Храмът “Св. Вмчк. Георги “ в с. Камилски дол е на 176 години

Сакар нюз
От Сакар нюз май 19, 2019 07:35

Храмът  “Св. Вмчк. Георги “ в  с. Камилски дол е на 176 години

Инж. А. Атанасов

Информацията е от записки, събирани от месец септември до края на ноември 1955 г. от благочестиви християни от с. Камилски дол.
По предание на стари християни, храмът “Св. Вмчк. Георги “ е бил построен с общи усилия и дарения на селяните. Камъните за построяването му са носени от християните на гръб и с магарета от местността Бяла стяна, далеч от селото, на 1 км.
Приблизително датиране на строежа на църквата посочва и М. Николчовска от книгата ѝ „Ивайловград и покрайнините му през Възраждането”: “Църквата в селото е строена през 40-те години на XIX в. и е осветена от епископ Кирил през 1843 година. Това става ясно от вградения над вратата надпис:

“Сградиа са светае
черква на света
го Георги
енгениета го 1843
отъ Кирила епископ
оть платил свещен
ик Иоан султана
презвитера кир
коза ке Георги.”

Размерите на храма са 19м x 12 м, или 228 кв. м. Строен е целият от дялан камък. Има две врати, които са обиколени с големи дялани камъни, и 9 малки прозореца. Камбанарията е построена преди 1895 г., но в 1913 г. е опожарена и разсипана. Сега от камбанарията са останали основи, високи два метра, които стоят като старина. Храмът е осветен през 1843 г. от епископ Кирил, но не се знае дали той е българин или грък. ако се съди по името, по-скоро е бил българин. Също така, не се знае на кой светиия са вложени костите в престола.
Той е бил дървен и през 1913 г., при опожаряването, е изгорен. Поставен е нов от мраморна плоча през 1940 г., донесен готов от една стара църква, през времето, когато е служил свещеник Константин Феодоров.
Храмът така и не е осветен след опожаряването.
Изографисване на храма не е имало, само обикновено боядисване. Също и резба не нямало. Полилеите са били три, които при изгарянето са унищожени.
Сегашните икони са изработени от художник Кирил Кънев от гр. Калофер. Една от иконите – на Св. Ап. Петър и Павел, е изработена от художник от гр. Търговище през 1938 г.

Първият свещеник, който е обслужвал селото, е Иван Ламбов, родом от с. Покрован, ок. Ивайловградска. От ранна възраст той е жител на с. Камилски дол и е завършил своя земен път тук като свещеник. Погребан е в църковния двор. Служил е от 1843 до 1900 година.
Закупил е камбана от Цариград, която до 1955 г. се бие. Тя е специална поръчка с надпис: “Деведере – 1895 г.”. Направена е ограда на църковния двор и камбанария – 1995 г.
Свищиникът, по предание, е бил слабо образован, със слаба духовна подготовка, защото старите християни предават, че никога не е изнасял проповеди или някакви религиозни беседи.
Вторият свещеник – Ставри, е родом от с. Драбишна, ок. Ивайловградска. Служил е от 1900 г. до 1905 г. Особена дейност няма правена, за образованието му нищо не се знае, предполага се според преданието да е с IV отделение. Участвал е от начало с комитите, бил е задържан от турците и пак освободен. Настоятели са били: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Вълчо Кочешлиев.
Третият свещеник е Саранди Костов, родом от с. Арнауткьой, ок. Ивайловградска. Служил от 1905 г. до 1925 г. със седалище от 1905 г. до 1913 г в с. Камилски дол и от 1913 г. до 1925 г. – със седалище с. Кочаш, ок. Свиленградска. Образование IV отделение. Особена дейност: 1922 г. е направен гевгиря, кован на храма от майстор Тома. Но гевгиря не след много е паднал с целия покрив. През негово време е опожарено цялото село и храмът, а именно през 1913 г.
Четвъртият свещеник – Димитър Господинов, служил от 1925 до 1931 г. През негово време е направена църковна къща в двора. Образувал е мъжки хор от певци, от които и до 1955 г. имаме певец, който редовно служи в църквата. Отличавал се е с ораторски дарби, наричан от селяните “черния поп”. И до сега всички го знаят така. Обичал е да се занимава с политика. Имал е III-класно /7-ми клас/ образование. Същият е убит край Ивайловград през 1949 г.
От 1931 г. до 1933 г. са обслужвали свещениците: Коста Божинов, поначало учител, и свещеник Георги Станчев, по начало секретар бирник. Те са живеели в други села и са обслужвали временно с. Камилски дол.
Седмият свещеник – Димитър Илиев, е родом от с. Левски, ок. Старозагорска. Служил е от 1933 до 1937 г.
Образование III клас. Дейност: През негово време е възобновен храмът, 1933 г., като му е направен само покривът, без таван. Майстор е Димитър Тодоров – Хоретя от с. Камилски дол. Направен е иконостас и архиерейски трон, закупени са 6 икони за долния иконостас. Направени са всички малки тронове за християни от майстор Узунов от гр. Свиленград.
Осмият свещеник – Константин Феодоров, е родом от Русия. Служил е от 1937 г. до 1945 г., със седалище с. Камилски дол.
Деветият свещеник е Тодор Георгиев. Служил е от 1945 г. до 1948 г., със седалище с. Кочас, ок. Свиленградска.
Десетият свещеник – Сергей Конесен, е родом от Русия, постоянно местожителство гр. Ивайловград. Служил е от 1948 г. до 1951 г. Образование – средно реално руско.
Единадесетият свещеник е Хрисанд М. Бечев /йеромонах/, родом от Тракия. Образование – IV отделение. Служил е от 10.VII.1951 г. до 20 ноември 1951 г., със седалище с. Вълче поле, ок. Свиленградска. Дейност: калайдисал кандилницата и ѝ поставил звънчета. Отличен е като избухлив свещеник, защото се карал с настоятелите и прислужника.
Дванадесетият свещеник – Никола Вълков Николов, е родом от с. Момково, ок. Свиленградска. Завършил е средно духовно образование. Ръкоположен е за свещеник на 10 октомври 1951 г. в гр. Ст. Загора в храма “Св. В. М. Димитри” от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент. Въведен в енорията на с. Камилски дол на 20 ноември 1951 г. от Архиерейския намесник.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 19, 2019 07:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.