Илия Сивков остана седми след Балканските игри

Милена Митева
От Милена Митева февруари 16, 2018 14:18

Илия Сивков  остана седми след  Балканските игри

Лекоатлетът Илия Сивков се класира седми на Балканските игри. Първият в страната на дълъг скок се контузи по време на втория опит, след което състезанието за него приключи. Резултатът, който отчете метъра след полета, му бе 6,88 метра.
„Имах по-големи очаквания за Сивков. Надявах се да скочи поне 7,30”, сподели треньорът Димитър Карамфилов. „Почти два месеца не сме тренирали, защото нямаме база. Сега Илия поне месец ще се възстановява от травмата, след което започваме отначало”, допълни той.
Лошите условия и липсата на база за тренировки не подлежат на коментар, затова и Кармфилов съжалява за едно: „Когато трябва да видиш плода на своя труд, той напуска страната”.
При липсата на условия за тренировки на спортистите този резултат е изключително високо постижение. До стартът на Балканските игри, момчето на „Хеброс” бе първи в страната. Той се класира за голямата надпреварата след като на Националния шампионат за мъже и жени преди седмица се приземи с лично постижение на 7,19 метра.
В петък, събота и неделя ще се състои държавно първенство до 16 години. То ще бъде в столица и на него ще се представят 12 атлети от Града на Белоногата.

На Балканските игри с първи резултат се записа гъркът – Панайотис Мантзориянис. Той преодоля разстоянието от 7,69 метра. Второто бе за хърватина Марко Цеко и успехът му е 7,65 метра. Гордостта на страната, макар и на трета позициция, запази Борис Линков от „Славия” с резултат 7,21 метра.
Състезателите срещнаха конкуренции от 17 страни.

Атлетът: „Имам потенциала да скачам много повече от това, но доста фактори не ми го позволяват”

Илия, разкажи на читателите от колко години се занимаваш със спорт? Какви са амбициите ти след като завършиш през май тази година?
Тренирам от 2011 година. За кандидатстването не ми се иска да се споделя публично.

Какво мислиш за развитието на спортовете в страната ни?
В България спорт няма и няма и да има. Организацията е толкова лоша, че дори и да има талантливи състезатели, те биват потъпкани с времето като мен. Ако бях в чужбина, резултатите ми щяха да бъдат много по- добри. През 2012 година скочих 6,03 метра. За малко да направя национален рекорд, а никой не ми обърна внимание.

Замислял ли си се да напуснеш и да се занимаваш със спорт в страна, която инвестира в теб?
Да, замислял съм се много пъти… Не мисля, че трябва да се правя на патриот, както правят много известни спортисти, но чак когато успеят в чужбина. България нищо не ми е дала, само ми е взела и не мисля и аз да й давам нещо. Тук те забелязват, чак когато изгрееш, а докато си блъскал яко и си се провалял никой не те поглежда. Много съм разочарован.

