Иван Кръстев от с. Хлябово: “Няма мераклии за моя занаят”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 18, 2019 11:39

Иван Кръстев от с. Хлябово:  “Няма мераклии за моя занаят”

Иван Кръстев Николов на 44 години от с. Хлябово, известен с фамилния прякор Мандука, е единственият класически коларо-железар, който е останал на територията на община Тополовград.
При него идват хора отблизо и далеч, не само заради това, че е единственият, а защото се е доказал като много добър майстор. Да поправи, наклепи, наточи и направи сапове на брадви, тесли, мотики, да извърши майсторска заварка, да ремонтира отделни части за сеялки, плугове или други селскостопанси сечива и техника за него не е никакъв проблем.
На разположение има железарско огнище, наковалня, малък банциг, електрожени, плании и всичко, което му е в помощ да си върши добре работата. Освен това е и интересен събеседник, а когато в разговорите се включи и баща му, бай Кръстю, става още по интересно.
Съпругата на Иван работи в комплекса „Марица Изток“, а синът им наесен ще бъде ученик в първи клас.
Дълго време майсторът не искаше да се пише за него по вестници, но накрая се съгласи. Ето какво разказа Иван за себе си, за занаята и има ли той бъдеще:
„Занаята научих покрай баща си. Още 15 -16 годишен започнах да се въртя около него, да му помагам и да грабвам чука, когато той го оставяше. У нас се работеше железарство от баща ми, като се върнеше от работа и в почивните дни. Тогава все още имаше и каруци – табанлийки, за които правехме колела. Така полека – лека усвоявах занаята.
Дойде време и баща ми се отказа, но аз продължих. Често ме питат защо съм се захванал с тази работа, не е ли много трудна. Аз мисля, че лесна работа няма, но ако я работиш с желание, може и да стане по-лесна. Опитах работа и на друго място, работех пет – шест месеца на кариерата за мрамор и гранит, тази над село, но като я закриха преди повече от 15 години, останах само тук в работилницата, в къщи.
От скоро започнах работа в завода /така наричат промишления цех в Хлябово/тук в село, но след работа и в почивните дни се занимавам със занаята.
Няма вече толкова работа, колкото в предишни години, хората намаляха, остаряха, а с тях и нуждата от брадви мотики и други домашни сечива.
Много ме търсят тези, които се занимават със земеделие и имат техника. Все нещо се чупи и трябва да се поправи.
Желязото и то има душа, трябва да го усещаш, да знаеш как да подходиш към него, за да се получи добре това, което правиш, брадва ли е, някаква част ли е. Не само да знаеш и виждаш дали е стомана, дали е чугун, дали е просто желязо, защото те са различни видове.
Никой не е дошъл да се заинтересува, да погледа, да се помъчи да усвои този занаят, а това не става само за един ден или с едно и няколко гледания. Колкото и да е модерна днешната техника, ако не винаги, то още дълго време ще има нужда от такива майстори като мен.
Дано се намери някой, който да се захване със занаята, готов съм да му предам опита си. Синът ми е твърде малък и е още много рано да се каже дали ще прояви интерес към моята работа. Когато порасне, ще е негов избор и каквото си избере, да е живот и здраве с това да се реализира в живота”, завършва разказа си майстора железар Иван Николов от с. Хлябово.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 18, 2019 11:39
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 108 879 преглеждания