Какво е за мен училището

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 1, 2015 10:47

Какво е за мен училището

Акценти

  • Вестник Сакарско Ехо, брой 40/1495, година LXXХ, 30 октомври – 5 ноември 2015

Свързани публикации

ТОПОЛОВГРАД | Мария Димова

Учението прави човека
Демокрит
/есе/
Млади приятелю, от училищната скамейка, осъзнал ли си вече, или ти предстои да осъзнаеш кои са най-вековечните и най-сакралните неща, не зная, но вярвам, че имаш сетива за това, което искам с думи прости да ти кажа, за да помниш и по-нататък да предаваш.

Има в живота ни
ценности съизмерими и ценности –
несъизмерими.

Има светини, пред които благоговеем до последния си час. Носим ги в себе си като най-безценни съкровища. Те са храм за душите ни, люлка за мислите ни, пристан за чувствата ни. Усещаме дъха им, поглъщаме струите на животворната им сила. И това ни поддържа живи. Изправя ни на крака. Прави ни жилави и корави, одухотворява ни, дори.
Сега, когато изживявам последните сезони на земния си път, безапелационно твърдя, че за мен такива светини и ценности несъизмерими са били и винаги ще бъдат равновеликите три неща – Родината, Семейството и Училището.
Да! И училището! Като светиня, завещана ни от славни предци! Като огнище на знание и прогрес, духовност и мъдрост! Като възможност за извайване на човешката личност и място за безценни учительо – ученически взаимоотношения, неувяхващи приятелства, първи любовни трепети и незабравими мигове!
Не се удивявай, млади човече! Не бързай да се усмихнеш иронично! Макар и да си поредното българче, отглеждано по скайп и фейсбук от чужбина, или поредният млад българин с очи, отправени навън, вслушай се в пулса на българската си кръв и не се превръщай в хулник, в „неразумний и слабоумний болгарин”,отрицател на ,,всичко българско и родно‘‘! Вярно, нелицеприятен и тежък е халът на клетото българско школо в почти апокалиптичното ни съвремие. Особено в глухи провинции като нашата, където животът сякаш е спрял. Деца не се раждат. Училища масово се затварят. Секва веселата детска глъчка. Селата отдавна са пусти и осиротели и младост не помнят. За тях школското звънче е мил далечен спомен. А държавните ни управници или нехаят, или не искат, или не могат да възродят поне онова, което сме имали, а пълноценно училище сме имали. Уверявам те! Преболява ли се лесно днешната разруха? Не се свиква, невръстни читателю, но бъдещето е пред вас и вие сте тези, които „със зъби и нокти”, със знания и умения, с хъс и родолюбие, неотстъпно и амбициозно бихте могли да запалите отново факела на просвещението, завещан ни от премъдрите и превеликите първоучители Кирил и Методий, от техните ученици и от учениците на техните ученици – всички канонизирани светци. Неслучайно и заслужено,нали?

Много е полезно да шлифоваш своя ум чрез разума на другите,

а нашата хилядолетна история ни е завещала толкова мъдри и духовни личности, че ще бъде кощунство да не се вслушаме в техните гласове, идващи от вековете с бляскаво умни послания. Моля те, читателю на тези и на следващите редове от моето писание за училището като светиня, извоювана за нас от славни деди и прадеди, не възкликвай: „Това е било някога, а ние живеем сега и нямаме нищо общо!” Чувал си навярно, че

без минало няма
настояще нито бъдеще?

Учил си или ще учиш Константин-Кириловото защитно слово на езика ни пред триезичниците и си усетил или ще усетиш апостолската му жизнена енергия, неговия изключителен ум, пословичната му борбеност в името на познанието и просвещението-свещена кауза, благословена мисия, за да имаме ние днес нашето училище, което ще бъде такова, каквито сме ние, а ние имаме колоси, по които да се равняваме. Затова искаме училище, в което всичко ,,да ври и кипи”, където да се случват най-големите вълшебства в най-прекрасното време от човешкия живот-ученичеството.
„Благополучието или нещастието на всеки народ зависи от това как е изградено обучението и възпитанието на децата”. Тази мисъл на Г. Зардаби от „Мъдростта на вековете” е все едно, хвърлен камък в градината” на безсъвестните ни политици и държавници, захвърлили образованието ни в „трета глуха”. Страшно и отчайващо ми звучи небезизвестната версия, че това е конспирация на „великите” световни сили, които са планували да превърнат малките народи като нашия в безпросветни племена. Да не би пък този пъклен план да е в действие, а нашите управници да са продажни съучастници?!
Не! Независимо от упадъка,

все още има училища, които с чиста съвест можем да наречем огнища на знание и прогрес,

на духовност и на мъдрост. Там все още „образованието е съкровище, а трудът – ключ към него” (П. Буаст). Девалвацията на учителската професия също нанесе своите поражения, но призваните ги е имало, има ги и сега в електронизираното ни време. Изкушавам се обаче да цитирам д-р Петър Берон – този наш титан на човешката мисъл и на човешкия дух, този жаден за знание и просвещение котленец, автора на първия буквар, първият български педагог, за да съживя още веднъж патриархалната традиция и чрез нея да очертая образа на онези посветени от Бога учители, които коват знания и ваят личности от поверените им деца, раздавайки себе си докрай и с любов необяснима: „Ще река, че и аз ще стана учител на сто деца. Изпърво мисълта ми не ще е да спечеля пари, ами да оправя и да наставя, колкото мога къмто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще се старая да съм и отвътре, и отвън добър, смирен, кротък, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават пример за моите ученици.”
Е, друже, от днешното ученическо поколение, какво ще кажеш за твоите учители и за твоето училище, за любимата класна стая, за притихналия уютен чин, за веселите гъмжащи коридори, за любимите предмети, за трудните уроци, за успехите и неуспехите, за веселите и тъжните мигове, за наказанията и похвалите, за падането и ставането? Пълнокръвен живот! Бъди сигурен, че след години ще признаеш пред своите деца: ,,Няма по-хубаво време в човешкия живот от ученичеството”, макар че днес моите думи могат да ти се сторят неправдоподобни. Но ще осъзнаеш, ако още не си, и най-основното, което ти дава училището – знанието, което е най-същественият начин да се издигнеш над другите. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш – тази мисъл е стократно доказана от най-големия мъдрец – живота. Ето защо не пропилявай най-благодатните си, училищните си години, за да трупаш знания! Не забравяй, че „както плодородната почва не дава плодове без обработка, така и умът без просвещение остава безплоден”.
продължава в
следващия брой

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 1, 2015 10:47
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар