Христо Дянков спасява кооперация „Коприна“ от фалит

Иван Чончев
От Иван Чончев септември 10, 2019 11:42

Христо Дянков спасява кооперация „Коприна“ от фалит

Историята на Свиленградската кооперация

I част – „Над 2 000 бубари се обединяват в кооперация „Коприна“

II част – „Коприна“подпомага финансово производителите на пашкули

III част Коприна анулира търг за италиански долапи

IV част Коприна излиза на търговската борса в Милано

V част Христо Дянков спасява кооперацията от фалит, но комунистите я одържавяват

През 1935 г. в Свиленград се изгражда първото в страната кооперативно предприятие – филатура за производство на естествена коприна. От Италия са доставени машини и модерни басейни (долапи) за източване на копринените нишки от пашкулите. Италиански специалисти се заемат с обучението на наетите близо 100 работнички във фабрика „Коприна“, които по преценка на управата „успяват да се справят с възложената работа и да я схванат в едно късо време“. За персонала се въвежда 8-часов работен ден при надница от 29 до 50 лв.
Наред с грижите за филатурата „Коприна“ продължава да развива основната си дейност по закупуване, сушене и сортиране на пашкули от членовете на бубарската кооперация – над 2 300 души според регистрите. Сдружението започва да изкупува и памук, което по издадена специална наредба-закон става монопол на дирекция „Храноизнос“.
През 1937 г. предприятието спира работа за няколко месеца поради липса на пашкули. Въпреки че са събрани близо 100 хил. кг, в Свиленград остават 1/3 от тях. Останалите количества са разпределени от Българската земеделска и кооперативна банка (БЗКБ) в други фабрики.
Управата на кооперацията протестира с аргумента, че е вложила огромни инвестиции за развитие на бубарството и е редно да събира стоката от производителите с цел да я преработи и продаде. Отговорът на банката е, че законът не позволява това да се прави на едно място. В същото време „Коприна“ е разтърсена от стачки, организирани от районния комитет на комунистическата партия. Комунистите се опитват да овладеят управлението на фирмата, но домогванията им са пресечени.

През 1942 г. по Закона за защита на държавата от длъжност са отстранени членовете на управителния и контролния съвет. С цел да заздрави дисциплината и гарантира производството БЗКБ поверява коприненото дружество на неговия основател и първи председател на управителния съвет Христо Дянков.

Христо Дянков се ражда през февруари 1882 г. в Свиленград. На 17-годишна възраст постъпва в Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“. Той се учи отлично и след завършване на училището, воден от желание „да се запознае с географическото положение на Одринския вилает“, сe отдава на учителската професия и тръгва да даскалува в Малкотърновско, Узункьопрюйско и Кешанско. „След Преображенското въстание от 1903 г. учителстването стана много трудно, защото турските власти почнаха да гледат на българския учител като най-голям душманин на държавата и създават големи пречки при пътуване до местоназначението им.
Те искат разрешително за откриване на училището, извършват цензура на всички учебници и помагала“, пише младият учител в дневника си. Поради непреодолими причини той е принуден да се върне в родния си град, където продължава да работи като учител до обявяването на Балканската война.
Междувременно Дянков завършва в Бурса специален курс за произвеждане на бубено семе. Така той става един от първите греньори в Свиленград. По времето на Хуриета и дадените от младотурците „всестранни“ свободи местните учители сформират околийско учителско дружество, което си поставя задача „да преследва духовното и материално повдигане на своите членове.“ Дружеството със секретар Христо Дянков възобновява дейността си след края на I световна война с пиесата „Край мътния поток“, която обаче му донася много неприятности заради обвинения, че пропагандира леви идеи.

Учителите, подкрепени от по-интелигентните граждани, организират подписка за възстановяване на градското читалище „Звезда“и се впускат в уреждане на представления и вечеринки, за да съберат средства за собствена сграда. С подкрепата на Популярната банка за близо 200 хил. лв. и с решение на общинската управа, която отстъпва на читалището разрушена джамия близо до чаршията, започва подготовка за строителство на театрален салон.

Съзидателното дело на учителите в следвоенните години се увенчава с Общо кооперативно сдружение на бубохранителите в Свиленград, по-късно преименувано в „Районна кооперация „Коприна“. Това става през декември 1921 г., когато е приет устав на организацията и е избран управителен съвет с председател Христо Дянков. Длъжността той заема до 1927 г. и след кратко прекъсване получава доверие за още един мандат с продължителност до 1931 г.

