Историята на една стара снимка

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 1996 09:53

Историята на една стара снимка

Ради Белянов

Необичаен интерес предизвика снимката, публикуваш в бp. 10/53 1996г., на вестник „Събота“ Много читатели на вестника позвъниха в редакцията, други, които ме познават като автор на статията, ми задаваха въпроси От къде е, кои са офицерите, кога е правена снимката?

Знаех никои от подробностите, но не и цялата история. Заех се да проуча случая и ето какво се очерта като ис­тина.

Снимка е притежа­ние на нашия съгражданин Христо Димитров – Армандо. На нея е фо­тографиран неговият дя­до но бащина линия, о.з. полк. Станчо Христов (третият от дясно на ляво от седналите офицери). На гърба на снимката в горния ляв ъгъл е написано:

„Обична мамо!

Изпращим ти за споменъ от войната настоящата картичка. Бяхме ма гости при пехотните офицери и случайно имаше фотографъ, та се фотографи­рахме.

Поздрав на всички…

Твой обичан син Станчо.“

Няколко думи за о.з. подп. Станчо Христов. Роден с през 1881 г. в Казанлък. Завършва ВНВУ в 1904 г. като сапьор с чин подпоручик. В 1909 г. два месеца през лятото прекарва в Македония. където обучава като сапьора четници ат ВМРО. През това паметно лято се запознава с легендарния Тодор Александров.

В 1911 г.- с още двама офицери в пратен като слушател във Военната академия в Торино. За отличен успех при завършване на едногодиш­ния курс е награден със сребърен джобен часов­ник лично от цар Фердинанд.

От първия ден участва в Балканската война. За проявен личен героизъм при атаката на Одринската крепост командващият втора армия ген. Никола Иванов му окачва на гърдите офицерски Георгиевски кръст IV сте­пен.

Взема участие и в Междусъюзническата война. В 1915 г. се оженва за вдовицата на свой съвипусник от ВУ, убит в първите дни на Балканскатa война.

Цялата Първа световна война изкарва на Южния фронт в Македония. За умелото ръководство и смелост е награден с офицерски Георгиевски кръст III степен, произведен е в чии майор, а на личното му оръжие е прикрепена сребърна плочка с царски моног­рам.

Освободен е в запаса в 1919 r. с чин подполковик.

В 1929 г. има лична среша с Ванче Михайлов. Какво са си говорили двамата, никой не знае.

До 1944 г. сътрудничи на военни издания, където публикува множество монографии в спомени.

В 1946 г. при обиск е конфискувано личното му оръжие, сребърният часовник с лика на nap Фердинанд, парадната му офицерска униформа. лачени офицерски ботуши и кортик.

Умира в началото на 1947 г.. унизен и забравен, но според близките му с достойнство е носил през целия си живот званието офицер.

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 1996 09:53
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 251 223 преглеждания