Храмът “Св. Вмчк. Георги “ в с. Камилски дол е на 176 години

Сакар нюз
От Сакар нюз май 19, 2019 07:35

Храмът  “Св. Вмчк. Георги “ в  с. Камилски дол е на 176 години

Инж. А. Атанасов

Информацията е от записки, събирани от месец септември до края на ноември 1955 г. от благочестиви християни от с. Камилски дол.
По предание на стари християни, храмът “Св. Вмчк. Георги “ е бил построен с общи усилия и дарения на селяните. Камъните за построяването му са носени от християните на гръб и с магарета от местността Бяла стяна, далеч от селото, на 1 км.
Приблизително датиране на строежа на църквата посочва и М. Николчовска от книгата ѝ „Ивайловград и покрайнините му през Възраждането”: “Църквата в селото е строена през 40-те години на XIX в. и е осветена от епископ Кирил през 1843 година. Това става ясно от вградения над вратата надпис:

“Сградиа са светае
черква на света
го Георги
енгениета го 1843
отъ Кирила епископ
оть платил свещен
ик Иоан султана
презвитера кир
коза ке Георги.”

Размерите на храма са 19м x 12 м, или 228 кв. м. Строен е целият от дялан камък. Има две врати, които са обиколени с големи дялани камъни, и 9 малки прозореца. Камбанарията е построена преди 1895 г., но в 1913 г. е опожарена и разсипана. Сега от камбанарията са останали основи, високи два метра, които стоят като старина. Храмът е осветен през 1843 г. от епископ Кирил, но не се знае дали той е българин или грък. ако се съди по името, по-скоро е бил българин. Също така, не се знае на кой светиия са вложени костите в престола.
Той е бил дървен и през 1913 г., при опожаряването, е изгорен. Поставен е нов от мраморна плоча през 1940 г., донесен готов от една стара църква, през времето, когато е служил свещеник Константин Феодоров.
Храмът така и не е осветен след опожаряването.
Изографисване на храма не е имало, само обикновено боядисване. Също и резба не нямало. Полилеите са били три, които при изгарянето са унищожени.
Сегашните икони са изработени от художник Кирил Кънев от гр. Калофер. Една от иконите – на Св. Ап. Петър и Павел, е изработена от художник от гр. Търговище през 1938 г.

Първият свещеник, който е обслужвал селото, е Иван Ламбов, родом от с. Покрован, ок. Ивайловградска. От ранна възраст той е жител на с. Камилски дол и е завършил своя земен път тук като свещеник. Погребан е в църковния двор. Служил е от 1843 до 1900 година.
Закупил е камбана от Цариград, която до 1955 г. се бие. Тя е специална поръчка с надпис: “Деведере – 1895 г.”. Направена е ограда на църковния двор и камбанария – 1995 г.
Свищиникът, по предание, е бил слабо образован, със слаба духовна подготовка, защото старите християни предават, че никога не е изнасял проповеди или някакви религиозни беседи.
Вторият свещеник – Ставри, е родом от с. Драбишна, ок. Ивайловградска. Служил е от 1900 г. до 1905 г. Особена дейност няма правена, за образованието му нищо не се знае, предполага се според преданието да е с IV отделение. Участвал е от начало с комитите, бил е задържан от турците и пак освободен. Настоятели са били: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Вълчо Кочешлиев.
Третият свещеник е Саранди Костов, родом от с. Арнауткьой, ок. Ивайловградска. Служил от 1905 г. до 1925 г. със седалище от 1905 г. до 1913 г в с. Камилски дол и от 1913 г. до 1925 г. – със седалище с. Кочаш, ок. Свиленградска. Образование IV отделение. Особена дейност: 1922 г. е направен гевгиря, кован на храма от майстор Тома. Но гевгиря не след много е паднал с целия покрив. През негово време е опожарено цялото село и храмът, а именно през 1913 г.
Четвъртият свещеник – Димитър Господинов, служил от 1925 до 1931 г. През негово време е направена църковна къща в двора. Образувал е мъжки хор от певци, от които и до 1955 г. имаме певец, който редовно служи в църквата. Отличавал се е с ораторски дарби, наричан от селяните “черния поп”. И до сега всички го знаят така. Обичал е да се занимава с политика. Имал е III-класно /7-ми клас/ образование. Същият е убит край Ивайловград през 1949 г.
От 1931 г. до 1933 г. са обслужвали свещениците: Коста Божинов, поначало учител, и свещеник Георги Станчев, по начало секретар бирник. Те са живеели в други села и са обслужвали временно с. Камилски дол.
Седмият свещеник – Димитър Илиев, е родом от с. Левски, ок. Старозагорска. Служил е от 1933 до 1937 г.
Образование III клас. Дейност: През негово време е възобновен храмът, 1933 г., като му е направен само покривът, без таван. Майстор е Димитър Тодоров – Хоретя от с. Камилски дол. Направен е иконостас и архиерейски трон, закупени са 6 икони за долния иконостас. Направени са всички малки тронове за християни от майстор Узунов от гр. Свиленград.
Осмият свещеник – Константин Феодоров, е родом от Русия. Служил е от 1937 г. до 1945 г., със седалище с. Камилски дол.
Деветият свещеник е Тодор Георгиев. Служил е от 1945 г. до 1948 г., със седалище с. Кочас, ок. Свиленградска.
Десетият свещеник – Сергей Конесен, е родом от Русия, постоянно местожителство гр. Ивайловград. Служил е от 1948 г. до 1951 г. Образование – средно реално руско.
Единадесетият свещеник е Хрисанд М. Бечев /йеромонах/, родом от Тракия. Образование – IV отделение. Служил е от 10.VII.1951 г. до 20 ноември 1951 г., със седалище с. Вълче поле, ок. Свиленградска. Дейност: калайдисал кандилницата и ѝ поставил звънчета. Отличен е като избухлив свещеник, защото се карал с настоятелите и прислужника.
Дванадесетият свещеник – Никола Вълков Николов, е родом от с. Момково, ок. Свиленградска. Завършил е средно духовно образование. Ръкоположен е за свещеник на 10 октомври 1951 г. в гр. Ст. Загора в храма “Св. В. М. Димитри” от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент. Въведен в енорията на с. Камилски дол на 20 ноември 1951 г. от Архиерейския намесник.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 19, 2019 07:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.