За втори път участваш на Балкански игри, сподели ни как се подготви за тях и как се представи на предишните състезания?
На по-важното състезание за мен, националният шампионат за юноши под 18 год., което се проведе на 27 и 28 януари, не успях да се представя добре. Главната причина е в условията. Поради започването на строежа на залата ни, бяха изкарани всички пътеки, уреди, климатици. Прекрасно е че някой най- накрая се сети за спортистите в Харманли и ще имаме нова база, но пък ремонта в средата на зимата ни лиши и от малкото което имахме като условия за някаква подготовка. Цяла зима тренирам в мазето на баща ми, където имам няколко щанги, пет препятствия и една пътека за бягане. Студено е много – около 5 градуса. Мускулите ми са нон-стоп сковани и натегнати от студа. Пътувах няколко пъти до Пловдив и до Сливен, където имам познати треньори, за да си направя разбег за скока. По време на тези тренировки получих и контузия, понеже като се стъпи на истинска писта и когато въобще не си тренирал на такава, ефектът е много лош, особено когато мускулите ти са сковани от студа. Две седмици възстановявах контузията и изгубих много време. Дойде и времето за състезание. Измерих разбега, който си бях направил на тренировките ми в другите градове. В София пистата е чисто нова и най-добрата на Балканите. Състезанието ми започна с два фала, като приземявах над 7-те метра. Третият опит преместих разбега си много назад, за да направя сполучлив опит и с 50 см зад дъската, скочих 6.55 и се класирах за финал. В предстоящите три скока отново направих три фала, като си останах със слабия резултат от 6,55 и завърших на 8-ма позиция. Първият беше със 7, 07 метра.
Силно разочарован, но копнеещ за голям скок, поисках да остана в София на лагер и да оправим грешките. Треньорът ми се съгласи и останахме в София, като държа да отбележа, че бе за наша сметка. Оправихме разбега. И само за няколко дни „реални тренировки“, макар с големи болки в краката, успях да приземя на 7.19 метра, което е най-добрият резултат за моята възраст до момента и ми даде право да участвам на Балкански игри. До последно бях трети, но един от мъжете ме изпревари в последния си опит и завърших на 4-то място от 15 състезатели (мъже). По време на 5-я опит получих отново контузия и прекратих участието си. Имаше само 5 дни до Балканското. Починах 2 дни и заминахме за София, като този път спането и храненето бяха поети от федерацията. Там правех само загрявки, понеже ме болеше много (дори не можех да бягам). Дойде и Балканското. На болкоуспокояващи, първият опит не се усети. Беше над 7 метра, но отново фал. През втория опит по време на бягането ме заболя, едвам отскочих и записах 6.86 метра. При третия вече болката беше нетърпима, но стиснах зъби и скочих. За жалост беше само 6,70 метра. Класирах се за финални скокове, но прекратих участието си и така завърших на седмо място.
Не съм доволен от участието си. Бях много доволен от скока по време на състезанието за мъже и жени, но липсата на тренировки и главно условия отново ме контузиха и да си призная – паднах духом. Имам потенциала да скачам много повече от това, но много фактори не ми го позволяват. Конкурентите ми и техните треньори ме гледат с респект, понеже знаят къде тренирам и се чудят как постигам такива резултати. Впечатление ми направиха другите държави. Турци, гърци, румънци – всички имаха масажисти, които ги подготвяха за старта, доктори, които им изготвят режима и препаратите. Много ми се иска и аз да съм част от тази атмосфера и да имам тези привилегии и условия.

С какво са свързани бъдещите ти планове?
Амбициите ми не са свързани главно със спорта. Първо, искам да се представя добре на предстоящите матури и да съм доволен от себе си. Второ, искам да бъда приет в желания от мен университет. За спорта, тази година има Световно първенство във Финландия за моята възраст. Нормативът е 7,50. Смятам, че е напълно възможен резултат за мен. Още 2016 година, когато поставих личния си рекорд 7,26 метра и се класирах за Европейско първенство, трябваше да ги скачам. Но причината, поради която не съм, е ясна – тя е контузии в следствие на лошите условия и недостатъчна подготовка. С треньора ми Димитър Карамфилов смятаме да прекарам повече време по лагери тази година, но това е свързано отново с разходи, с които ние не разполагаме. Много е трудно, но няма да се откажем. Много силно искам да зарадвам треньора и семейството ми с призово място на световното първенство или поне с един хубав скок над 7,50 м.
Не знам как ще се подготвям тази година, но винаги давам всичко от себе си и ще скачам на макс с надеждата, че всичко ще е наред и ще съм здрав. За жалост, вече в моята възраст (старша) нещата стават професионални – има нужда от масажи, режим, хранителни добавки, а ние не разполагаме с такива. Така няма как да се очакват силни резултати, но аз ще продължавам да давам всичко от себе си, а времето ще покаже дали ще успеем.

 

Милена Митева
От Милена Митева февруари 16, 2018 14:18
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator