Камен Бакърджиев: „Обичам цветята и красивото още от дете“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 30, 2020 15:28

Камен Бакърджиев: „Обичам  цветята и красивото  още от дете“

Акценти

  • Регионален вестник, # 25/909 година XVII, 26 юни - 2 юли 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Камен Петков Бакърджиев от с. Орешник, община Тополовград, е на 33 години. Навърши ги на 23 юни. Основното си обра-зование е завършил в родното си село, средното в СУ „Д-р П. Берон“ – Тополовград, а висшето в ЛТУ – гр. София – специалност „Ландшафтна архитектура“ , магистърска степен. Завръща се в Орешник преди три години и се заема с производството на цветя в семейната градина. Освен всичко друго, той е запален планинар, турист и природозащитник и много обича Сакар планина и нейните красоти, история и природа.

Камене, от къде дойде тази страст у теб и тази голяма любов към цветята? Как любовта и хобито ти се превърнаха в професия?
Страстта, хобито и любовта? Да, цветята за мен са всичко това. Още от малък, от дете, все се въртях около баба Кана – да е жива и здрава, помагах ѝ да засажда и гледа различни цветя.
Занимавах се с тях, изучавах ги, радвах им се. Може би и това ми помогна да се ориентирам и да избера подходяща професия, свързана с тях. Приеха ме в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София, където придобих магистърска степен „Ландшафтен архитект“ през 2011 г. Така че наистина хобито ми стана професия.
Друга моя страст е планинарството и туризма. Много обичам Сакар планина и всяко свободно време прекарвам, ходейки по различни маршрути там. Има много какво да се види из нея и затова съм запалил по Сакара много мои приятели от времето прекарано в София. Нашата малка планина е прекрасна.

Преди да се завърнеш в Орешник къде и какво работеше, как се развиваше като специалист и защо надделя желанието ти да реализираш всичко научено и видяно в родното си село?
Започнах работа на позиция „Технолог цветопроизводство“ в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен на длъжност мениджър. Става дума за вече бившата „Озеленяване$ ЕАД. Това стана по препоръка на преподавателката ми по цветарство от университета. И вече на основа на натрупаните опит и контактиq разработихме с приятел малките оранжерии в парка “Врана”. В последствие потърсих промяна, като исках да видя как стоят нещата на пазара и започнах работа като продавач-консултант в сектор „Градина“ на голяма верига хипермаркети. Исках да разбера какво е партньорство и какво конкуренция в този бизнес. Когато реших, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си, взех и друго много важно решение. Да се завърна на село и да докажа на себе си и на другите млади хора, че може да се работи и тук, да се развива бизнес и да се живее не лошо. Когато знаеш какво и как да го правиш. А и смятам, че камъкът – в случая Камен – ът, си тежи най-добре на мястото.
Доказана истина от живота е, че семейството е единственото, което бе-зусловно те подкрепя и това бе още една причина да се завърна в родното си село Орешник след 12-годишно пребиваване в София. С малко спестени средства, които имах, си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам. Така започна бизнесът ми в родното място и се роди градинският център “Цветята на Камен“.

А как точно започна на „гола поляна“ или в случая в градината на баба и мама? Как ти помогна и помага семейството ти? Какви точно цветя отглеждаш и какви семена използваш? Как ги продаваш, имаш ли достатъчно клиенти?
Първата оранжерия, или по-скоро оранжерийка, направих, след като се върнах и бе 84 кв. метра. Сега вече оранжерийките са две. Съобразно развитието и успеха на бизнеса ми, намеренията ми са да се развивам стъпка по стъпка.
Отглеждам много и разнообразни цветни видове. Една част са едногодишни, друга – многогодишни. Общо са 65 вида от над 200 сорта, с много цветови вариации, които са основно градински и балконски цветя. Ще спомена някои от тях: теменужка, петуния, тагетес, кученце, карамфил, далия, циния. Имам и някои нетипични и рядко намиращи се на пазара видове, като гаура, немезия, агастаче, декоративен тютюн, ехинацея и т.н.
Семената, които използвам в своето производство, са професионални. Поръчвам ги от фирми от Англия, които се занимават със селекция. Продукцията реализирам основно чрез онлайн-продажби и през социалните мрежи. Цветята са основната ми дейност, но предлагам услуги, като озеленяване, проектиране на цветни композиции, изграждане и поддържане на тревни площи – общо взето цялостни решения в цветарството и декоративното градинарство.
На този етап в бизнеса ми помагат родителите. Майка ми е редовно с мен в оранжериите, а баща ми се занимава, така да се каже, с логистиката – транспорт, експедиция, необходимите материали и средства и т.н. Към настоящия момент имам малко над 600 клиенти, и то постоянни, от различни краища на страната. Ако бизнесът ми продължи да се развива успешно, вероятно ще наема и външни хора.