Комунистите одържавяват кооперацията

Цели 8 години Дянков направлява усилията на свиленградските бубари да възстановят поминъка след опустошителните войни и да модернизират производството на пашкули и естествена коприна. Под неговото ръководство и със съдействието на професионалисти в бранша „Коприна“ постига забележителен възход – за един кратък период тя разпростира влиянието си в цялата околия и се превръща в най-стабилната кооперативна организация, занимаваща се с добив, обработка и продажба на пашкули. Само 4 години след учредяването й се изграждат модерни складове за сушене и съхранение на продукцията върху площ от около 11 000 квадратни метра. Кооперацията превръща Свиленград в национален първенец в бубарството, но не спира дотук и в началото на 30-те години навлиза смело в свилоточенето и тъкачеството.
През 1936 г. въпреки наложените монополни мерки върху пашкулите управата взима решение да продължи инвестициите в индустриалния сектор с инсталиране на плетачни машини и станове. Дружеството обаче е лишено от право да изкупува стоката на своите членове, което довежда до временно преустановяване на дейността. „Поради монополния режим на пашкулите и памука „Коприна“ престана да изпълнява своята предначертана от устава роля – да събира направо от кооператорите техните производства. Тя стана обикновена наемодателка, като отдаде съоръженията си под наем на Българската земеделска и кооперативна банка и дирекция „Храноизнос“, описва създалата се ситуация председателят Владимир Разбойников. По думите му допълнително масло в огъня наливат комунистите, опитвайки се да овладеят контрола върху предприятието.
Кризата се задълбочава от увеличаващия се по това време внос на изкуствена коприна, която подбива цените и прави производството неконкурентоспособно. През 1938г. кооперацията отчита първа загуба от създаването си. Управителният съвет, „загрижен за нормализиране на живота на „Коприна“, счита за дълг да уведоми своята кредиторка и покровителка – Българската земеделска и кооперативна банка, за причините, спъващи развитието на коприненото сдружение“. Тези причини според ръководството са променените стопански условия и намесата на държавата с монополни действия, които отнемат правото на кооперацията да изкупува пашкули и й отреждат роля на комисионер. „Вследствие на икономическата криза много кооператори посегнаха на своите спестявания и се отказаха от членство, като изтеглиха дяловия си капитал“, се посочва в поверително писмо, изпратено до банката.
В търсене на изход БЗКБ уволнява борда на дружеството. На 22 април 1942 г. по Закона за защита на държавата са отстранени членовете на управителния съвет Иван Сарафов, Христо Воденичаров, Михаил Цветков, Васил Канев, Димитър Кирков, Вангел Чакъров и Тодор Кирков, а също и членовете на контролния съвет Райчо Петков, Мирчо Демирев и Стефан Крушев. Уволнени са директорът Анастас Циганчев, счетоводителят Марин Маринов, касиерът Михаил Катерински, книговодителят Петър Кавръков и техническият ръководител Илия Писюзев. За нови членове на управителния съвет са назначени Христо Дянков, Спас Добрев, Владимир Шопов, Христо Янакиев, Атанас Юруков, Иван Станков и Милчо Ковачев, а за членове на контролния съвет – Александър Фурнаджиев, Георги Качикозов и Васил Вапцаров.

Новият мениджмънт на „Коприна“ начело с Христо Дянков и опитния стопански ръководител и администратор Спас Добрев прилага оздравителен план. Обуздани са партийните противоборства, които според анализ на състоянието са отворили язви с изключително тежки последици. „Политика и партийни речи – извън двора на предприятието“, заявява на работниците и служителите Дянков.

Верен на принципа за разумно и предвидливо управление, той затяга финансовата дисциплина с цел компанията да се стабилизира и възвърне позициите си на копринения пазар. С писмено нареждане се налагат ограничения на разходите. Остарялото техническо оборудване и системи като генераторите за ток, станали ненужни след електрифицирането на града от мини Перник, са предложени за продажба. В резултат на предприетите мерки твърде скоро общото събрание отчита „добри резултати от стегнатостта в работата“. Политиката на рестрикции продължава до октомври 1944г., когато със заповед „буржоазният“ управителен съвет е разтурен. Освободените места заемат членовете, отстранени по ЗЗД. През 1952 г. Районната кооперация на бубохранителите „Коприна“ е обявена за държавна.

край

Иван Чончев
От Иван Чончев септември 10, 2019 11:42
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.