Инж. Георги Миланов е сред пионерите на жилищното строителство в Харманли

Георги Николов
От Георги Николов септември 14, 2007 02:36

Инж. Георги Миланов е сред пионерите на жилищното строителство в Харманли

Като заместник-директор на „Стройрайон“- а потомственият харманлиец застроява кварталите „Дружба“, „Изгрев“ и „Тракия“, по-късно като собственик на проектантска фирма „АРКА“ и секретар на клуб „Възрожденец“ възправя за нов живот храма на Трифончето

Кореняк харманлиец и още по-вкоренен в професията си, Георги Миланов е един от малцината представители на проектантския бизнес в града. Извън бизнеса е хорист, църковен настоятел, запален футболен фен, член на УС на клуба по лека атлетика – изобщо човек с обществена нагласа и ангажименти.
Казва, че и професията, и хобитата му водят началото си от детството. Спомените за това негово детство – „реално и вълшебно“, прекарано в махалата до бившия ПАК по бубарство, и днес го зареждат с енергия и ведро чувство. Времето – петдесетте-шейсетте години на миналия век – е абсолютно романтично. За Георги Миланов то означава безкрайни игри на челик, свине-джопа, ропка-топка, прескочи кобила, чона-плоча, изстрелване на консервна кутия във въздуха с карбид и все такива нецивилизовани детски занимания, далеч от компютри, плейстейшъни и МР-тройки – детство не с маратонки на краката, а с „циганска баница“ в ръка, затова пък истинско и свободно.
„По цели дни бродехме по Марица и Олу дере, къпехме се, ловяхме риба. А когато играехме махленските мачове по футбол, ги играехме „за кило кръв и сърцето за мезе“, както се нахъсвахме тогава“, разказва Миланов.
Не пропуска да изброи и аверите си от онова време. Там, в махалата Георги рита топка с Митьо Марашлията, знаменитият по-късно нападател на ЦСКА, другарува и с гениалния математик на харманлийската гимназия от онова време Анчо Георгиев, разиграва махленски скечове с бъдещия актьор в пазарджишкия театър – Антон Демерджиев. Но с друг един приятел игрите му са някак по-сериозни, по-делови. Двамата с Янчо Апостолов в дворовете на къщите си градят постройки с ония миниатюрни кирпичи, накалъпени с кибрити кутийки, за които само раслите по онова време могат да знаят. Уж игра – като ония детски конструктори сега, пък след време става професия и на двамата.
Известният хасковски архитект Апостолов и нявгашният му съмахленец Миланов днес отново са заедно като екип в проектирането на сгради, макар и не съвсем „исие“. Но обикновено Янчо е автор на архитектурната част, а Георги на конструктивната в повечето проекти, поръчани във фирма „АРКА“.
Преди това заедно учат в строителния техникум в Стара Загора и не си играят там с ония кирпичи, изрязани с кибритени кутийки, а здраво залягат над учебниците. „Бяхме отлични ученици и трябва да кажа, че нивото на обучение в техникума беше такова, че излязохме от него половин строителни инженери“, казва Миланов.
Цял строителен инженер той става вече в софийския ИСИ, но никак не му е леко нито да влезе в него, нито да го завърши. След войнъклъка в танковия батальон в Карлово, умира баща му и Георги трябва сам да се издържа, докато следва. Затова се прехвърля задочно и работи. Като младши строителен техник към „Заводски строежи“ – Димитровград участва в изграждането на новите рингове, административната сграда и въобще на новата харманлийска керамична фабрика. По-късно строи и първите халета на свинекомплекса край Преславец.
Междувременно се дипломира в ИСИ-то и става един от първите инженери в Харманли, специалист по промишлено-гражданско строителство. Назначават го като заместник-директор на стройрайона, когато предприятието оглавява Неделчо Стефанов – Шонето. Именно тогава, през 1982 – 1987 г., е пикът на жилищното строителство в града. Миланов и екипът му вдигат блок след блок в квартал „Дружба“, по централния булевард „България“, в другите два харманлийски квартала – „Изгрев“ и „Тракия”. При Георги Миланов тогава работят Жоро Василев, инж. Валентин Колев, Тончо Стратиев, инж. Огнян Велков – все строители, които след 10-и ноември доказват кадърността си и в частния сектор. Но в ония години такъв още няма и всички работят за държавата. Натискат ги от СМК-то в Хасково, от ОбК на БКП в Харманли, пришпорват ги планове и срокове, но те ги изпълняват. „Почти всеки месец имахме пусков обект, строяхме не само в Харманли, но и в Маджарово и Любимец. Бяхме много сплотен колектив – работехме здраво, но и здраво разпускахме. Що мачове сме изгледали тогава от трапезата, мачовете задължително се гледаха колективно, както и колективно строяхме.“