Много програми, европейски и национални, има, но основно е тази за развитието на селските райони. Кандидатствал ли си по някоя от тях?
Не, на този етап не съм кандидатствал за подпомагане специално по Програмата за развитие на селските райони. Причината е по-скоро техническа, тъй като оранжерията ми не отговаря на изискването площта да е минимум декар, а моята е по-малко. Надявам се след време, когато разрасна градинския си център и отговарям на съответните изисквания, да кандидатствам по някоя от мерките.
Наскоро, в началото на годината, спечелих награда от 5 000 лв. в третото издание на Академия за местни предприемачи към Фондация BCause, която подпомага иновативни проекти на млади хора. Това бе добре дошла награда, а средствата ще инвестирам за разширяване на базата и подобряване на условията в нея. С намерения съм да изградя още една малка оранжерия, отоплителна система и да разширя асортимента, за да достигне до още повече клиенти и да ги зарадвам с нови видове цветя.

Сега един малко по-друг въпрос. Ти си завършил тук в село основното си образование. За жалост училището бе закрито преди три години. Как ти гледаш на това, на този факт, тъй като това неминуемо води до още по-голяма обезлюдяване на населеното място?
Закриването на училището бе много тъжен и болезнен факт за мен, най-малко, защото съм учил в него. Тогава бяхме доста деца и това не беше толкова отдавна. Сега младите хора в село са малко, няма работа за тях и всички се стремят към по-големия град. Много се преселват в Тополовград, който е само на 3 км от Орешник и изоставят къщите си тук, в село.
Липсата на работа е донякъде оправдание за тези хора да избягат от селския начин на живот. А обезлюдяването на селата е на практика рухване на основата на пирамидата, наречена България. Без тази основа, натъпкани в 4-5 големи града в страната по апартаментите, перспективата за родината ни не е никак добра според мен. Много е неприятен този факт и определено закриването на училищата в България е нещото, което изобщо не бива да се случва. Дори и пет деца да са останали в едно населено място, училище трябва да има, защото училището държи селото. Няма ли училище, отива си селото.

Камене, ти беше кандидат за общински съветник от листата на БСП в община Тополовград. Мислиш ли, че вече е съвсем крайно време младите, образовани, доказани и можещи хора да вземат нещата в свои ръце и да се смени тази прогнила система, дотегнала на голямата част от българите?
Според мен опитът и знанията на по-възрастните не са за пренебрегване и е добре дошъл, когато излъчва позитивни сигнали. Но наистина и всяко нещо с времето си, а смятам, че то е дошло – младите хора да се заемат съвсем сериозно, а не клиентелистки с политика. Виждаме, че нещата в политиката и живота се променят крайно динамично, а така наречените „стари муцуни“ в политиката не могат да се адаптират адекватно към тази цялата динамика и си действат на принципа „едно си баба знае, едно си бае“.
А животът върви бурно напред. В тази връзка сигурно и ще ме запиташ, защо избрах точно БСП. Ще кажа следното: предложението дойде от БСП. Аз го приех, защото от организацията в Тополовград представиха пред мен и излязоха пред обществото с много адекватна програма за развитието на общината.
Освен това по време преди и през кампанията там се срещнах с хора, с които можех абсолютно адекватно да комуникирам, споделям идеи, виждания и намерения и да разговаряме човешки. За разлика от други, така наречени, политически сили.
Споделяхме и споделяме и сега с хората от кампанията общи идеи и възгледи за развитието на общината, за развитието на селските ра-йони, за икономиката на общината, за опазване на природата, за Сакар планина, за сметищата и др. Въобще всичко, което бе заложено в Програмата на ОбС на БСП, съвпадаше с моите виждания и затова приех предложението и предизвикателството да се включа в тяхната листа. Засега не стана, не се стигна до мен, но бъдещето предстои.

Да се върнем след отклонението пак към цветята. Каква перспектива виждаш в това, с което се занимаваш – цветарството? Какво би посъветвал младите хора, които искат да се занимават със свой бизнес – какъвто и да е той?
Голяма част от хората имат необходимост да им е красиво и свежо в ежедневието. Навсякъде. Било то на двора, в дома, на балкона или в офиса, или докато се разхождат из парковете в населените места.
Цветята винаги са били търсени и ще се търсят – те са нещо като храната, само че не за стомаха, а по-скоро за душата и очите на човек. Макар и трудно, но мисля, че цветарството е бизнес, който може да издържа едно семейство. Вярно е, че става с много труд и усилия, но щом е правилно планирано, проектирано и ръководено, цветарството има голяма перспектива за развитие в България. Аз обичам цветята и красотата, красивото, което дават. Винаги се отнасям с любов и уважение към тях и те винаги ми се отблагодаряват.
Връзката човек – растение, макар и невидима, е със съществено значение и за едните, и за другите. То рефлектира върху настроението на хората и върху вида, цъфтежа и развитие на цветето. Тези, които искат да се занимават с цветарство, трябва да знаят следното: Не се колебайте, щом сте решили, действайте смело и отделяйте голямо внимание на растенията, които отглеждате, както и на клиентите си, никога не залагайте само на печалбата. Ако трябва, произвеждайте малко на брой, но качествени растения. Защото цветята не са само работа, преди всичко те са любов!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 30, 2020 15:28
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.