Иван Милев: „Сцената дава свобода, която реалният начин на живот не ни позволява“

Милена Митева
От Милена Митева ноември 29, 2016 09:25

Иван Милев: „Сцената дава свобода, която реалният начин на живот не ни позволява“

 

ivan-milev-2

Казвам се Иван Милев, на 37 години съм и съм от Харманли. Зодия “скорпион”. Държа на себе си и на това, което правя. Винаги търся нещо ново, защото съм любопитен. Всеотдаен съм, но понякога много остър като реакция. Девизът ми е: „Вярвай в себе си и мечтите си“. Обичам сутрешното си кафе с цигара. Старая се да не мразя, по-скоро не харесвам нещата в политиката ни в момента. Не мога без роднините ми.

С какво се занимавате? 

Работя като танцьор във вариететни шоу програми от 10 години.

Защо избрахте тази професия?
Избрах професията, защото човек прави това, което е най-близо до него. Това, което не усеща като тежест, когато прави. Харесвам професията си и ме кара да се чувствам полезен. За мен това е много важно.

Това ли е била мечтата Ви?
Да това е една от постигнатите ми мечти. Казват, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Аз я постигнах, сега преследвам следващата си, но трябва да порасна още. Танцувах на доста сцени, малки, големи и още по-големи. Срещнах много различни хора, нрави и обичаи. Взех за себе си неща, които ми харесват и дадох това, което в мен харесат.

Как започна всичко?
Всичко започна от клиповете по телевизията. Харесвах да гледам как танцуваха групите. Харесвах синхрона, който имат, харесвах движенията и това, че толкова хора постигат единство и е красиво. Това ме накара да започна да танцувам и да се изграждам в тази посока, за което след толкова години мога да кажа, че съм щастлив с постиженията си.

Разкажете за творческия си път?
Дълъг, труден и истински. Бях прекрачил възрастта, за да започна да се занимавам с танци. Бях на 20, възраст малко над нормалната за развитие на един танцьор. Започнах да ходя на частни уроци при Тихомир Митев, който в момента има много добра школа в Димитровград. Той ми даде първите букви на танцовия език. След това бях няколко години в школата на един прекрасен човек- Дорина Инджова, в читалище „Харманли“ тогава, която ме научи да чета танцовия език. С нейна помощ и с помощта на много хора от Харманли участвах на много фестивали и състезания на национално и световно ниво, което беше голям старт за мен. Искам да използвам момента и да израза огромните си благодарности на всички тези хора и да им кажа чрез вас, че дори и да не поддържаме връзка, аз се връщам мислено към това време с благодарност. След няколко години състезателна дейност започнах работа в първата ми група тук в София, по-турнета и така до днес.
Докъде може да достигне човекът от малкия град?
Мисля, че това, което може да достигне един човек, дали от малкия, или големия град е самото му изграждане като личност. Всеки човек, който има желание, може да достигне мечтата си дори и по-далеч от мястото, което съм постигнал аз самия. Няма невъзможни неща. Всичко е въпрос на работа и търпение.

Какви амбиции имате?
За момента амбициите ми са да продължа да се заминавам с това да танцувам. Промяната, която искам да направя, ще отнеме време и нови усилия, които ще положа, когато съм готов за това. Желая да се занимавам с психология на друг етап от живота ми.

Смятате ли, че сте покорили световни сцени?
Световно известни сцени – не! Големи сцени – да. Започнах твърде късно, за да стъпя на такива сцени, но покорявах дълго време много различни сцени.

Имате ли награди от конкурси и какви са те?
Дипломи, медали, грамоти от различни танцови фестивали, конкурси и състезания.
От „Wold dance shampionat show dance“ в Дрезден – Германия, „Национален шампионът по show dance и характерни танци“ в София, България, „Европейки шампионът по характерни и show dance“ – Нови сад, Сърбия, “Международен танцов шампионът“ – Пловдив.