Така говори за онова време Георги Миланов, бившият зам.-директор на „Стройрайон“-а в Харманли, но сега казва, че тогава са търчали по обектите за една заплата само, за жълти стотинки, а днес, днес в частния строителен бизнес поне той като търсен проектант знае за какво работи. Поръчките са достатъчно, за да печели и достатъчно. Толкова, колкото е необходимо, за да живее без материални притеснения и да може, разбира се, спокойно да задоволява духовните си потребности – нищо изключително, средна класа може би.
Именно като човек на такова що-годе положение Георги Миланов се впуска и в инициирането и осъществяването на редица обществени начинания. Най-значимото е широката благотворителна акция за възстановяването на емблематичния за Харманли параклис „Св. Трифон“ в едноименната местност край града. Отново двамата с Янчо Апостолов разработват проекта за обновяването на храма и този проект е първото голямо дарение, основата, на която се разгръща родолюбивото дело. Но Георги Миланов не спира дотук – като секретар на клуб „Възрожденец“ той става моторът на акцията – събира лев по лев лептата на всеки един харманлиец, пожелал да се нареди сред ктиторите на църквата. Като проектант използва и връзките си за набавянето на строителни материали, осигурява майстори, наблюдава строежа. Казва, че е имал и личен мотив да настоява така за повторното възправяне на храма – топлата връзка между неговото детство и святото за харманлийци място, хълмът с параклиса. Но подозира, че „Трифончето“ има връзка дори и с раждането му. „На мен пъпът ми е хвърлен на „Трифончето“. Майка ми е идвала тук на празника на Трифон Зарезан на 14 февруари 1949 г. Само след три дни, на 17 февруари, на бял свят съм се появил и аз“, казва проектантът.
Сега той е в настоятелството на нововъздигнатия и прераснал вече в църква параклис, настоятел е и на храма „Св. Иван Рилски“ в града. Що се отнася до членството му в клуба на харманлийците кореняци – клуб „Възрожденец“, то не е съвсем обикновено членство. Георги Миланов е сред основателите на клуба, сред строителите му, дето поставят темелите на организацията, която съществува вече много години и от която тръгват начинания за съхраняването на традиции като Деня на Харманли – 2 май, празника на червеното вино, летния гуляй на Марица, възраждането на Тодоровденските кушии и други.
Самото харманлийско родословие на инж. Миланов е далечно и съдбовно разклонено. Неговият дядо по майчина линия, Димитър Жечев, е бил заместник-кмет на града през 1939 г., а брат му е видният комунистически функционер и партизански водач Георги Жечев. Когато той се завръща от СССР, за да се включи в нелегалната дейност, го арестуват още на харманлийската гара. Тогава Димитър Жечев незабавно се намесва, за да освободи брат си. По-късно, когато Георги Жечев загива в партизанското движение, Димитър е вече безсилен да помогне. Тази история потвърждава поговорката, че кръвта вода не става, но и истината, че нас, българите, политиката ни е деляла и продължава да ни дели въпреки кръвното родство. Като че ли ние, българите, се нахвърляме един срещу друг в политиката, както в ония махленски мачове от детството на Георги Миланов – „за кило кръв и сърцето за мезе.“
Но в рода Миланови има един негов продължител и по кръв, и по професия. Синът му Владимир от няколко години следва в архитектурния институт на Десау, Германия. Учи всъщност в прочутата школа по проектиране „Баухаус“, водеща началото си още от 1933 г. Миланов старши се гордее с това, както се гордее и със собствените си постижения било в строителството, било в другите му занимания.

Връзката на Миланов с пеенето и футбола

С шеговит тон строителният инженер разказва историята на постъпването си в читалищния хор „Славей“. Уж като ученик в часовете по пеене занемявал, уж имал тройка по този предмет, а веднъж по време на един круиз на хоровия състав по маршрута Одеса – Ялта – Сочи – Сухими, на който Георги Миланов бил само екскурзиант, така пропял, че после от ръководството на хора две години го кандардисвали да се включи в него. Включил се и не съжалява. Като хорист обиколя цяла Европа и изживява прекрасни моменти на сцената. Почти такива като на ония трапезни агитки за мачовете на „Левски“ и националния по телевизора.
Миланов не изпуска мач и на стадиона в Харманли. Връзката му с футбола е кръвна. Освен на мачовете едно време в махалата е ритал топка и в детския отбор на „Левски“ – Харманли и даже в юношеския отбор на „Берое“, докато учи в строителния в Стара Загора. Контузия го откъсва от играта, но не и от любовта му към нея. А и за него футболът е завръщане в детството, предложило му всичко, от което има нужда и сега.

Георги Николов
От Георги Николов септември 14, 2007 02:36
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама