вицеевропейска шампионка на състезанието по щанги за жени в Сан Марино /Италия/ през 1988 г.
Карина е с високи спортни постижения. Два пъти републиканка шампионка на диск при 14-годишните, 6 пъти златна медалиска при младшата възраст, 6 пъти златна медалистка при старшата възраст, 5 пъти републиканска шампионка при жените.
Поставя национален рекорд на турнир „Цветанка Христова“ по мятане на диск с 46,20 метра, бронзова медалистка е на Балканиадата в Черна Гора.
За осем години има 73 медала – златни, бронзови и сребърни, в мятане на диск и тласкане на гюлле от републикански състезания и турнири и от Балканиади.

Към настоящ момент Карина Русева е възпитател към Спортното училище “Васил Левски” – Пловдив, и кондиционен треньор.

Карина, как и кога започнахте да се занимавате със спорт?
Както Ви споделих, моите родители са спортисти, но никога не са ме карали да тренирам. Те искаха сама да избера своя път в живота, но явно моят път е бил точно този като спортист. Като се връщам назад във времето, разбирам, че всичко е дошло точно в правилния момент от моя живот.
Учих в ОУ „Иван Вазов“ – Харманли, добро училище с невероятни учители, които ми дадоха добра основа за по-нагоре. Бях много добра в народната топка, правиха ни състезания и винаги печелихме, явно от там е започнал да расте моят хъс за победа и лидерство. Откри ме Иван Еджиев, многоуважаван треньор по лека атлетика. Започнах да ходя на стадиона и още на втория месец ме заведоха на регионално състезание по лека атлетика на дисциплината “Тласкане на гюлле”. Там станах втора, а на Републиканското първенство бях 9-та, състезавах се с 3 години по-големи от мен. Много ми хареса да се състезавам с други деца и най-вече да побеждавам и така започна моята спортна кариера.

Как се разви кариерата Ви?
В края на 6-и клас родителите ми видяха, че се развивам добре и ми предложиха да кандидатствам в спортното училище в Пловдив. Така и стана, кандидатствах и ме приеха лека атлетика с дисциплина “Хвърляния” в отбора на Тодорка Тодорова – майстор на спорта по хвърляне на копие.
Още от първата година в спортното училище аз станах републиканска шампионка в мятането на диск и втора при тласкането на гюлле. Заради тези постижения имах правото да участвам при по-големите момичета и така от 14 годишна аз хвърлях с 15, 16 и 17-годишните. При тях се класирах 6-а на диск от общо 31 участници. В следващите години моята водеща дисциплина беше мятането на диск, отново бях златна медалистка и в края не сезона бях поканена от кмета на град Пловдив – Иван Чомаков, в хотел „Тримонциум“ за връчване на спортна награда под наслов “Млади дарования на град Пловдив, където бяхме наградени 30 спортисти от 22 дисциплини. Бяхме много горди с моята треньорка.
Поради успехите имах честта и удоволствието две години да тренирам в град Казанлък при великата спортистка, вицеолимпийската шампионка на диск – Цветанка Христова, с национален рекорд 73,22 м, както и при нейния треньор – Петър Рахманлиев. Докоснах се до казанлъшката школа, научих много технически елементи и тактически действия. Треньорката ми Тодорка Тодорова беше непрестанно до мен и ме подкрепяше във всяко мое начинание.
Освен републиканска шампионка на България, станах и вицебалканска на състезание в Черна Гора. Завърших спортното училище с диплома много добър – 5,03, и бях национална шампионка в мятането на диск.
От 2010 г. учих и тренирах в Национална спортна академия „Васил Левски“ при треньор Румяна Карапетрова – национална шампионка на България по хвърляне на копие, шеста на Европейското първенство през 2006 г. с 61,78 м. Моят втори треньор бе проф. Стефан Стойков – рекордьор със стария модел копие 86,24. Благодарение на тях двамата аз усъвършенствах техниката си и мога да твърдя, че имам една от най-добрите техники в България в мятането на диск.
През 2012 г. направих рекорд на турнир „Цветанка Христова“ с резултата 46,20 м.
За мен спортната кариера свърши 2015 г. поради много обстоятелства, но любовта към спорта остана. Затова се насочих към друга страница от моят живот – треньорството. Две години бях треньор към стария си клуб „Тракия 96“- Пловдив, помагах и на тре-ньорката ми Тодорка Тодорова с децата в младша и старша възраст. Обичам да общувам с деца, да им помагам и възпитавам, затова подадох документи и вече 4 години работя като възпитател в Спортно училище „Васил Левски“. Това беше мечта на моя баща, да работя в спортното училище и да бъда треньор.

