Как се играят буржоазни танци пред погледите на милиционери?

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 5, 2017 08:15

Как се играят буржоазни танци пред погледите на милиционери?

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 36/67 22-28 септември 2017

Свързани публикации

Симеоновград | Васил Станев

Една вечер приятели бяхме се организирали да ходим на ресторант. Съботата дойде и в уговорения час сме пред ресторанта. Помолихме „фокера” – така го знаеха не само в „Злати дол“, но и в околностите, консуматорите на алкохол. „Хоп, идва моля” – казваше и „танцуваше” между масите на клиентите да сервира. Ваню запази маса в лятната градина на ресторанта до дансинга за четирима. Седнахме аз, Ванката, Мичето и Ваня. Поръчахме си по три кебапчета с гарнитура, ние по бира, момичетата – сайдер.

Музикантите бяха качени на една циментова площадка, високо на една пристройка. Ние ги виждахме и те нас от птичи поглед. Понеже беше още рано за танци си разговаряхме за неща, които са се случвали, когато мене ме е нямало в Златен дол. На една съседна маса, в дясно от нас, бяха седнали гаровите милиционери Чалъка Пеньо и Буров. Пред единия имаше халба бира, а пред другия- лимонада. Буров беше дежурен и чакаше влаковете, а Чалъка пиеше бира.
– Васка, ти не знаеш, но тези ще ни отворят беля – каза Ваню.
Музикантите се качиха горе и почнаха да дрънкат, като си настройват инструментите. Най-после дадоха гонг.

Като начало всеки оркестър си има начален музикален щрих от избрана мелодия, нещо като фирмен знак, с който започваха вечерта. Започнаха с тангото „Компарсита”. Музикални звуци изпълниха дансинга на кръчмата. Изсвириха още две-три парчета, една двойка се престраши и станаха да танцуват, някои изръкопляскаха. Още две-три двойки станаха.
– Хайде, ние сме следващите, да се завъртим, да не закъснеем – се пошегува Ванката. Мичето се пооправи. Погледна се в малкото преносимо джобно огледалце, освежи си устните с червило и стана.

Парчето, което изпълняваха музикантите отново беше танго.

Започнахме да танцуваме и ние, погледите се обърнаха към нас. Аз бях още нов в този бранш. Гледаха Ваньо и Мичето, които танцуваха прекрасно. Ванката има изключително чувство за такт. Хората и друг път са ги гледали как танцуват, спират да консумират, за да им се порадват. Стъпките им бяха умерени, точни. Ванката правеше такива танцови пируети – фигури, че се захласваш и забравяш да ядеш и пиеш. При една танцова фигура Ваню такава стъпка изигра, с такова чувство и ритъм, че и аз се изкефих, дето се казва. Мичето беше залепена до него сякаш бяха едно цяло. Хората в ресторанта започнаха да ръкопляскат. Другите танцьори се отказаха и застанаха отстрани да гледат. Двойката Мария и Иван останаха сами на дансинга да танцуват. Наистина беше жестоко. Аз и Ваня спряхме да танцуваме и се наредихме сред гледащите. Истинска душевна наслада.

Тихичко, когато се доближиха до мен, го поздравих с „браво”. Ванката танцуваше сякаш с кънки на лед. „Това момче, къде ли се е научило да танцува така. Браво, приятелче! Браво! Ще гледам как го прави, за да не изоставам от приятеля си”, си мислех аз. Музиката спря. Започна с румба.
– Васко, ако ставаме да играем не се нахвърляй, защото тези там с пищовите само това чакат. Ще спрат музиката.

Тука в нашия град всичко се танцуваше бавно,

защото бързите танци били буржоазна отживелица. А това, да танцуваш, добре зависи и от партньора ти. Завъртях се сръчно в бърз ритъм и Пеньо Чалъка не закъсня. Изсвири с милиционерската свирка.
– Ей, Пампор, къде се намираш, бъркаш такта, внимавай!
Аз се направих, че не съм чул и продължих със същия ритъм и такт. Усетих, че бай Пеньо Чалъка се вбеси. Видях, че се на-дигна от стола, но Буров го дръпна и той си седна обратно на мястото. Музиката спря, защото парчето свърши. Заведох Ванчето на мястото й, а аз отидох при милиционерите. За да не ни гледат останалите, дръпнах един стол и седнах при тях.
– Добър вечер, бай Пеньо – и кимнах на Буров – какво каза, като танцувахме?
– Казах, че бъркаш такта, тука такава стъпка няма.
– Бай Пеньо, ти можеш ли да танцуваш, бе?
– Мога – като ме гледаше учудено – защо?
– Аз мисля, че не можеш, та ти танцувал ли си някога. На този танц така се играе.
– Ритъмът, ритъмът – лицето му почервеня, може би от светлината на цветните крушки.
– Бай Пеньо, дойдох не да те питам дали можеш да танцуваш. Това ни най-малко не ме интересува. Дойдох да те питам дали ми знаеш името? – замълчах няколко секунди и като не чух отговор, му казах – Казвам се Васил Георгиев Станев и мисля, че имената ми са лесни за запомняне. Син съм на Георги Василев – ковача, и Мария – чистачката на гарата, знам, че добре ги познаваш. Особено майка ми, която ви мете вонящата дупка където почивате.

Ехидна усмивка цъфна на лицето му и усетих как едва се сдържа.
– А, Васко, това ти ли си бе моето момче? – прозвуча малко подигравателно, но аз се направих, че не разбрах.
– Аз съм, бати Пеньо, Васко или Васил, все едно как ще ми казваш – отговорих му със същия тон – А „Пампор” или „Пампорджи” остана в миналото. Така беше, когато ме гонехте по вагоните, сега съм на деветнайсет и половина – вече ерген. Нали ме разбра, бай Пеньо? Приятели сме?
Бай Пеньо и Буров останаха като препарирани, но все пак подадоха ръка. В това време Фокера дойде до съседната маса за поръчка и го помолих да занесе на Пеньо и Буров каквото пият. Танците продължиха още дълго. Милиционерите си отидоха, а ние останахме да продължим с танците, както се танцува в оригинал.
продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 5, 2017 08:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 258 401 преглеждания