Какъв път извървя едно читалище в с. Устрем, за да стане на 90 години?

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 9, 2018 08:11

Какъв път извървя едно читалище в  с. Устрем, за да стане на 90 години?

„Та ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище. Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата, е твоя храм. И го почитай!”
На 1 февруари 1928 г. група ентусиазирани учители и обществени дейци обединяват около себе си прогресивни млади и възрастни вакъвци и основават читалище. Първите радетели на читалищното дело са: Никола Великов, Иван Христов Сантев, Илия Ангелов, Недялко Василев, Жельо Господинов, Христо Факиров, Никола Попов и още много други – всичко 32 члена учредители.
На събрание се избира настоятелство с председател Никола Ставрев, Иван Иванов-секретар и членове Христо Д. Факиров, Желязко Денев, Никола Пеев. Взето е решение читалището да се нарича „Пробуда“ и да се направи вноска по 10 лв. и редовен членски внос по 5 лв. месечно. Това е видно от учредителния протокол на събранието, който се съхранява в Държавен архив, гр. Ямбол.
От тази дата организационната дейност на читалището се развива като истинска културно – масова организация. Забележителна е неговата дейност в подготовка и изнасянето на публични сказки – народен университет театрални представления, вечеринки и разпространяване и популяризирането на българската книжнина.

Дълга, трудна и поучителна е историята му през годините

от неговото учредяване. Тя е пряко свързана с историята и развитието на с. Устрем. Тук, където мъжете и жените пеят хайдушки песни за Кара Кольо и Индже войвода, където песните със здравия си усет за красота, създават неповторимата българска шевица, превъплътени в нашата народна носия – устремската, развива своята дейност читалище „Пробуда“ – огнище на просвета и култура, където бивши и настоящи читалищни дейци са оставили частица от себе си, от своите знания, умения и сърца за издигане културата и просветата на младежта и трудовите хора на с. Устрем. Дълго време неговата дейност се свързва с труда на всеотдайно отдадения на нея секретар – библиотекар Коста Петров Татаров, на неговите председатели по различно време от съществуването му, на неговите дейци: Георги Михайлов Йочев, секретар Георги Димитров Шидеров, Стефан Димитров Георгиев, иконом Иван Димитров Георгиев, Велик Димитров Годжанов, Георги Костадинов Йочев, Димитър Шумов, Димитър Николов Загорчев, Янка Димитрова Попова, Иван Николов Попов, Демир Николов Бакалов, Коста Петров Костов, Николина Иванова Бахарова.
Библиотечната дейност е основна на читалището и до днес с провеждането на културни прояви, читателски конференции, честване на бележити дати от нашата история, събития и личности, обсъждане на книги и други. В националния преглед на селските библиотеки през 1973 година за активна дейност читалище „Пробуда“ беше удостоено със званието Национален първенец.

Художествената и театрална самодейност е в центъра на работата на читалищното ръководство.

Създадени са самодейни колективи и групи: смесен певчески хор с ръководител Петър Димитров Ходжев, който има състав от 120 младежи и девойки, смесен хор с ръководител Петър Костов, женски хор за народно пеене с ръководител Кера Желязкова Йочева, фолклорна група за жетварски песни с ръководител Янка Попова.
Фолклорната група „Коледуване“ в III национален събор в Копривщица през 1975 година завоюва златен медал и бе удостоена да изнесе програмата си по БНТ – София.
Незабравими ще останат в съзнанието на хората певиците: Султана Райчева, Пенка Загорчева, Иванка Татарова, Иванка Факирова, Стамка Богданова, Иванка Славова, Янка Куртева, Тинка Бакалова, Стойка Нейкова, Сийка Стойнова, Ана Стоева, Минка Русева, Иванка Сантева, Кичка Увалиева, Яна Червенкова, Недялка Казакова, Мара Хаджистанева, Паунка Шидерова, Стойка Клюнкова, Вида Костова, Кера Низамова, Екатерина Цветкова, Мара Кирилова и много други. Към читалището е имало танцови състави: младежки, с ръководител Панайот Казаков, ученически, с ръководители Марин Увалиев и Илия Димитров.

Интересна дейност развива читалището чрез създадените фотоклуб и киноклуб.

Почти всички важни събития от обществения живот в селото и художествената самодейност са запечатани на кинолента.
До тук остава паметта на предците. Оттук нататък продължава дейността на последователите. През 1977 година група жени: Тинка Шидерова, Янка Куртева, Янка Попова решават да сформират малък колектив и така започва дейността на женската певческа група за автентичен фолклор. Сформира се и група за обработен фолклор, с ръководител Кера Йочева, който се състои от 25 жени. През 2005, 2010 и 2015 година те участват в Националния фолклорен събор в Копривщица, където извоюват грамоти и плакети.
От 2013 година започва активното участие на колектива, с ръководители: председател Георги Хаджистанев, секретар Дора Татарова и ръководители Пенка Загорчева и Янка Куртева, в много национални и международни фестивали във Велико Търново, Жеравна и други. Участва и са в телевизия СКАТ в предаването „От българско по-българско“, по „Дестинация БГ“ – „Затупале тъпане“. Завоювали са десетки награди – грамоти, 5 златни, 3 сребърни, 3 бронзови медала. През 2017 година на прегледа на националната носия в с. Радиево бе представена устремската носия, където грабнаха първа награда Камелия Димитрова и Пламен Бакалов.

В чест на 90-годишния юбилей самодейци от читалището участваха в екскурзия до с. Изгрев

област Варна под надслов „Път към светлината на изгрева“, където участваха в празника на хляба и баницата.
Участието на женската група за автентичен фолклор в международния еврофолк фестивал град Китен е посветен на 90-годишния юбилей. През тези години са завоювани много награди – грамоти, плакети от общински, регионални и национални прегледи и фестивали за танцова и певческа дейност.
Дейността на едно читалище е почти продължителността на един живот, равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези първите сложили началото – до последните, вървящи по техните стъпки. Не е възможно да се изброят имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, изиграли едни от най- хубавите роли, искам да отдам заслужена почит към онези, които не са сред нас и да благодаря на всички вас, които не щадяхте своето време и сили, безвъзмезден творчески труд, много безсънни нощи в името на читалищното дело.
В тази 90-годишна история читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е, тлеела е като горяща пепел и отново е лумвал огънят и любовта към нови прояви и разнородни дейности.

/Из доклада по случай 90-годишния юбилей на читалище „Пробуда”, с. Устрем/

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 9, 2018 08:11
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.