Как се роди ресторант „Приказките”?

Сакар нюз
От Сакар нюз март 4, 2020 10:39

Как се роди ресторант „Приказките”?

разказва Павел Спасов

Гражданите на Харманли, традиционно всеки неделен ден прекарваха на Ловния парк на р. Марица. През шестдесетте години на миналия век реката много се замърси от „Химкомбинат” – Димитровград. Тази причина ориентира хората да търсят прохлада на р. Олудере, на Поповия бент.
Местността беше девствена. Една единствена пътека водеше до разкошния вир. Слънцето от сутрин до късен следобед огряваше пясъчната ивица.
Един юнски ден на 1972 г. при мен дойде Петко Гагата. Заедно с Георги Въгларов ги бях назначил като бюфетчици в кръчмата на „Боян Тенев”. Та, Петко ми каза: „Дошъл съм да ми разрешите да сложим една скара на дървени въглища на Дефилето“. Изложи ми подробности за клиенто-потока и нуждата от обслужването им.
След обсъждането с ръководството на тогавашната „Здрава храна” решихме да подкрепим това предложение. Съчетавайки с контролните институции и тяхното съгласие, оформихме полева площадка със скара, маси, столове и нужната посуда.
Един неделен ден рано сутринта скарата запуши. Потокът от клиенти беше невероятен. Наложи се да работим ежедневно. Тогава в търговските обединения на „Обществено хранене“ се налагаха убедително битовите заведения. За тази цел служебно бях посетил такива във Варна, Толбухин, Пловдив и други градове. От там и от други места бях видял много неща и въведохме новости в кухнята и обслужването на ресторант „Извора на Белоногата”, или „Гергана“, както си я знаеха харманлийци. Той работеше с пълен капацитет, битовата зала впечатляваше с атракции и обслужване клиенти от страната и чужбина.
Но автентично битово заведение, каквито бях видял, все още нямахме. Дефилето ме вдъхновяваше и все повече мотивираше за подобен ресторант. Пари за строителство нямаше. Реших и направих проекто-план с примитивни помагала. Първо разчертах търговската площадка покрай реката, след това кухненското пространство с площадка за чеверме, а после – кошара за живи овце. На площадката разпоредих да се построят пет колиби, от собствено добит материал. Масите и седалките бяха разбичени от орехови трупи от ТКЗС безвъзмездно. Събирахме от селата стари черги, хасъри, станове, каруци. Навес за кухненския плот направихме с подръчни материали от склада на домакина на предприятието. Свързахме естествено изворната вода за бюфета и кухнята. Направихме железен чевермеджийски стан от подръчни материали, площадка с плетеник и навес за стадото овце.
Планът беше съгласуван с Георги Димов от Градския комитет на БКП и председателя на Народният съвет – Стефан Гавраилов. Получихме одобрението и разрешението. Създадохме работен щаб с работни групи от търговски работници: Манол Недев, Кирил Виделов, Величко Димитров, Кольо Бодуров, Янко Мандров, Георги Йорданов /Църната Гога/, Кольо Фичето, Атанас Тимчев, Чобан Делчо Желязков, Стойко Желязков, много готвачи, Митьо, Крум, Киро и мъже сервитьори. Разпределени бяха на работни групи. Едната – с отговорник Кольо Бодуров, за доставка на дървен материал. Втората група бе с ръководител Кольо Фичето за построяване площадка, навес и колибите. Третата група, на Манол Недев, имаше задача да разшири пътеката от кариерата до площадката. Кирил Виденов се грижеше за доставка на храна за работещите. Заведенията „Хеброс”, „Гергана”, „Младост”, кухня „Майка” и транжорна по график изпращаха обяд.
Работата вървеше с бързи темпове и ежедневно се наблюдаваше от първия секретар на ГК на БКП Георги Димов. В свои ръце взе разширението на пътеката в шосе, като привлече войници и транспорт. Енергото започна прекарване на ток.
За по-малко от два месеца заведението „Дефилето“ беше готово и заработи с пълна пара. То бе красива атракция, автентично битово, като страноприемница от миналото. Посещението от клиенти беше невероятно, всичко беше живо. Живите овце правеха силно впечатление. Към края на сезона се наложи да разширим площадката с още една тераса. Д-р Костов разваляше стария тубдиспансер и един ден ми се обади и ми предложи да ползвам материала. Построихме стационарно заведение с кухня и бюфет, с тридесет места и то заработи целогодишно. С архитект Янков, който беше главен архитект на „Хеброс”, отидохме да му покажа ресторанта., който тогава бяхме нарекли „Дефилето”. Остана възхитен от обстановката, природата, вдъхнови се и обеща да помисли за бъдещо съвременно заведение. На следващата ни среща ни запозна с това, което е проектирал. Запознахме отговорните ръководства на града от градския комитет и народния съвет.
През 1973 година бе откриването на универсалния магазин от министъра на търговията Георги Караманов. Георги Димов реши да го запознае с проекта на „Дефилето”. На обяда в ресторант „Хеброс” министър Караманов беше информиран за замислената идея. Той изяви желание да се запознае с предложената местност. Заведението беше подготвено за тази среща. Чевермета се въртяха, чанове звъняха, свиреше народна музика, колибите бяха украсени и т.н. Министърът остана очарован, направи копка и обеща да отпусне пари. Даде се ход за работен проект под наименованието „Приказките”.
Така се започна генералното строителство на красивия ресторант „Приказките”, където участие взеха всички граждани със своя доброволен труд.
Той бе построен през 1977 година и работи и до днес.
И да вметна, че само аз бях съден от директора на “Горско стопанство” Точо Точев за ореховите трупи, които бяхме разбичили за сядане и маси на ресторанта „Дефилето”, защото същите били под защитата на горите.

Комплекс „Хеброс“ промени облика на Харманли

Сакар нюз
От Сакар нюз март 4, 2020 10:39
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Лили Хинкова март 8, 09:07

    Моята сватба беше на “Дефилето” на 14.09.1975г,на дъщеря ми на”Приказките”- 2009г и много други.Прекрасно място,приказна природа!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.