Харманлиецът Марашлиев сравняван с Кройф, вкарва на Сеп Майер и Дино Дзоф

Георги Николов
От Георги Николов юли 23, 2007 05:32

Харманлиецът Марашлиев сравняван с Кройф, вкарва на Сеп Майер и Дино Дзоф

„От родените през 1947 г. има двама големи футболисти в света – единият е холандецът Йохан Кройф, другият – харманлиецът Димитър Марашлиев.“ Това го казва Вълко Недялков – Бълата. Казва още, че като Кройф и Марашлията е комплексен играч – с рязък, убийствен за противниковата защита демараж, неудържим дрибъл и точен поглед върху играта във всеки неин момент. „Не е имало случай Димитър Марашлиев да пробие по фланга и да не се стигне до гол“, продължава съотборникът на големия футболист от периода на „Левски“ – Харманли в началото на 60-те години.
Не е известно дали Кройф споделя мнението на Бълата, но прекрасно се знае, че холандецът най-малкото е чувал за играта на Марашлиев като нападател на ЦСКА. Армейският клуб и почти непобедимият тогава „Аякс“ са противници в турнира за КЕШ през сезон 1972-73 г. В първата среща лалетата надделяват над армейците с 1:0, но на 7 ноември 1973 г. червените им го връщат, биейки като домакини „Аякс“ с 2:0 и с по-добър резултат от двете срещи продължават напред в турнира. Мнозина навярно си спомнят еуфорията, заляла тогава не само стадион „В. Левски“, но и цялата страна. Спомня си я и Димитър Марашлиев, но той помни и как е забил с глава първия гол на Стуй през 68 мин., как вече в 116 мин. на продълженията резултатът е затвърдил с второ попадение Стефан Михайлов и как след последния съдийски сигнал Нескеенс е плакал, плакали са и Хаан, Крол и Реп, а нашите са си викали, че ако трябва да се играе още един мач, холандците сигурно ще ги скъсат. „Тогава играх срещу бранители като Хулсхоф и Бланкенбург, но най-трудно ми беше да пробия през Сурбиер, беше железен като десен бег“, разказва още за паметния мач харманлиецът. Колкото до Кройф, той в тия два мача не играе, от лятото на 1973-та е заминал за Барса, но при всички случаи е разбрал за българското Ветерлоо на своите – все пак предната 1971-72 г. „Аякс“ с него става шампион на КЕШ.
А победата срещу „Аякс“, с Кройф или без Кройф, изправя по-нататък в турнира Митко Марашлиев срещу Сеп Майер, легендарния вратар на „Байерн“ – Мюнхен и на бундестима от онова време. След като германците повеждат в резултата на срещата в Мюнхен, Марашлиев вкарва във вратата на Сеп изравнителния гол, който за жалост си остава единствен за нашите в този мач и „Байерн“ печели с 3:1. Но не само Майер е вадил топка от мрежата след голов удар на Марашлията, правил го е и самият Дино Дзоф като вратар на „Ювентус“. Това става в друг знаменит мач на ЦСКА в евротурнирите, когато армейците бият „Старата госпожа“ с 2:0 в София. И не един, а два гола отбелязва харманлиецът още при първото си участие с отбора на армейците в турнира на КЕШ, това е в мача срещу полския „Гурник“ – Забже. Марашлиев тогава играе в ЦСКА като войник от спортната армейска школа, но това не му пречи на два пъти да се разпише срещу поляците за крайния резултат – 4:0.
С червената фланелка Димитър Марашлиев бележи голове в продължение на 6 турнирни участия за КЕШ. С общо 10 точни попадения той става най-добрият български голмайстор в евротурнирите за всички времена, както сочи и спортната статистика.
В ЦСКА състезателят с харманлийска футболна закваска играе през един от най-славните периоди на клуба – когато 6 пъти печели шампионската титла на страната и още толкова пъти вдига триумфално купата на България. Когато детронира в евротурнирите някои от европейските грандове. Когато в отбора заедно с него трибуните изправят на крака такива футболни легенди като Иван Колев, Димитър Пенев, Якимов, Гаганелов, Зафиров, Стоян Йорданов, Паро Никодимов, който освен съотборник е и кум на харманлиеца. Сред тоя звезден състав, ръководен тогава за известно време от треньор № 3 на България Стоян Орманджиев, а и от треньор като Манол Манолов, дясното крило Димитър Марашлиев внася своя ценен дял за победи, медали, купи. Със 74-те си гола по време на 11-те си години в ЦСКА той заслужава многократно своето място в алеята на славата на тоя футболен клуб и въобще във футболната история на България.
Да не забравяме, че като армеец Марашлията е привлечен през 1969 г. в националния футболен отбор, когато наставник му е Стефан Божков. Играе с фланелката на България 19 мача, 3 от които на световното в Мексико през 1970 г. Сега за българското участие на този далечен Мундиал харманлиецът си спомня първия мач с Перу – повеждането на наште с 2:0, после попарващия краен резултат – 3:2 за перуанците. Но така е станало и заради Белмекенския подготвителен лагер на родните национали, изиграл им зловеща шега с аклиматизацията в Мексико. „Беше ад, в Мексико бях отслабнал с 5 кг, а трябваше след оня злощастен мач с Перу да играя срещу Берти Фокс в третата ни среща с тима на ГФР от предварителната група. Е, паднахме – 3:1 от германците, което за физическото ни състояние бе напълно закономерно. После, както е известно, участието ни на това световно първенство, бе определено като провал и националният тим бе поразпуснат, но вина имаха и футболните ръководители“, казва Димитър Марашлиев.
