Инж. Георги Миланов е сред пионерите на жилищното строителство в Харманли

Георги Николов
От Георги Николов септември 14, 2007 02:36

Инж. Георги Миланов е сред пионерите на жилищното строителство в Харманли

Като заместник-директор на „Стройрайон“- а потомственият харманлиец застроява кварталите „Дружба“, „Изгрев“ и „Тракия“, по-късно като собственик на проектантска фирма „АРКА“ и секретар на клуб „Възрожденец“ възправя за нов живот храма на Трифончето

Кореняк харманлиец и още по-вкоренен в професията си, Георги Миланов е един от малцината представители на проектантския бизнес в града. Извън бизнеса е хорист, църковен настоятел, запален футболен фен, член на УС на клуба по лека атлетика – изобщо човек с обществена нагласа и ангажименти.
Казва, че и професията, и хобитата му водят началото си от детството. Спомените за това негово детство – „реално и вълшебно“, прекарано в махалата до бившия ПАК по бубарство, и днес го зареждат с енергия и ведро чувство. Времето – петдесетте-шейсетте години на миналия век – е абсолютно романтично. За Георги Миланов то означава безкрайни игри на челик, свине-джопа, ропка-топка, прескочи кобила, чона-плоча, изстрелване на консервна кутия във въздуха с карбид и все такива нецивилизовани детски занимания, далеч от компютри, плейстейшъни и МР-тройки – детство не с маратонки на краката, а с „циганска баница“ в ръка, затова пък истинско и свободно.
„По цели дни бродехме по Марица и Олу дере, къпехме се, ловяхме риба. А когато играехме махленските мачове по футбол, ги играехме „за кило кръв и сърцето за мезе“, както се нахъсвахме тогава“, разказва Миланов.
Не пропуска да изброи и аверите си от онова време. Там, в махалата Георги рита топка с Митьо Марашлията, знаменитият по-късно нападател на ЦСКА, другарува и с гениалния математик на харманлийската гимназия от онова време Анчо Георгиев, разиграва махленски скечове с бъдещия актьор в пазарджишкия театър – Антон Демерджиев. Но с друг един приятел игрите му са някак по-сериозни, по-делови. Двамата с Янчо Апостолов в дворовете на къщите си градят постройки с ония миниатюрни кирпичи, накалъпени с кибрити кутийки, за които само раслите по онова време могат да знаят. Уж игра – като ония детски конструктори сега, пък след време става професия и на двамата.
Известният хасковски архитект Апостолов и нявгашният му съмахленец Миланов днес отново са заедно като екип в проектирането на сгради, макар и не съвсем „исие“. Но обикновено Янчо е автор на архитектурната част, а Георги на конструктивната в повечето проекти, поръчани във фирма „АРКА“.
Преди това заедно учат в строителния техникум в Стара Загора и не си играят там с ония кирпичи, изрязани с кибритени кутийки, а здраво залягат над учебниците. „Бяхме отлични ученици и трябва да кажа, че нивото на обучение в техникума беше такова, че излязохме от него половин строителни инженери“, казва Миланов.
Цял строителен инженер той става вече в софийския ИСИ, но никак не му е леко нито да влезе в него, нито да го завърши. След войнъклъка в танковия батальон в Карлово, умира баща му и Георги трябва сам да се издържа, докато следва. Затова се прехвърля задочно и работи. Като младши строителен техник към „Заводски строежи“ – Димитровград участва в изграждането на новите рингове, административната сграда и въобще на новата харманлийска керамична фабрика. По-късно строи и първите халета на свинекомплекса край Преславец.
Междувременно се дипломира в ИСИ-то и става един от първите инженери в Харманли, специалист по промишлено-гражданско строителство. Назначават го като заместник-директор на стройрайона, когато предприятието оглавява Неделчо Стефанов – Шонето. Именно тогава, през 1982 – 1987 г., е пикът на жилищното строителство в града. Миланов и екипът му вдигат блок след блок в квартал „Дружба“, по централния булевард „България“, в другите два харманлийски квартала – „Изгрев“ и „Тракия”. При Георги Миланов тогава работят Жоро Василев, инж. Валентин Колев, Тончо Стратиев, инж. Огнян Велков – все строители, които след 10-и ноември доказват кадърността си и в частния сектор. Но в ония години такъв още няма и всички работят за държавата. Натискат ги от СМК-то в Хасково, от ОбК на БКП в Харманли, пришпорват ги планове и срокове, но те ги изпълняват. „Почти всеки месец имахме пусков обект, строяхме не само в Харманли, но и в Маджарово и Любимец. Бяхме много сплотен колектив – работехме здраво, но и здраво разпускахме. Що мачове сме изгледали тогава от трапезата, мачовете задължително се гледаха колективно, както и колективно строяхме.“
