История на името “Изворът на Белоногата”

Тодор Балкански
От Тодор Балкански декември 17, 2020 14:50

История на името “Изворът на Белоногата”

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, Регионален вестник, # 48/932 година XVII, 18 декември 2020 г.- 7 януари 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Проф. Тодор Балкански – български езиковед, завеждал секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН

Специално за „Сакарнюз“

Става въпрос за най-представителното име от ономастикатата* в Харманли. Ономастичната история започва от Петко Рачов Славейков и от неговата поема „Изворът на Белоногата“, която е добре описана в литературознанието.
Каква обаче е историята на името? Защо Белонога(та)?
Местното турско население казвало на извора „Ак балдър чешмеси“. В оригинала не става въпрос за някаква белонога жена, па било тя и туркиня.
Името просто е изафетно, имеслужението е „ак балдър“ към което после, когато е направена чешмата, е прибавено турското „чешмеси“, което означава: чешмата в мястото Ак балдър.
Тогава българският сленг не съществува, но в турския балдър в затворническото арго́ почва да означава и „женски крак“.
Името Ак балдър обаче не е затворническо. Създадено е по един топонимен признак, който е много чест при местните имена. Става въпрос за оголен бял ствол на дърво, който често стърчи в заблатени места, после дренирани за изворни чешми. Българите наричат такива обекти с името „Стърчи крак“, турците „ак балдър“, т.е. по „оголената бяла кост на човешки крак“.
Има ли вина дядо Славейков, че не е спазил точно ономастичната версия? Не, категорично няма! Поетът, писателят имат това право да поставят например София като столица на пустинята Сахара. Йордан Йовков от разбойника Шибил сътвори един прекрасен български хайдутин.
Така в резултат на един поетически превод на името „Ак балдър чешмеси“ се стига до надслова на поетичното произведение „Изворът на Белоногата“, в езика на старожилците в Харманлийско и Герганина чешма.
Разбира се персонажът на поемата е можел да бъде друго българско женско име. Защо поетът избира Гергана е въпрос на друг коментар.
//В книгата на Румяна Коколичева „Местните имена в Харманлийско“ ВТ 2011, 254, турският хидроним „Ак балдър чешмеси“ (тук българското “у“ чушмеси) е неточно преведено с „бял прасец“ (на човешки крак|).
В книгата на Йордан Заимов „Български водопис“ ВТ 2012, 554, е дадено с обяснение име „Извора на нимфите“ до Добрич, но „Изворът на Белоногата“ и Герганина чешма липсват. При все, че споменатата Румяна Кокаличева бе негова аспирантка?!//

*Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора (антропонимия), но също и имена на географски обекти (топономастика) и др.
Това е една от последните публикации на професора, който почина на 27 ноември 2020 г.
Дълбок поклон и светла да бъде паметта за него!

снимка: Архив

Тодор Балкански
От Тодор Балкански декември 17, 2020 14:50
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 251 256 преглеждания