Как успявате да запалите ентусиазма, който притежавате Вие, у деца, които не се занимават със спорт?
Благодарение на учителите по физическо възпитание децата имат елементарна спортна култура, тънкостта е да запаля техния интерес за победа. Започвам да им задавам въпроси, за да видя какво харесват и какво ги влече, така се докосвам до тях и те вече не ме възприемат като възрастен, а като някой техен приятел. След това им предлагам да направят няколко игрички, за да се запалят по сходни упражнения от дадения спорт, така и аз отсявам децата с изявени спортни таланти. Ако детето иска да побеждава, има хъс, има талант, то тогава то е родено, за да стане спортист.

На какво учите Вашите възпитаници? Какви са промените, които виждате в тях, след като работите през годините? Как ги мотивирате?
Всяка година децата израстват и се променят, накрая те берат плодовете на своят труд. Ние стоим отстрани и се радваме на труда си, който постигаме заедно. Децата се учат от нас, както и ние от тях. Това е един двустранен процес. Показваме им цялото сърце на спорта и те го заобикват, след това започваме да градим заедно, те стават целеустремени и имат жажда за успех и за покоряване на върхове.
Спортът е факторът, който носи успех!

Колко от тях са се отклонили от пътя на спорта?
Ние изграждаме елитни спортисти, те се превръщат в успели хора в живота. Всеки рано или късно се отклонява от великия път на спорта и се превръща от велик спортист във велик човек.

Твоят съпруг е треньор по борба. Случвало ли се е да обменяте опит, изправяйки се един срещу друг?
Да, моят съпруг Емил Русев е треньор по борба в Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив. Учихме и тренирахме заедно в Националната спортна академия в София.
За мен има два вида треньори: тези, които учат цял живот как да бъдат треньори, и такива, които са родени да бъдат тре-ньори. Той е от втория тип, на него му се отдава да разговаря с децата, те просто се влюбват в него, искат да са непрестанно с него и да тренират. Имаме спортна традиция – в неделите водим децата сладолед през лятото, а през зимата ни гостуват вкъщи и гледаме клипчета на знаменитите спортисти по борба и техните хватки.
Ние сме семейство спортисти, естествено е да обменяме опит, понякога съпругът ми се съветва с баща ми относно дадена хватка, даже и с неговия треньор – Огнян Сидеров. Непре-къснато черпи опит и знания. В края на месец декември беше на лагер с националите на връх Белмекен с едно от момичетата си, което стана 2-ра на Републиканското първенство в България при жените в категория 57 кг, а тренира едва от 2 години професионално. Там той се срещна с легендата в борбата Симеон Щерев, направиха съвместно няколко тренировки, след един месец съпругът ми заедно с това момиче – Анна Махарадзе, отпътуваха за Грузия и тя стана републиканска шампионка, макар че конкуренцията беше много голяма.
Преди 3 години откри двама близнаци на по 15 години, за които всички казваха, че са закъснели за спорта и няма да имат високи резултати. Е, той опроверга всички. Единият – Ивайло Тисов, е многократен републикански шампион, бронзов медалист от Балканско първенство и 8-и на Световно първенство за кадети в София. Другият – Виктор Тисов, е републикански шампион на България.
Таланти се раждат, но добрият треньор ги развива и ги прави професионалисти.