Кое е най-голямото удовлетворение, което получавате от сцената?
Свободата да показваш себе си. Сцената освобождава. Живеем в свят, който ни кара да следваме някакви примери и посоки, не казвам, че това не е правилно. Но сцената дава друга свобода, която този реален начин на живот не ни позволява.

Какво са за Вас танците, сцената, сценичната тръпка?
Танците за мен са голяма част от живота ми. Прекарал съм много бреме в учене на различни техники, хореографии и постановки. Те са част от мен. Сцената е мястото, на което показваш дългия си труд и удоволствието от него. А сценичната тръпка е онова нещо в корема, което изпитваме, когато се влюбваме в нещо, то го има винаги (смее се).

Смятате ли, че работата Ви вдъхновява много млади хора да започнат да се занимават с танци?
Да. Работя вече с много млади хора и се радвам за това, че голяма част от тях харесват работата ни. Имаме много контакти с малки и големи хора. Големите ни се възхищават, а особено малките момичета казват: „И аз ще стана един ден балерина, когато порасна“. Все повече и тийнейджъри също харесват това, което правим.

А от какво се вдъхновявате Вие самият?
От радостта на публиката. Това е голям афродизиак за един танцьор.

Работили сте по кораби. Споделете трудно ли е да танцувате докато кораб плава? Как пазите равновесие?
Да. 7 години работех по круизни кораби. Работих за 3 различни компании в 3 различни морета. Доста е трудно и не само трудно, а и опасно. Работата ни е свързана със скоци, поддръжки, елементи, които са опасни както за самите нас, така и за колегите, които поддържаме например. Всичко това също се учи. Изисква време, когато работиш с опитни и компетентни хора се постига дадения резултат. Как се пази равновесие, когато кораба плава? (смее се) Както пази равновесие, малко дете, когато прохожда. Падаш, но така се учиш да ходиш. Разбира се има репетиции по време на плаване на кораба, когато няма зрители в театъра. Всичко се изработва много внимателно и обстойно. Така, че публиката да не вижда трудността на характера на работа.
Да интересно е след това и питат „как скочи толкова високо или как вдигна момичето“ корабът беше много наклонен. Интересно е, но е въпрос на изработване на детайлите.

Имали ли сте травми, инциденти?
За голямо щастие не. Имам една малка травма, която се получи по време на едно турне, беше доста студено в съблекалнята, а сцената беше много добре отоплена и от рязката смяна на температурата прискрипах нерв на врата. За щастие се пооправиха нещата. Сега имам от време на време частични болки, но не е фатално.

Вие ли мислите хореографиите, които изпълнявате?
Не. Всяка една компания или шоу си има хореографи. Ние сме танцьори – изпълнители. Те я поставят, ние изпълняваме.

На кои световноизвестни танцьори се възхищавате?
Рудолф Нуреев.

Срещали ли сте се с някои от тях?
Не, не съм срещал толкова известни личности. Срещал съм се с танцьори от клипове на световно известни музикални изпълнители.

С какво са свързани мечтите Ви?
С изграждане на себе си. Това са моите мечти.

Какви са бъдещите Ви планове?
Нямам планове. Зная за поговорката, че ако искаме да разсмеем Бог можем да разкажем за плановете си. Нямам планове, следвам мечтите си.

Разкажете интересна случка от кариерата си, която няма да забравите?
Няма да забравя един от педагозите ни, който ни води класически балет! На един от класовете ни по-време на клас в динамична обстановка той извика: „Стой, момче. Не така! Балет не се танцува с крака! Балет се танцува с глава! Този човек ми даде също много, което не бих забравил.

Какво ще пожелаеш на себе си и читателите ни?
Пожелавам на всички да се обичаме повече и да бъдем по-смирени. Повече надежда и много вяра!

Милена Митева
От Милена Митева ноември 29, 2016 09:25
Напиши коментар

1 Коментар

  1. mmft ноември 29, 09:52

    НАИСТИНА ТОВА МУ БЕШЕ МЕЧТАТА ОТ МАЛЪК,РАДВАМ СЕ ЧЕ Я ОСЪЩЕСТВИ ВАНКО. УСПЕХ.

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.