Историята на една стара снимка
Акценти
- Вестник „Събота“, #12/55, 23-29 март 1996
Свързани публикации
Ради Белянов
Необичаен интерес предизвика снимката, публикуваш в бp. 10/53 1996г., на вестник „Събота“ Много oт читатели на вестника позвъниха в редакцията, други, които ме познават като автор на статията, ми задаваха въпроси “От къде е, кои са офицерите, кога е правена снимката?
Знаех никои от подробностите, но не и цялата история. Заех се да проуча случая и ето какво се очерта като истина.
Снимка е притежание на нашия съгражданин Христо Димитров – Армандо. На нея е фотографиран неговият дядо но бащина линия, о.з. полк. Станчо Христов (третият от дясно на ляво от седналите офицери). На гърба на снимката в горния ляв ъгъл е написано:
„Обична мамо!
Изпращим ти за споменъ от войната настоящата картичка. Бяхме ма гости при пехотните офицери и случайно имаше фотографъ, та се фотографирахме.
Поздрав на всички…
Твой обичан син Станчо.“
Няколко думи за о.з. подп. Станчо Христов. Роден с през 1881 г. в Казанлък. Завършва ВНВУ в 1904 г. като сапьор с чин подпоручик. В 1909 г. два месеца през лятото прекарва в Македония. където обучава като сапьора четници ат ВМРО. През това паметно лято се запознава с легендарния Тодор Александров.
В 1911 г.- с още двама офицери в пратен като слушател във Военната академия в Торино. За отличен успех при завършване на едногодишния курс е награден със сребърен джобен часовник лично от цар Фердинанд.
От първия ден участва в Балканската война. За проявен личен героизъм при атаката на Одринската крепост командващият втора армия ген. Никола Иванов му окачва на гърдите офицерски Георгиевски кръст IV степен.
Взема участие и в Междусъюзническата война. В 1915 г. се оженва за вдовицата на свой съвипусник от ВУ, убит в първите дни на Балканскатa война.
Цялата Първа световна война изкарва на Южния фронт в Македония. За умелото ръководство и смелост е награден с офицерски Георгиевски кръст III степен, произведен е в чии майор, а на личното му оръжие е прикрепена сребърна плочка с царски монограм.
Освободен е в запаса в 1919 r. с чин подполковик.
В 1929 г. има лична среша с Ванче Михайлов. Какво са си говорили двамата, никой не знае.
До 1944 г. сътрудничи на военни издания, където публикува множество монографии в спомени.
В 1946 г. при обиск е конфискувано личното му оръжие, сребърният часовник с лика на nap Фердинанд, парадната му офицерска униформа. лачени офицерски ботуши и кортик.
Умира в началото на 1947 г.. унизен и забравен, но според близките му с достойнство е носил през целия си живот званието офицер.
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар