Инж. Кирил Петков: „Страната ни ще се оправи, когато я управляват способни хора, милеещи за народа“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 10, 2020 07:19

Инж. Кирил Петков: „Страната ни ще се оправи,  когато я управляват способни  хора, милеещи за народа“

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #4/888, 31 януари – 6 февруари 2020 г.

Свързани публикации

Инж. Кирил Петков е на 73 години, пенсиониран минен инженер. Интересна и нестандартна личност занимаващ се с разнообразни неща – пише много актуални епиграми и сатирични стихотворения, занимава се със земеделие, строителство, намира водоизточници, занимава се с радиестезия, чете много, помага на съпругата си да прави страхотни гоблени, интересува се от политика, култура и още много сфери на обществения живот. Боли го за сегашното положение на държавата и народа.

Господин Петков, как успявате да уловите и да реагирате на всичко онова, което става в страната, пък и по света, със съответната актуална и злободневна сатира? От кога започнахте да реагирате по този начин на различни по характер събития?
Просто следя новините и пресата ежедневно. И всяко едно събитие, което е актуално за деня, го пречупвам през призмата на хумора, или по-точно на сатирата, и се ражда нещо, което евентуално може да се нарече политическа сатира. Не знам как се получава, но ми идва някак си отръки и започнах отдавна. Започнах като специалист по епиграмите и вече имам написани около петстотин. След това преминах към стихотворната форма, като започнах да разширявам някои епиграми и така до днес, когато пиша повече в стихотворна форма направо в социалните мрежи.

Имате ли някъде другаде публикации, освен в социалните мрежи?
Не нямам публикации. Правил съм опити във по-големи, централни вестници, но никой не пожела да публикува мои сатирични произведения или епиграми. За съжаление, всичко е конюнктура, най-вече политическа и общо взето всичко е купено. Владее някакъв страх и общо взето всеки гледа да си пази хляба и да не предизвиква силните на деня.

Всъщност Вие сте минен инженер по специалност, как попаднахте в Тополовград, заедно със семейството си и какво общо има инженерството с писането? Какви хора четат Вашето творчество и как се отзовават?
Завърших през 1974 г. с отличие тогавашния МГИ /Минно геоложки институт/ в София и ми се даде възможност да избирам къде да работя. Имах осигурено място по специалността „Разработка на полезни изкопаеми“ в Родопите. Но решихме със съпругата ми да бъдем по близко до родния край – аз съм от Котел, тя е от Ямболския край и помолих да ме разпределят в Тополовград. Когато дойдохме, синът ни беше на десет месеца. Така започнах в държавни мини „Васил Коларов“, най-напред като завеждащ смяна, след това като началник участък, след което се прехвърлих в „Мрамор и гранит“, по-късно двете предприятия бяха обединени и работех все там. В „Редки метали“ не можех да отида, тъй като по онова време не отговарях по политическа линия за секретно предприятие. Така трудовата ми дейност премина изцяло в Тополовград. Тук дойдох, тук започнах, тук се пенсионирах, тук се поболях, тук оздравях.
Читателите ми са от всички сфери на живота, но малко от тях се отзовават, може би страхът ги потиска поради остротата на сатирата, която пиша. Кой на работа или децата му на работа и страхът ги владее, поради което не смеят да коментират или да се включват със свои разсъждения. Иначе, така в отделни срещи, казват: “Да, добре, хубаво пишеш, ама има ли кой да те чуе?”.
Много често ме питат и дали няма да издам нещо в книга, сборник или нещо подобно. Отговарям им, че на този етап не виждам смисъл, защото това е сатира, която не се възприема и харесва от управляващите, а и малко са хората, които четат вече, не намирам приложението ѝ в момента и не виждам смисъл да го правя – така поне мисля аз.
Що се отнася да инженерството и писането – баща ми беше учител по български език и литература и руски език. Още от времето, когато ми преподаваше, не че не съм ги обичал, но повече наклонности имах към физиката и математиката и това ми помогна и ме насочи към инженерството. В моя род до тогава нямаше инженери, пък и модерно беше навремето. Но въпреки негласната ми съпротива, явно съм имал заложени в мен литературни и да кажем поетични способности. И може би и вследствие на това, аз чета много, имам богата библиотека. Обичам много историята, интересувам се и от историческите събития и то не само от българската история. Творчески планове, така да се каже, не правя, реагирам на момента на съответната случка, събитие, факт.

