Камелия Кочева: „Девалвацията на ценности замени ученолюбието с безотговорност “

Милена Митева
От Милена Митева ноември 15, 2016 08:46

Камелия Кочева: „Девалвацията на ценности замени ученолюбието с безотговорност “

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 25/ 11-17 ноември 2016 година

Свързани публикации

Камелия Апостолова Георгиева. За учениците си – бивши и настоящи, и за значителна част от харманлийската общественост е госпожа Кочева. За приятелите е просто Камелия. Името й буди най-малко две асоциации, свързани с нейната житейска реализация през годините – преподавател по български език и литература и водеща на сватбени тържества и на значими за Харманли събития.

Преди дни отбелязахте юбилеен рожден ден. Споделете как се чувства жената на 60 ?

Не бих била откровена, ако цитирам широко популярния израз: ,,Всяка възраст има своето очарование“. Няма да използвам като предизвикателство към родените по-късно и стихове на Маргарита Петкова от стихотворението ѝ ,,Жената на 60’’, за да прикрия примирението си с неизбежния отпечатък върху 60-годишните жени на неумолимо изтичащото време. Още по-малко бих се позовала на суперлативи като ,,прекрасно’’,,идеално’’ ,,супер”… Изпитвам противоречиви чувства. Благодарна съм на Бог за благословението да дочакам тази юбилейна годишнина в сравнително добро здраве и да сбъдвам мечтите си с харесвана от мен работа и в обкръжението на обичани, стойностни хора. Но… ми е и малко тъжно, защото предстои да започна друг, твърде различен от досегашните период от живота си, който не искам да назовавам с общоприетата дума. Доминиращи безспорно са позитивните ми оптимистични чувства, защото съм щастлива със здрави и успешни син, снаха и внук, богата – с благодарността на признателните си ученици, с уважението на колегите и съгражданите си, които ценят силата на словото, и то на правилното, съдържателно и емоционално въздействащо слово, с каквото имам претенциите, че си служа като оснoвен инструмент в работата.

Каква трябва да е тя?
Жената на 60 трябва да е позитивна, блага, със самочувствието на доказал себе си професионалист, с уважение към женската си същност, разбирана не само като добре поддържана визия, а и като нежност, обич, добронамереност и топлота в отношението към другите, с умело намерен баланс между отдадеността си на децата и внуците и егоизма, изразяващ се в грижа за себе си – за здравето и за пълноценния духовен живот, споделяни с приятели вълнуващи преживявания, пътувания, мечти…

Смятате ли, че това сте Вие?
В значителна степен –ДА. Неуморно работя, не спирам да мечтая, да пътувам, да обичам, да се грижа за себе си, да живея в съответствие с изискванията на динамично променящия се свят, да помагам с каквото мога на всекиго, потърсил помощта ми …

Как започва денят Ви?
Със задължителна 25-30-минутна гимнастика на фона на харесвана от мен музика, душ, чаша топла вода с мед и лимон, плод, кафе и сутрешен блок по ,,Нова телевизия’’

Какво обичате?
Работата си, пътуванията, чистоплътността и красотата във всичките им проявления.

А какво мразите?
Бездействието, сервилниченето, лицемерието, неестественото, превзето поведение, злоупотребата с власт, неприемането на чуждата различност, работата с документи, чието изобилие и перфектно попълване твърде често прикрива нищоправене.

Без какво не можете?
Без работа, без мечти и…без колелото си.

Какво обичате да правите вечер?
Чета, свършвам несвършена през деня работа, гледам предпочитани телевизионни предавания, филми, разговарям със семейството на сина си, излизам с приятели.

Как минават уикендите Ви, отпуската Ви?
През последните години уикендите ми са повече работни, отколкото релаксиращи. Трудно успявам да откажа да помагам на ученици, загрижени за своето интелектуално развитие и отговорни за успешното си бъдеще. Все още се намират и младоженци, които избират точно аз да се грижа за настроението на гостите им по време на сватбено тържество. Всеки свободен час прекарвам сред природата – обичам да посещавам интересни природни, исторически и културни забележителности.
С нетърпение очаквам всяка отпуска, защото задължително сменям напрегнатите работни делници с любими занимания. Пътувам у нас и по света – с внука си Велислав или снаха си Лидия, с колеги и приятели. Посещавам спа курорти и санаториуми, защото с напредването на възрастта нарастват и грижите за здравето, за да може тялото ни да продължи да бъде здрава, не толкова красива, но услужлива обвивка на много по-трудно остаряващата от него наша душа.

Споделете кое е нещото, за което не спирате да мислите всеки ден?
За своето и на децата си достойно бъдеще тук, несправедливо и в значителна степен зависещо от парадоксите в объркания ни български свят, от неадекватността на полагания квалифициран труд и получаваното обидно-унизително заплащане.

Кои са любимите ви български писатели?
Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Радичков, Чудомир, Антон Дончев, Стефан Цанев, Георги Господинов

А актьори?
Български – Георги Георгиев ГЕЦ, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Коста Цонев, Мария Каварджикова, Невена Коканова, Руси Чанев, Камен Донев, Калин Врачански, Стоянка Мутафова, Чочо Попйорданов.

Спортувате ли?
Да – леки упражнения вкъщи,каране на колело.

Как поддържате тонус?
Със здравословен начин на живот.

А как релаксирате?
С неколкочасово бездействие в съботните и неделни утрини, с разходки, разговори с приятели, слушане на хубава музика, гледане на стойностни филми, концерти, театрални постановки.

Кога сте били най-щастлива?
При раждането на сина си и внука си, колкото и банално да звучи, защото смятам, че това е най-важната мисия на жената в земния живот.