Смятате ли, че нежният пол се представя по-слабо на тепиха?
Разбира се, че не. За пример да погледнем знаменитата Станка Златева – два пъти втора на Олимпиадата през Пекин – 2008 и Лондон – 2012, 5 пъти световна шампионка, 7 пъти европейска шампионка. Също така Елица Янкова – бронзова медалистка от Олимпиадата в Рио де Жанейро – 2016.
Да не забравя и младите надежди в борбата, които се готвят за Олимпиадата в Токио – 2021 – Тайбе Юсеин, Миглена Селишка, Мими Христова, Биляна Дудова.

Какви са предимствата и недостатъците за жените, които практикуват този спорт?
В спорта всичко е предимство, не мисля, че има недостатъци. Това е спорт, който изгражда силни характери при по-нежния пол.

Какво ги амбицира? Различават ли се от тези на мъжете?
Борбата е начин на живот. Всеки човек се бори и преживява някакви трудности и предизвикателства. Амбицията е една и съща и при мъжете, и жените – всеки търси реализация в големия спорт.

Има ли в страната спортист с потенциал, който да достигне или надмине постиженията на Станка Златева?
Тя е направила пътека и всички, които желаят, могат да минат през нея, дори да я надградят.

Какво мислите за развитието на леката атлетика в България?
Леката атлетика е царицата на всички спортове! Тя е една от най-древните и успели спортове в България, това може да се види от броя медали и постижения. Все още държим и рекорда на великата скачачка на висок скок – Стефка Костадинова – 209 см. Има много потенциални медалисти от младото поколение, които тепърва ще прославят България.

Има ли интерес към спорта младото поколение? Какво ще посъветвате тези, които не се занимават със спортни дейности?
Интересът трябва да се прояви от родителите и да се насочи към децата, да им се обясни какво е това “спорт“.
Бих ги посъветвала, да спортуват 1 – 2 пъти седмично, защото спортът на първо място е удоволствие, спортът е здраве, чрез него развиваме добро и хармонично тяло.

Коя е причината според Вас Специализираното спортно училище “Васил Левски“ в Пловдив да става все по-популярно?
Държавното Специализирано спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив винаги е било популярно. Това е училище с огромна история. От него са излезли знаменити спортисти и треньори – Стефка Костадинова, Милен Добрев, Йордан Йовчев, Николай Бухалов, Ваня Гешева, Асен Златев, Цветана Пиронкова и др.
От няколко години от спортното училище се излиза с професия „Помощник-треньор“, която е първата стъпка за треньорската кариера на този, който иска да продължи в тази насока.
Спортно училище „Васил Левски“ разполага с много добра материална база, осигуряваща необходимите условия за учение, спорт и отдих. От две години вече се създаде и използва “Зелена класна стая”.
Нашето мото е „Чрез спорт към успех“. Училището ни изражда елитни спортисти, успели хора в живота.
Спортното училище участва в много национални и европейски програми и проекти като „Подкрепа за успех“ , „Заедно в час“ , „Еразъм +“. Също така има проект „Олимпийско звено“ за изявени спортисти.
Провеждат се републикански състезания за младежки противопожарни отряди „Млад огнеборец“. Първото място тази година бе завоювано от учениците на нашето спортно училище.

Защо бихте го препоръчали?
Спортно училище „Васил Левски“ се състои от няколко колектива – ръководство, треньори, учители, възпитатели и помощен персонал. Всички ние сме един добър екип, който изгражда и развива качествата на учениците.
Нашето училище е идеалът за професионален спорт и реализация в бъдеще. 70% от учениците продължават своето обучение във висши учебни заведения, а някои от тях биват избрани да учат и тренират извън България.

Милена Митева
От Милена Митева юли 27, 2020 11:00
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.