Така говори за онова време Георги Миланов, бившият зам.-директор на „Стройрайон“-а в Харманли, но сега казва, че тогава са търчали по обектите за една заплата само, за жълти стотинки, а днес, днес в частния строителен бизнес поне той като търсен проектант знае за какво работи. Поръчките са достатъчно, за да печели и достатъчно. Толкова, колкото е необходимо, за да живее без материални притеснения и да може, разбира се, спокойно да задоволява духовните си потребности – нищо изключително, средна класа може би.
Именно като човек на такова що-годе положение Георги Миланов се впуска и в инициирането и осъществяването на редица обществени начинания. Най-значимото е широката благотворителна акция за възстановяването на емблематичния за Харманли параклис „Св. Трифон“ в едноименната местност край града. Отново двамата с Янчо Апостолов разработват проекта за обновяването на храма и този проект е първото голямо дарение, основата, на която се разгръща родолюбивото дело. Но Георги Миланов не спира дотук – като секретар на клуб „Възрожденец“ той става моторът на акцията – събира лев по лев лептата на всеки един харманлиец, пожелал да се нареди сред ктиторите на църквата. Като проектант използва и връзките си за набавянето на строителни материали, осигурява майстори, наблюдава строежа. Казва, че е имал и личен мотив да настоява така за повторното възправяне на храма – топлата връзка между неговото детство и святото за харманлийци място, хълмът с параклиса. Но подозира, че „Трифончето“ има връзка дори и с раждането му. „На мен пъпът ми е хвърлен на „Трифончето“. Майка ми е идвала тук на празника на Трифон Зарезан на 14 февруари 1949 г. Само след три дни, на 17 февруари, на бял свят съм се появил и аз“, казва проектантът.
Сега той е в настоятелството на нововъздигнатия и прераснал вече в църква параклис, настоятел е и на храма „Св. Иван Рилски“ в града. Що се отнася до членството му в клуба на харманлийците кореняци – клуб „Възрожденец“, то не е съвсем обикновено членство. Георги Миланов е сред основателите на клуба, сред строителите му, дето поставят темелите на организацията, която съществува вече много години и от която тръгват начинания за съхраняването на традиции като Деня на Харманли – 2 май, празника на червеното вино, летния гуляй на Марица, възраждането на Тодоровденските кушии и други.
Самото харманлийско родословие на инж. Миланов е далечно и съдбовно разклонено. Неговият дядо по майчина линия, Димитър Жечев, е бил заместник-кмет на града през 1939 г., а брат му е видният комунистически функционер и партизански водач Георги Жечев. Когато той се завръща от СССР, за да се включи в нелегалната дейност, го арестуват още на харманлийската гара. Тогава Димитър Жечев незабавно се намесва, за да освободи брат си. По-късно, когато Георги Жечев загива в партизанското движение, Димитър е вече безсилен да помогне. Тази история потвърждава поговорката, че кръвта вода не става, но и истината, че нас, българите, политиката ни е деляла и продължава да ни дели въпреки кръвното родство. Като че ли ние, българите, се нахвърляме един срещу друг в политиката, както в ония махленски мачове от детството на Георги Миланов – „за кило кръв и сърцето за мезе.“
Но в рода Миланови има един негов продължител и по кръв, и по професия. Синът му Владимир от няколко години следва в архитектурния институт на Десау, Германия. Учи всъщност в прочутата школа по проектиране „Баухаус“, водеща началото си още от 1933 г. Миланов старши се гордее с това, както се гордее и със собствените си постижения било в строителството, било в другите му занимания.

Връзката на Миланов с пеенето и футбола

С шеговит тон строителният инженер разказва историята на постъпването си в читалищния хор „Славей“. Уж като ученик в часовете по пеене занемявал, уж имал тройка по този предмет, а веднъж по време на един круиз на хоровия състав по маршрута Одеса – Ялта – Сочи – Сухими, на който Георги Миланов бил само екскурзиант, така пропял, че после от ръководството на хора две години го кандардисвали да се включи в него. Включил се и не съжалява. Като хорист обиколя цяла Европа и изживява прекрасни моменти на сцената. Почти такива като на ония трапезни агитки за мачовете на „Левски“ и националния по телевизора.
Миланов не изпуска мач и на стадиона в Харманли. Връзката му с футбола е кръвна. Освен на мачовете едно време в махалата е ритал топка и в детския отбор на „Левски“ – Харманли и даже в юношеския отбор на „Берое“, докато учи в строителния в Стара Загора. Контузия го откъсва от играта, но не и от любовта му към нея. А и за него футболът е завръщане в детството, предложило му всичко, от което има нужда и сега.

Георги Николов
От Георги Николов септември 14, 2007 02:36
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.