А най-тъжна?
Когато загубих майка си. С нея си отиде единственият човек, който безусловно ме е обичал.

Споделете любимата Ви сентенция?
,,Прави каквото трябва, да става каквото ще’’

Следвате ли я и защо?
Да, следвам я, защото изпълнението ѝ гарантира душевното ми и емоционално равновесие.

Какво дете сте били?
Детството не е най-цветният и най-щастлив период от живота ми, но ако трябва да се самоопределя, била съм изпълнително, ученолюбиво, отговорно, но и комплексирано като повечето ми връстници дете.

За какво сте мечтали тогава?
За много от нещата, които днешните деца приемат като даденост: в материален смисъл – за хубави дрехи, модерен дом, красиви вещи, в морално-нравствен – за по-голяма свобода като възможност за личностна изява, заличаване на изкуственото разделение на децата според социалната и политическата принадлежност на родителите им.

А сега?
Да живея достойно и да продължа да превръщам мечтите си в реалност в един мирен и по-близък до европейските стандарти български свят.

Какво е най-значимото, което сте постигнали в живота си до сега?
Изграждането си като добър професионалист, добър и всеотдаен в обичта си човек, родител и приятел.

Можете ли да сравните днешните ученици, с тези отпреди 20 години. Има ли разлика и в каква посока е?
Не бих искала да бъда крайна, откривайки положителното само в миналото и оставяйки негативното за настоящите ученици. Естествено, различията са наложени от различното в материалния и в ценностния облик на реалностите у нас. Модерните технологии, по-голямата и получавана от различни източници информация, демократичните принципи на управление промениха коренно облика на съвременното българско училище и на днешните ученици. Девалвацията на много от уважаваните някога ценности и толерирането в публичното пространство на хора не заради личностните им достойнства и компетентности, а заради политическите им пристрастия или заради най-често недоказана финансова обезпеченост замени характерното за българина ученолюбие с безотговорност към ученето и образоваността. Да, учениците днес са по-самонадеяни, по-дръзки, често неоснователно отсъстващи от час, понякога дори физически или вербално агресивни. Тази тревожна констатация обаче съвсем не означава липсата днес на умни, амбициозни, креативни, знаещи, можещи и искащи да успяват и успяващи ученици. Щастлива съм,че имам възможността да работя с такива млади хора, общуването с които взаимно ни обогатява. Обучението е двустранен процес и тромаво променящата се консервативна образователна система променя учениците, но налага като задължителна и нашата – на техните учители, промяна.

Занимавате се с толкова неща. Разкажете за най-ярката си случката и в коя сфера е тя?
Нещата, които осмислят живота ми, са толкова различни, че трудно бих могла на избера най-ярката случка. В житейски план това е мигът, в който за пръв път видях и докоснах моето продължение в живота -прекрасния си внук Велислав, с когото много се гордея. В професионален план -незаличимо ярки следи оставят в съзнанието ми всички стойностни ученици и випуски, изрязяващи по вълнуващ начин благодарността и обичта си към мен. Най-запомнящи и най-обичани от мен си остават учениците от випуск ’92, с много от които смених ОУ,,Иван Вазов“ със СОУ ,,Неофит Рилски“. От многото екскурзии най-ярки са спомените ми от тези, спътникът в които е бил невероятно харизматичният,интелектуално любопитен и грижовен мой внук Вили – споделените с него адреналинно зареждащи атракции в италианския аквапарк МИРАБИЛАНДИЯ и особено последната в Закинтос, където заедно плувахме във водите на Йонийско море, слизайки директно от яхтата в несравнимо красиви заливи и пещери.
Ярък е споменът за много сватби, за една от които дори съм бягала от болница дни след сериозна операция. И до днес усещам неудържимо пулсиращото си сърце при третото изкачване ва връх Вихрен, когато се чувствах горда със себе си и продължих живота си с категоричната убеденост, че възрастта не трябва да се приема като стресираща цифра, а като грижливо пазено през годините качество. И днес, вече на 60г.,се опитвам да бъда над материалните неща от живота, а да го осмислям по начини, които ме правят щастлива!

Има ли нещо, за което съжалявате?
Че нямах възможност на младини да проверя качествата на своя характер и професионалните си умения на друго, различно от учителското поприще, в по-цивилизован и по-демократичен от този в родината ми свят.

Ако имате още 60 години пред себе си, какво бихте направили в тях?
Добре, че човешкият живот е ограничен (според Библията пълноценният живот е 3 по 20 плюс 10), защото, колкото и да е енергичен, витален и дееспособен, човек се уморява, достигайки определена възраст. Ще използвам условно наклонение за житейската си визия в перспектива. Бих родила още едно дете, бих научила няколко чужди езика, бих провокирала повече запомнящи се красиви мигове, бих озарила със светлината на познанието и човечността още много детски умове, души и сърца.

Какво ще си пожелаете?
Здраве, здраве и пак здраве – за себе си, за близките, за приятелите си! Имам ли него, с Божията помощ и с доказания свой работохолизъм, мога да постигна нещата, които ми гарантират смисления и пълноценен остатък от живота.

Милена Митева
От Милена Митева ноември 15, 2016 08:46
Напиши коментар

4 коментара

  1. Кирилка Демирева ноември 22, 00:55

    Честит юбилей! Красив ум, борбен дух и завладяваща духовност – сега и завинаги. Бъди!

    Отговори на този коментар
  2. даниела паунова ноември 15, 20:53

    Честит юбилей!

    Отговори на този коментар
  3. павел ноември 15, 19:40

    Една красива и интелигентна харманлийка!

    Отговори на този коментар
  4. петя ноември 15, 11:03

    „Работата с документи, чието изобилие и перфектно попълване твърде често прикрива нищоправене“.Харесва ми!!!!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.