Как 9. XI се превръща в Девети септември

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 23, 2007 01:01

Как 9. XI се превръща в Девети септември

Деветосептемврийският преврат, наричан често в България до 1990 година Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година – свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията тогава все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година се сочи, че това е народно въстание. Оттогава до 10 ноември 1989-та под настояване най-вече на Тодор Живков събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. някои автори пишат, че това е военен преврат. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.
От тогава на хората се предлага по два начина да мислят за Девети – като триумф на антифашистката съпротива и присъединяване на страната към антихитлеристката коалиция и като преврат, дал началото на не особено приятен период от българската история. Първият исторически разказ доминираше през годините от 1944 до 1989 г., след това вторият излезе от своята нелегалност и предяви претенции за мястото на единствено легитимен. Познат сюжет от прехода.
Представата ни за Девети е повлияна от натрапващия се исторически разказ на тоталитарната идеология. С него можем да се съгласяваме или да го отхвърляме, но при всички случаи изхождаме от него. В българското съзнание Девети е не толкова историческо събитие от 1944-та, колкото масовото празнуване на това събитие през следващите 45 години: манифестации, знаменца, приветствено махащи другарки и другари. На тези празненства неизменно присъстваха 300 000 активни борци срещу фашизма и капитализма, чийто принос към борбата е смехотворен: има например хора, получили това звание, задето през нощта на 8-и срещу 9-и се канели да запалят сеното на конния полк… Тъкмо за тези манифестации се сещаме всяка година в началото на септември, а не за нощта, в която инженерно-щурмовата дружина от Самоков завзема Министерството на войната.
Ние много говорим за историята, но малко мислим върху нея. Доста български историци са хроникьори и малко разсъждават върху сведенията от архивите. Да не говорим, че под знака на бодряшкия божидардимитровски патриотизъм, който се шири напоследък в официалната историография, много събития от миналото приеха други измерения, за радост не приети от сериозни историци.
Би трябвало да спрем да мислим за историята като безпристрастен разказ за отминали събития и да я видим като разтеглящ се във времето феномен. Той трябва постоянно да бъде допълван. Понякога интерпретациите могат да се променят диаметрално, но целта си остава една и съща – да се изработи голям разказ за миналото. Старата максима, че историята се пише от победителите, ни съпътстваше цели 45 години. През следващите години много историци я карат по инерция.
Да се върнем на Девети – веднъж измислен, не може да се размисли, като го измислим по друг начин. По-добре да го разказваме и интерпретираме вместо да гледаме само фактите. И да си имаме едно наум.

Комунистическият терор изби десетки хиляди

След навлизането на съветските войски по заповед на Георги Димитров от Москва без съд и присъда са избити над 30 000 души – полицаи, кметове, учители, чиновници, индустриалци, едри и дребни собственици, магистрати, лекари, офицери, духовници, журналисти, учени.
От 20 декември 1944 г. до 29 април 1945 г. е проведен Народен съд. Произнесени са 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 с доживотен затвор. Тогава са издадени
повече смъртни присъди от Международните трибунали взети заедно. Справка: в Нюрнберг – 11, в Япония -7, във Франция – 18 или всичко – 36.
Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 г. всички изселени лица в страната са 28 131 души. За периода 1945-1953 г. броят на политическите процеси надхвърля цифрата 106.

На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява на думи „неутралитет“ на България във войната под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.
На 2 септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС “Врабча 1” (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България.
На 9 септември по нареждане на главнокомандващия НОВА – Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково.

По материали от Интернет

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 23, 2007 01:01
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.