Знаете, че в Тополовград има Литературен клуб „Илко Карайчев“, в който са местните пишещи хора – поети и прозаици. Не са ли Ви потърсили от там, все пак, макар и по-особена да е формата на Вашите творби, и Вие сте творец?
За жалост никой не ме е потърсил, а смея да твърдя, че съм и отдавнашен деец на културата в Тополовград. Бях актьор в както го наричат сега Театър на комедията „Велко Кънев“ и от Петия републикански фестивал имам златен медал за изпълнение на главна роля – това беше през 1978 г.
След това бях и председател – мандат и половина на читалището. Преустройството, което се извърши на читалищната сграда – въртящата сцена, втората сцена на Ямболския театър и т. н. стана по мое време. Но за добро или лошо – не знам, никой не ме е потърсил и така аз съм извън този клуб.

Явно е, че Вие сте ангажиран човек – и обществено, и политически, макар че сега по-скоро това е малко индиректно, дистанционно. Как оценявате обстановката в страната сега? Как се промени България през последните 30 години – към по-добро, или към по-лошо?
Директно отговарям – към по-лошо. Защото така е дадена волята отвън. На много места съм казвал, че тази управа и независимо коя друга управа ще дойде, няма да промени нищо. Една малка държава като нашата винаги е теглила между големите сили. Или атовете се ритат, магаретата патят, да не казвам нещо друго по-грубо. Изходът от положението е, ако застанат да управляват способни хора, които да мислят за народа и държавата. И колкото и еретично да звучи, да се скъса с НАТО и Европейския съюз и да възстановим или създадем национална самостоятелност и достойнство. Защото ни се отне производството, отнеха ни се пазарите, природните ресурси и т.н. – всичко отиде в чужди ръце. Златото, енергетиката, сега готвят явно същото и за водите, така и за земята и на практика какво ни остава – едно вегетиране и загиване като нация, като народ.
Тук за нашата община имах една идея, предлагал съм я на много от кметовете – да направим един Обществен съвет от специалисти в различните сфери на живота – икономика и т.н., който да бъде нещо като посредник между гражданството и управата. Обществен съвет без заплащане, на доброволни начала за по-доброто развитие на общината и когато има наболели въпроси да седнем да ги изчистим или пък някоя добра идея, да я доразвием и да потърсим начини за реализацията ѝ. Било в минното дело или друга промишлена или производствена дейност. Така също и в сферата на културата и още, и още. Но не срещнах разбиране.

От колко години сте пенсионер? С какво друго обичате да се занимавате освен с писането на епиграми и сатирични стихотворения? Имате ли си някакво друго скрито или явно занимание?
Пенсионер съм вече 13 години, от 2007-та. Освен писането, като хоби ми са земеделието и строителството. Започнал съм къща преди 25 години, повечето от нещата съм правил и правя сам и все още не съм ги довършил, както със съпругата ни се иска. От 12 години се занимавам и с лично земеделие – градинка, лозя. През лятото съм все там, вкъщи не се задържам – там на нивата, на лозето съм постоянно. Листът и моливът обаче са винаги с мен, дойде ли ми някаква мисъл, някаква идея, веднага ги записвам. Чета също и много книги в областта на медицината. Това започнах след изкаран тежък инфаркт преди четвърт век. Не съм доктор, не съм врачка, нямам такива претенции, опитвам се да прилагам методите на радиестезията, работя с помощта на махало. Мога да сканирам много неща, по отношение на човека, на природата. Мога да откривам вода, така открих и местонахождението на водопровода за къщата, което дори и от ВиК не знаеха.

Видях тук в апартамента Ви освен безброй книги, вестници и списания и страшно много и невероятно красиви гоблени. Кой е авторът, Вие или съпругата Радка Петкова?
Основната роля е на Радка – тя ги шие. Би могло да се каже донякъде, че са и съвместно дело – аз подготвям рамките, връзките, материалите, но тя внася красотата в тях с художествената им изработка, защото това си е художествена работа. Гоблените са ми много любима тема, с часове мога да ги гледам, съзерцавам и да им се възхищавам. Много теми съм ѝ предлагал аз и така да се каже съм ѝ консултант и критик. Тя е участвала в три общински изложби, но аз имам идеята и за изложба извън Тополовград. Това е свързано с голяма организация и пари и засега още не съм намерил поддръжници на тази смятам хубава идея, но се надявам някога това намерение да стане факт.
На 73 години как оценявате житейския си път?
Ще отговоря с една бих я нарекъл стихотворна изповед: четете на 4 стр.
Бих искал да завърша с това: Желая на цялото население на общината живот и здраве, и по-хубаво настояще и бъднини.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 10, 2020 07:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.