Но за провала в Мексико лично той се реваншира по своебразен начин, подготвяйки по-късно като треньор на детския и юношески отбор на ЦСКА станалите по-късно четвърти на световното в САЩ – Любо Пенев и Емо Костадинов, екзекутора на петлите. Те, както и Петър Витанов, още и Деянов, са негови кадри, носят неговия дух на победител и преди да шашнат великите футболни сили в Щатите, под наставничеството на Марашлиев като юноши печелят няколко републикански титли на първенствата у нас.
Треньорската кариера на Марашлиев е не по-малко успешна от състезателната му. В продължение на 4 години той е треньор в Кувейт, където заминава през 1984 г. заедно с Пената. Тренира самостоятелно обаче кувейския тим „Ярмук“, за младежи до 19 години, и ги прави шампиони на емирството. След този треньорски гурбет в продължение на 10 години е директор на детско-юношеската школа на ЦСКА. И междувременно два пъти извежда до шампионската титла военния отбор на ЦСКА в тогавашното армейско футболно първенство.
Но на каквито и футболни върхове да се е изкачвал Марашлиев никога не е забравял харманлийския си старт в най-великата игра. Така както с уважение изброява съотборниците си от ЦСКА и от националната гарнитура, тъй изрежда и тези, с които е ритал топка в махалата около кръчмата „Солун-Серес“ в Харманли. Сред момчетиите, запалени неистово по футбола, тогава е не само хвалещият го сега Бъла, но още и Евтим Николов, Тяньо Узунов, Добри Добчев, който по-късно заиграва за „Дунав“ – Русе. Топка рита цялата махала. Футболист е и братът на Димитър Марашлиев, Георги Христов – Ринго, играл по-късно като нападател и за отбора на Димитровград.
Впрочем фамилията Марашлиеви е комай най-спортната в Харманли. Сестрата Елена е лекоатлетка, окръжен първенец по висок скок тогава. Съпругата на брат му Руска е скачачка пък на дълъг скок, нареждала се на републикански първенства непосредствено след Диана Йоргова. Дъщерите на Руска и Георги Марашлиеви – Мария и Таня също са лекоатлетки, внучката им Елина и тя. Катя Колева, преди да се омъжи за Димитър и да стане и тя Марашлиева, е изявена волейболистка, републиканска шампионка през 1966 г. при девойки старша възраст с легендарния харманлийски отбор на Димитър Янчев. Синът на Марашлията Христо също играе футбол, а внучката му Катя в момента е волейболистка в отбора девойки на ЦСКА, чийто треньор е не някой друг, а баба й Катя Марашлиева.
Изобщо трудно е да се проследят всичките разклонения на големия спортен род.
Но от всички Марашлиеви най-запомнящо се име в спорта оставя все пак Димитър. Футболната страст го отвежда от махалата в детските и юношески отбори на Харманли, по-късно и в мъжкия. „При мъжете започнах като ученик в 8-и клас. Взех фланелката на Тянко Марков, който след приключване на активната си състезателна дейност се изяви като добър треньор. Отборът ни тогава се наричаше „Левски“ – Харманли, та в ЦСКА по-късно влязох един вид като левскар. В харманлийския „Левски“ тогава играехме по системата „WM“ – трима защитници, двама полузащитници, други двама нападателни халфове, две крила – ляво и дясно, и един център нападател. Мястото ми в тая система беше на офанзивен халф, после играх и като крило. Отборът ни тогава беше много добър. Играехме в югоизточната зона, зона „Тракия“, а зоните тогава бяха всичко четири и с много силни игри. През цялото време, докато играх, се борехме за първото място, я с „Мадан“, я с „Рудозем“, я с „Маджарово“, разказва Марашлиев.
„Левски“ – Харманли не влиза тогава в Б-група, но Димитър изкласява нагоре. И, както е известно, ако Христо Стоичков идва в Харманли от „Марица“ – Пловдив, то Марашлиев от Харманли заминава за „Марица“ – Пловдив. Тогава тимът е в същата зона „Тракия“, но само на следващата година, когато в него е заиграл харманлиецът, влиза в Б-групата. В майсторската А- група Марашлиев вече играе със „Спартак“ – Пловдив. Спомня си ясно първия мач с новия си отбор. „Играхме срещу „Левски-Спартак“ – София, бихме ги с 1:0 и гола го вкарах аз на легендарния Жоро Найденов. А „Левски-Спартак“ тогава беше не какъв да е отбор, Солаков го беше направил много силен.“
След 6 мача и 2 гола на Марашлиев за пловдивския „Спартак“, го вземат в спортната рота на ЦСКА, която му отворя вратите и за големия футбол. За паметните международни срещи на армейците, за републиканските им титли и купи. И за онова успешно треньорско поприще в клуба, в който името на Марашлиев и досега се споменава с уважение и респект.

Но не са го забравили и в родния Харманли. Стоичков си е Стоичков, няма спор за приноса му към спортната слава на Харманли. Но преди него по националните, международни и световни терени я разнася именно харманлиецът кореняк, най-изявеният от рода на Марашлиевите. Затова когато си идва в родния град от сегашното си местоживеене край Батулия в Искърското дефиле, около него се струпват старите му приятели от махалата, от „Левски“ – Харманли. И, докато говорят за футбол в някое кафене, Вълко Недялков – Бълата току напълно сериозно казва, че от родените през 1947 г. футболисти той признава само двама в света – Йохан Кройф и Димитър Марашлиев.

Георги Николов
От Георги Николов юли 23, 2007 05:32
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.